Кошмарът да пътуваш с влак у нас! Бълхи и кърлежи плъзнаха по вагоните от превозваните незаконно животни

Истински кошмар е пътуването с пътнчески влак из страната. Почти винаги локомотивът пристига със закъснение, а придвижването от едно населено място до друго е съпроводено с куп колоритни емоции като от филм на Кустулица. Почерпени пътници с 10-литрови туби от минерална вода, но пълни с вино, спящи баби и дядовци, кошници с хранителни продукти, щайги със зайчета, кафези с кокошки и петли, кучета на каишка, котки в торби и какво ли не още се превозва в обществения транспорт, който принципно е забранен за животни без паспорт, птици и граждани в нетрезво състояние.

Децибелите в купетата често надминава всякакви граници. Подпийналите коментират различни житейски истории, спорят, ругаят, пускат бясна чалга от телефоните и се доналиват с огнена точност, за да стоплят душата си.
Мърляви ромчета притичват от коридора на влака до тоалетната. Вратата на нужника се тряска с все сила. Отдавна все нещо в мястото за интимен тоалет е счупено, а течащата вода за миене на ръце е студена от почти 30 години. Топла няма! Пари за ремонти рядко се намират и отиват за далеч по-важни неща.
На хората обаче не им пука. Затварят си очите за дребните нарушения – дори за зайците, които по правило трябва да са до три броя и поставени в непромокаем съд на пода. Случва се животните да си пикаят на свобода – все пак няма как да кажат на стопаните си, че имат нужда. Смрад и миризми не правят впечатление никому, защото БДЖ билетът остава най-евтиният в страната. Така се стига до положението, където редом с пътниците по седалките спокойно се разхождат и бълхи от животните.
„За този проблем хората научават, едва като се приберат вкъщи. Чудят се от къде са нахапани и почват да търсят лекарско консултация, защото имаше пострадали и от кърлежи. Пътуването с влак е кошмар, защото рядко се спазват правилата. Не бива домашни животни да се прекарват заедно с хора, защото може да има алергичен към перушина или козина пътник. Освен това, често в по кучетата от село има бълхи. Как така ще си качиш палето във влака от Видин за София?! Нали ще си пренесеш и гадинките в апартамента. Но болшинството не мисли. Строго забранено е присъствието на животни в кушет вагоните, ресторантите. Домашните любимци трябва да се превозват на платформата с по-големия багаж, заедно със собствениците си, но това не се спазва.

Масово хората блъскат зайци в купето, а после се чудят  защо се чешат, при условие, че скоро са се къпали. Кучетата трябва да са с поставен намордник и да имат ветеринарно свидетелство. За превоза им се заплаща една втора билет, втора класа за съответната категория влак. В първа класа четирилапи същества не се допускат. Изключения се правят за кучетата-водачи и кучетата-асистенти на лица с увреждания или с ограничена подвижност. Пред кондукторите тези пътници трябва да покажат, че кучето е обучено в специализирано училище и да покажат сертификат за преминатото обучение, плюс служебната екипировка на „звяра” и отличителните му знаци.
БДЖ обаче е разграден двор. Превозва се зимнина, кисело зеле, сланина, огромни количества ракия и вино. Хранят се в купетата, цапат и  почти не се сещат да си съберат боклука в найлонова торбичка. Почти нищо не се е променило от времето на Ганьо Балкански. Винарки, бълхи и кърлежи атакуват седалките…
През 2008 г. излезе заповед за забрана на пушенето във всички категории влакове. Тя също се нарушава, макар че глобата й за неспазване е 20 лева. Годишно глобяваме между 500-600 души, но пак има нарушители. Случвало се е да ни кълнат, да отварят портмонетата, за да видим, че са дали и последната си стотинка за билет, да разказват, че пушат от нерви, че са с куп проблеми – финансови и здравословни. Абе, българите все нещо увъртат, хитруват…
До момента нямаме пътник, пушил електронна цигара или такъв, който да е пожелал да пафка наргиле  Често кондукторите избягват да правят забележки, защото пияните са особено агресивни и налитат на бой. Веднъж дори куче на къркан мъж захапа наша служителка и се наложи да я стоварим на най-близката градска гара, за да търси лекар, който да и постави задължителния тетанус, а след това и противобясна ваксина”, разкрива дългогодишен служител на железниците, който е виждал всякакви чешити да пътуват с влака, особено нощно време.
Имало пътници, които редовно се возели без билети. Качвали се на определени гари и човек оставал с впечатлението, че ползват влака, за да са на топло. Понякога купували билет от кондуктора и пътували чак до последната гара, за да могат да дремнат. После се връщали обратно към София. Повечето такива типажи имали вид на бездомници, които се прехранват с каквото им попадне под ръка.
Наркоманите също харесвали да пътуват с влак. Сред тях имало прикрити бандити, които лесно разпознавали разсеяните пътници и само чакали удобен момента, за да пуснат ръка в якетата или в саковете им. Често влизали в ролята на сладкодумни разказвачи, за да разсеят присъстващите. Бабите изпадали в умиление от приказливите млади момчета. Почвали да ровят в торбите и да вадят храна за ядене. По-милозливите давали по някой лев, трогнати от историята, на поредния софийски наркоман, който докато е на топло в купето им обяснявал, че е кръгъл сирак и от дни не е слагал залък в устата си.
Всичко това се случвало под носа на жепейците, но нямало начин да се контролира хитростта на бандитите и наивността на старците, които по традиция приемали всяка сума за чиста монета. Наркозависимите носели и ножове, който най-често криели в зимните си ботуши. Хладното оръжие им било необходимо за самоотбрана, ако се създаде напрегната ситуация. Добрата новина е, че до крайности се стигало рядко. За по-малко от десет лева зависимите пътували почти пет часа с влак от София до Видин. Това обаче било достатъчно време да претарашат няколко сака и направят своя удар, които им носел доста повече приходи от разходите за билет.
„Мизерията в родните влакове няма да бъде овладяна скоро. Там се возят най-изпадналите. Повечето предпочитат автобус или така наречените споделени пътувания с автомобил, които са много модерни в последните години. Във влака може да случиш на всичко. Дори на кучи студ посред зимата. Ако случайно някой разпореди да се пусне парното в купетата става нещо като сауна, в която сякаш някой е изпуснал поне десет неприятни миризми – от некъпана плът до кисело зеле. Истинска миазма. Прозорците не винаги се отварят. За да глътнеш чист въздух, трябва да отидеш в коридора, но и там нямаш гаранция, че ще дишаш. В случай,че парното бъде спряно, купето изстива изключително бързо, което гарантира настинка на пътниците и главоболие.
Цял век сме назад по отношение на влаковете. Едва ли у нас ще се появи влак стрела. По-скоро ще се възкресят конските вагони за несретници”, коментира още нашият събеседник.