Тъй като смъртността в следствие на заразяването с опасния коронавирус продължава да нараства, някои вирусолози предполагат, че настъпилата вече пролет в северното полукълбо на планетата може да забави или дори да спре разпространението на болестта. Но тезата, че по-топлото време ще убие този вирус, вече търпи сериозни критики. Дали наистина можем да се надяваме, че опасността ще изчезне през лятото?
Идеята, че току-що настъпилата пролет може да спре разпространението на болестта, до голяма степен идва от сравняването на коронавируса със сезонния грип. В много отношения Covid-19 действително се държи като добре познания ни грип. И двата вируса се разпространяват по сходни начини (чрез изхвърлянето на дихателни секрети и чрез замърсени повърхности). Причиняват леки респираторни заболявания, които обаче могат да се развият в животозастрашаваща пневмония, пише „Уикенд“.
Но тези два вируса също така са и много различни – Covid-19 е значително по-тежък и значително по-вирулентен (способен да заразява), в сравнение с грипа. Освен това никой не твърди със 100-процентова категоричност, че предаването му от човек на човек ще бъде повлияно от температурните промени. Засега това са само предположения.
В началото на пролетта грипните вируси значително намаляват, но се завръщат отново през есента, когато температурите се понижат трайно. Счита се, че тази сезонност на грипа се дължи на чувствителността на вируса към климатичните промени. От друга страна обаче, преходите от едни сезон към друг обикновено са свързани със спад на имунитета. И последно, макар и не без значение, различните температури променят моделите на поведение, уточняват вирусолозите.
По думите им грипният вирус оцелява значително по-добре в студено и сухо време, при намалена ултравиолетова светлина. Освен това за много хора по-късите зимни дни водят до понижени нива на витамин D и мелатонин, което неминуемо оказва негативно влияние върху имунната им система. И трето, през зимата човек прекарва повече време в компанията на други хора, на закрито и в по-голяма близост, а всичко това е отлична предпоставка за разпространението на грипните вируси.
Сега големият въпрос пред вирусолозите е, как всички тези фактори, свързани с грипа, биха повлияли разпространението на Covid-19? Тепърва ще стане ясно какъв ефект имат температурата и влажността върху самия коронавирус и върху неговата способност да се предава от човек на човек. Според метеоролозите, времето у нас ще се затопли чувствително след 10 април, като са възможни са краткотрайни понижения на температурите (за ден или два). А наблюденията на епидемиолозите показват, че познатите до момента коронавируси са се превръщали в сезонни, т.е. след като по-голямата част от човечеството развие имунитет към тях, те причиняват само обикновена настинка през зимните месеци.
Епидемията на SARS през 2002 г. също започна през зимата в северното полукълбо и завърши през юли 2003 г., като единични случай бяха регистрирани и през следващия зимен сезон 2013-2014 г. Но е редно да се отбележи, че случаите на SARS достигнаха своя пик точно през месец май (когато времето е нестабилно и се наблюдават чести краткотрайни понижения на температурите). Край на епидемията обаче беше сложен чак през юли. А обяснението на вирусолозите е, че на този група вируси им е нужно повече време за самоограничаване. Или иначе казано, трайното затопляне на времето не е фактор в случая с Covid-19. Още повече че другият вирус, довел до епидемиологичното заболяването MERS, се предаваше предимно между хората в горещи страни в Близкия Изток
.
Връщайки се към сравнението с грипа, пандемията причинена от новооткрития коронавирус в САЩ и Европа реално започна през пролетта. Ето защо предположението на повечето вирусолози по света е, че пикът по-скоро ще е през лятото. И тъй като карантините мерки пречат за изграждането на т.нар. групов (стаден) имунитет, най-вероятно коварният вирус ще заразява голям брой хора и през следващата зима.
Факта, че към монета има голям брой случаи в много страни по света, най-вероятно ще даде възможност на вируса да продължи да се предава и през лятото, когато ограниченията ще бъдат вдигнати и хората отново ще могат да се придвижват нормално. Ако ставаше дума за обикновен сезонен грип, то той щеше да изчезне, но коронавирусът ще преодолее всякаква сезонна вариабилност, категорични са експертите в тази област.
Ето защо все повече вирусолози и епидемиолози считат, че така очакваното по-топло време няма да намали предаването на вируса в северното полукълбо, а ще плъзне към южното полукълбо през настъпващата там зима. Или иначе казано, вероятността времето да прекрати заразата е много малка.
Никой не може да каже със сигурност, колко дълго ще продължи настоящата карантина, наложена заради агресивното разпространение на новия китайски коронавирус. Но учените предполагат, че има два реалистични варианта. Първият е свързан с естественото изграждане на т.нар. групов (стаден) имунитету а вторият – със създаването и масовото прилагане на ваксина срещу Covid-19.
Естествено, болестта може сама да си „проправи път” през населението, като със сигурност ще убие мнозина, но също така ще остави живи много други, които ще са се справили с нея и ще са развили имунитет. А ако през следващите месеци бъде открита ваксина, това ще стане и чрез масови имунизации. „Очакваме след около година хора да са способни да отблъснат вируса, т.е. те няма да боледуват, а в най-добрият вариант няма и да го предават, тъй като имунната им система ще успее да го унищожи в рамките на 48 часа“, обяснява проф. Андрю Ноймер, преподавател по обществено здраве в Калифорнийския университет, САЩ.
След като достатъчно много хора развият тази защита (макар самите учени все още да не са наясно дали този имунитет ще е траен) се очаква нормалността да бъде възстановена. Макар и само в известна степен. Това ще рече, че хората ще могат да ходят на работа спокойно, всички магазини ще бъдат отворени и ще могат да се посещават ресторанти, които осигуряват достатъчно пространство между масите. „Но по всяка вероятно поне още 2 години ще са забранени концертите, фестивалите, спортните събития и всички онези мероприятия, които предполагат събирането на големи групи от хора на едно място”, категоричен е проф. Андрю Ноймер.
Към монета у нас карантинните мерки остават в сила до средата на месец май, но родните вирусолози и епидемиолози също не могат да кажат със сигурност дали режимът ще се облекчи или ще се наложи удължаването му с още 2-4 седмици. Предположенията са, че ако карантината бъде отменена твърде рано, това може да доведе до скок в заболеваемостта и регистрирането на твърде много смъртни случай. Засега предположенията са, че тази социална изолация ще отнеме още около 8-12 седмици.
