Вирусите увреждат сърцето! Изтощената имунна система губи способността си да неутрализира бактериите

0

Тази година хората бяха изложени не само на две грипни вълни (в края на януари и в началото на март), но и на опасния китайски коронавирус. Ето защо все още мнозина все още подсмърчат и кашлят. За съжаление вирусите създават реална опасност не само за белите дробове, но и за сърцето – могат да причинят инфаркт, особено при определени групи от населението с хронични заболявания, пише Уикенд.

Въпреки че почти всеки трети е бил болен през януари или март, лекарите уточняват, че реално с грип са били само 10-15% от населението. И допълват, че самото разболяване и размножаването на грипните вируси е процес, преминаващ през няколко етапа. Първо, вирусът трябва да се свърже с клетките в човешкото тяло и да навлезе в тях, после да „достави“ своя геном на място, където той може да произведе нови копия от своята РНК (рибонуклеинова киселина), да „сглоби“ тези компоненти и накрая новите вируси да излязат от клетката (която междувременно загива), за да нападнат други клетки в човешкия организъм.


Човек става заразоносител ден преди да се появят първите симптоми и „сее“ зараза от 5 до 7 дни, макар че някои хора могат да останат заразоносители и за по-дълъг период от време – такъв е случаят с новия коронавирус, който също дава грипоподобни симптоми.

Вирусолозите твърдят, че най-заразни са вторият и третият ден от болестта. Количеството вируси, които се разпространяват пред това време, е свързано с температурата – когато тя е най-висока, се отделят най-много вируси.


Не всички заразени с някакъв вирус се разболяват, въпреки това обаче те могат да бъдат заразоносители, уточняват специалистите. И допълват, че процесът на оздравяване обикновено продължава от една до две седмици в зависимост от общото състояние на конкретния човек. Най-лошо вирусните инфекции се понасят от диабетиците, както и от хората със сърдечносъдови и белодробни заболявания.


В рамките на седмица след разболяването сърцето може да бъде сериозно увредено, сочи едно от последните проучвания.

То е проведено в периода от януари до март. А целта на учените била да поставят акцент върху качествената превенция. Изследването им предлага един малко по-различен, но изключително ценен поглед върху това масово заболяване и връзката му с опасните усложнения – особено онези, които са свързани с увреждането на сърцето.
Статистиката сочи, че голяма част от инфарктите през зимата се дължат именно на усложненията след заразяване с вируси. А както е известно, това са застрашаващи живота състояния. Ето защо грипът и особено заразяването с коронавирус не бива да се подценяват, категорични са учените. Те припомнят също така, че вирусните инфекциозни заболявания от всякакъв тип, изтощават имунната система и тя губи способността си да неутрализира опасните бактерии, с които организмът е в непрекъснат контакт. Затова бактериалните инфекции са най-честото усложнение на грипа, в това число и на коронавируса.


Същевременно обаче вирусните инфекции протичат с остри възпалителни реакции, които могат да увредят състоянието на кръвоносните съдове и да създадат риск от тромбоза. В случаите, когато едно възпаление засегне кръвоносните съдове на сърцето, рискът от увреждането му става много голям. Така инфарктите се явяват рядко, но пък се считат за едно от много опасните усложнения на грипа. Рискът от увреждане на сърцето е най-висок при хора, генетично предразположени към съдови заболявания, както и при такива с атеросклероза или хронични проблеми с холестерола и триглицеридите.


Най-висок е рискът от сърдечни поражения в рамките на първата седмица след заразяването с който и да било вирус. Установено е обаче, че сърдечни поражения се диагностицират и при хора, преболедували тежко грипа предходната зима. Затова всички симптоми на сърдечен проблем в момента – дори при неизявени грипни оплаквания, трябва да се разглеждат със съответното внимание от страна на лекарите, т.е. да не се подценяват.
Според специалистите основното превантивно средство (дори при намаляваща грипна заболеваемост) е добрата профилактика. Което ще рече подобряване на личната хигиена и минимизиране на контактите с болни. Това са най-сигурните средства за подсигуряване на общото и сърдечното здраве тази година, категорични са учените и практикуващите медици.

Прегледана: 286

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече