Костов взел $ 20 милиона рушвет, за да хариже златото на България! Командира заставя Александър Божков да подпише неизгоден за страната ни договор

Шестима министри подариха милиарди на канадската фирма „Дънди прешъс метлс“, като подписаха договор и споразумения за добив на злато и други ценни метали в ущърб на държавата. Сини, червени, жълти и всякакви политици с учудващо единодушия буквално са позлатили чуждата компания, установи проверка на „Уикенд” в регистрите.

При отдаването на концесията през 1999 г. по времето на правителството на Иван Костов е договорено България да получава смешните 1,5% от добитото. При управлението на НДСВ, начело с бившия цар Симеон Сакскобургготски, кабинетът учудващо прави още по-голяма отстъпка на чужденците и сваля мизата на 0,75%. Канадците са печелели, а държавата ни е губела чрез ниски данъци и такси. Фиксирани са били само три от металите – злато мед и сребро, като останалите 38 са изнасяни в Намибия и Китай абсолютно безконтролно, разкрива пред „Уикенд” служител на мината.

Според сигнала, подаден в прокуратурата, сред тях са олово, цинк, германий, паладий, платина, никел, кобалт и др. Прокурор Красимир Кирилов е събрал 17 тома за нарушения и престъпления в разследването досега, което продължава половин година. Неотдавна те са изпратени в Специализираната прокуратура, която ще продължи разследването. От събраните материали трябва да стане ясно, дали министрите, подписали скандалните анекси, са били „поощрени“ финансово от канадската компания или става дума просто за безстопанственост.

Пръв от неизгодните договор и споразуменията се заинтересувал икономистът Николай Едрев от Бургас, който е председател на УС на сдружение „Алтернативна енергия“. Той е брат на скандалния участник в „Островът на изкушението” Андрей Едрев. Естествено, срещнал яростен отпор. През 2015 г. той поискал информация за сделките, но енергийният министър Теменужка Петкова настояла за засекретяване на всички договори с „Дънди прешъс металс“, защото ставало дума за „национална сигурност”. Едрев завел дело в Административния съд и го спечелил, като така се добира до скандалните документи. След като ги анализирал, подал сигнал до прокуратурата, която намерила данни за престъпления.
Всичко започва от правителството на Иван Костов през 1999 г. , когато той дава на концесия златното находище в Челопеч на канадската компания „Дънди прешъс металс“. Договорът е сключен на 19 май 1999 г. от покойния вече министър на промишлеността Александър Божков, прославил се с неласкавия прякор Мистър 10% – намек за обичайната комисионна, която получава от сключените сделки. Според негови съпартийци обаче парите не отивали при него, а се носели в куфарчета директно при Костов – уж за „партийната каса” на СДС (по това време все още партиите нямат държавни субсидии и се пълнят по всевъзможни полу- и откровено криминални начини – б.р.). Служител на правителството по онова време свидетелства, че лично Иван Костов води канадците при Александър Божков и го задължава като министър да подпише договора. Носят се слухове за огромна сума, която Командира получава – над 20 милиона долара. Посредник е известна пиар агенция.

Според документа, канадците дължат на българската държава едва 1,5% концесионна такса. Само по себе си това е скандално, но наследниците на Костов го задминават. Година по-късно министър Петър Жотев сключва допълнително споразумение, което ощетява България с нови 38 милиона долара. Скандално задължителната минимална екологична програма е била съкратена от 9,6 млн. долара на 1,375 долара. Задължителната инвестиционна програма пък е била орязана от над $37 милиона на жалките $8 милиона. Отменен е бил Контролният съвет от договора, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Което означава само едно – канадците могат да добиват ценни метали, колкото си решат, избягвайки концесионната такса, която е процент от добива. Никой – нито управляващите, нито опозицията обръщат внимание на пладнешкия обир на държавата.

Симеон Сакскобурготски, когото народът посрещна с отворени обятия и надежди, че един цар трябва да е честен и справедлив, намали наполовина и без това неплащаната в пълен размер концесионна такса. Министър Лидия Шулева подписва в края на февруари 2004 г. ново споразумение, и то със задна дата, което със срок от 1 януари 2004 г. до края на 2010 г., обвързвайки и следващото правителство. Намаляването е оправдано с „неблагоприятни условия“, каквито не само не съществуват, а добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона. Най-вероятно дори тези числа не са реални, защото липсва всякакъв контрол за дейността на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната, с което лишава държавата от данъци в полза на трети страни. Окончателно е загубен и контролът върху изнасяната руда. Отменен е и член от първоначалния договор за промяна на концесионното възнаграждение при трайни изменение на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца. Държавата отново губи милиони, защото при сключване на договора през 1999 г. цената на тройунция е била $ 300, докато сега е $ 1769.

По време на правителството на Сергей Станишев министърът на икономиката Петър Димитров подписва споразумение през 2008 г., в което отпада клаузата за намаляване на консеционното възнаграждение, като процентът се вдига на 2. Поводът е намерението на „Дънши прешъс металс“ за прави инсталация за производство на метали, разрешение за което е дало екоминистреството. Две години по-късно обаче, Административният съд го отменя и се връща старато положение с 1,5%. Трайчо Трайков, министър в правителството на Бойко Борисов пък подписва през 2009 г.ново споразумение за ликвидация и рекултивация на терени. През 2015 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова също слага подписа си – за засекретяване на дейностите по концесията. Две години по-рано е направен опит да се излезе от губещата за България ситуация, но без резултат.

След проверка на Сметната палата през 2013 г. на Министрество на енергетиката е дадена препоръка за да се направи финансово-икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за баланс между ползата и рисковете. Седем години по-късно никой не си е мръднал пръста да го направи.