Изложбата „Българска археология 2019“ в НАИМ представя 300 интересни открития от 26 обекта в страната

Богат, наситен, дълъг археологически сезон. Така може най-кратко да се опише работата на археолозите от Националния археологически институт с музей към БАН през 2019-а.

„Имахме много натоварена година. Министерството на културата подкрепи над 120  проекта за планирани проучвания. От друга страна, у нас се изпълняват много инфраструктурни проекти. Това наложи да се направят над 100 спасителни проучвания – казва доц. д-р Христо Попов, директор на Института. – През изминалата година са дадени над 500 разрешения за археологически проучвания. През последните две десетилетия не сме имали такъв интензивен натоварен сезон, който приключи някъде към средата на декември.“

Според доц. Попов добрата новина е, че има обръщане на тенденцията – години наред археологическите проучвания са съсредоточени в Южна България, което се дължи на работата по инфраструктурните обекти в тази част на страната. Сега има по-активни проучвания в Северна и Северозападна България и специалистите имат по-реален поглед върху това, какво може да бъде открито на територията на страната.

Осъществяването на изложбата, която се откри на 14 февруари – Международния ден на археолога, става възможно благодарение на всеотдайната работа на реставраторите, които успяват в кратки срокове да подготвят експонатите, подчертава д-р Камен Бояджиев от НАИМ. Представени са най-любопитните 300 находки от общо 26 обекта.

Много интересни неща са открити при спасителни проучвания в района на с. Орлово край Хасково. „Имахме късмет да попаднем на доста богато находище, в което има следи от четири епохи – праистория, късен неолит, халколит, средна бронзова епоха, ранножелязна и късножелязна епоха – пояснява Петър Лещаков, ръководител на разкопките. – На малък участък има много ями, пълни с различни дарове, депонирани в тях. Повечето са изпочупени, но има и доста запазени предмети с експозиционна стойност. Най-ранното селище възниква през втората половина на VI хилядолетие, продължава през цялото V хилядолетие. От IV хилядолетие почти няма находки,  но началото на II хилядолетие е отразено добре. А  през цялото I хилядолетие има интересни следи от ритуална дейност. Попаднахме на нетрадиционен гроб, който е различен от обикновените правоъгълни гробове. В малка кръгла яма са положени един върху друг няколко индивиди, свити в разнообразни позиции. Най-отгоре е поставен заек. Не е ясно какво означава това, невинаги може да отговорим на въпросите, които възникват след дадена находка. Има още една интересна яма от VI хилядолетие, пълна  с животински кости, които напълниха около 100 щайги. Не са на цели животни, раздробени са, но не става дума и за отпадъчна яма. Преобладават едри бозайници, като крава. Личи си, че костите са депонирани почти еднократно, което е странно. Вероятно става дума за някакъв ритуал. Интересни са и откритите антропоморфни съдове. През халколита (V хил. пр. Хр.) хората освен схематични фигурки, представящи божествата им, започват все по-често да създават и доста реалистични, понякога почти портретни изображения, с внимание към детайлите. Вероятността подобни фигури да са свързани с реални хора, като вождове, жреци и др., е значителна.“

В другия обект в с. Стамболийски край Хасково е намерен интересен керамичен модел на пещ, който е доста нетипичен и може да се отнесе към първата половина на ранножелязната епоха. Вероятно е бил апликиран върху по-голям предмет, като домашен олтар или капак на зърнохранилище. В експозицията са включени и останки от плат, което е сравнително рядка археологическа находка, тъй като органичните и по-нетрайни материали рядко стигат до нас, подчертава доц. Христо Попов.

Една от впечатляващите находки е костена игла, завършваща със схематично представена глава на животно, от неолитното селище в столичния квартал „Слатина“. Това е рядка находка за далечното VІ хилядолетие пр. Хр. Тя демонстрира значителното майсторство, което хората са постигнали през тази толкова ранна епоха. Вероятно е използвана като украшение за коса или за дреха и е свързана и с вярванията, и с естетическите им представи.

Много интересна е и украсената статуетка от с. Балей, община Брегово. Тя произхожда от къснобронзовия некропол, от „гробен комплекс“ от три урни с кремирани останки – може би семеен гроб. Била е поставена в едната урна заедно с две малки съдчета и явно е свързана с покойника, както и с вярванията в задгробния живот. Статуетката впечатлява с изработката, с богатата си украса и техниката на врязване със запазени следи от бяла инкрустация или с широки, плитки канелюри (вдлъбнатини). Характерно за погребалния ритуал с такива съдове е поставянето на храна, предимно от животински произход, която не е слагана на кладата, а при погребването на човешките останки е поставяна до урната или вътре в нея.

При спасителни разкопки на газопровода „Балкански поток“ близо до с. Владиня, Ловешко, върху площ от 2 дка е открит ранноелинистичен некропол. В най-представителния гроб, очевидно на човек с по-висок статут, са открити керамична фиала с щамповани палмети от външната страна на дъното, сребърни обици, торква и нагръдник, осем бронзови пръстена и стъклено мънисто с човешко лице. Фиалата представлява особен интерес, тъй като съдове от този тип обикновено са произведени от метал.

На о. Св. Кирик край Созопол  е открита статуетка, която представлява малка масивна глава на овен. Тя тежи малко под половин килограм – колкото една „мина“ (антична мярка за тежест). Ценната находка произхожда от ритуална яма (ботрос) от първата половина на VІ в. пр. Хр. – т.е. най-ранния период на Аполония, свързан с възникването на колонията. Високите качества на статуетката и фината изработка позволяват да се предположи, че тя е била сред предметите, които първите гръцки колонисти са носели със себе си, когато се заселили по тракийския бряг на Черно море.

Посетителите могат да видят и бронзов двусъставен кръст реликварий от ХI век с изображения на Христос и Богородица. Той е намерен през 2019 г. при проучванията на запад от двореца светилище в Южния квартал на Перперикон. Във вътрешността му е открит прах от органична материя. Вероятно става дума за останки от мощи на светец.

XIII изложба „Българска археология“ се реализира и с подкрепата на 17 исторически и археологически музея в страната, които предоставят находки от своите фондове – Националния исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологическия музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

Изложбата  ще бъде отворена до 26 април 2020 година.