Елена Йончева щеше да е кръгла нула без БСП

0

Темата за отношенията между Корнелия Нинова и Елена Йончева тези дни събира много информационно внимание. Евродепутатката от Брюксел даде едно доста екзотично интервю в телевизията на Слави Трифонов и там изтърси абсурдното обвинение, че Нинова играе съвместно с ГЕРБ. Всъщност за следящите политическите процеси напражението по оста Нинова – Йончева не е сензация. Странното е, че то започна в политическия пик на техния тандем – когато Йончева бе избрана на инфарктно заседание на Националния съвет на БСП за водач на листата на БСП за европейските избори. След една тежка кампания, след която левицата единствена увеличи своето представителство в ЕП, обаче отношенията между двете започнаха да се смрачават и смразяват, за да се стигне до днешните прехвърчания на искри и взаимни обвинения. Ледниковата политическа епоха между двете определено стана още по-тежка и след като само дни след скандалното интервю организациите на БСП в Хасковска област официално свалиха политическото си доверие от Йончева. Веднага започнаха интерпретациите за месомелачката на БСП, която смазвала всички независими и горди хора, която не пощадявала никой с различно мнение, с ярка позиция, с телевизионно присъствие. Изобщо българските медии и политолози лакеи са майстори на фрапантните сравнения и метафори.

Истината обаче, както винаги, е малко по-различна. Факт е, че Елена Йончева се превърна в знаме на борбата срещу Бойко Борисов и на крехките ѝ рамене легнаха големи отговорности и люти битки, но в нито един момент от това сражение тя не е била самотен воин, както се опитва да се представи днес. През цялото време зад нея беше БСП. Без БСП щяха да бъдат невъзможни разкритията за дрийм-тима на Делян Добрев в Хасково, филма за стената по границата, както и разкритията около скандалната афера „Ало, Банов“. Историята наистина обича да персонализира двубоите, но истинските специалисти знаят, че дори и най-големите военоначалници щяха да бъдат кръгли нули без своите армии. Точно това е казусът и с Елена Йончева. Тя показа голям мащаб и размах на действията, но наистина нямаше да постигне нищо, ако не бяха работните пчелички от БСП, които ѝ помагаха постоянно.

Заради това ми е трудно да разбера днешните фенове на Йончева (между другото точно същите хора преди година хвърляха истерични слюнки, че тя няма никакво право да бъде водач на евролистата), които отчаяно се опитват да разграничат нейните битки от БСП. Това обаче е едно и също нещо. Йончева имаше възможност като свободен журналист да пробва такава атака, но действията ѝ придобиха тежест, политически смисъл, значимост и мощ едва когато зад нея застана БСП. Лично съм бил свидетел как по всяка тема, по всеки случай, във всеки един момент тя получаваше помощ и подкрепа. Не се опитвам да обезценя нейната личност, нито пък да омаловажа постиженията ѝ, но е тъпо да не се виждат всички хора, които ѝ помагаха в нейната дейност. Парламентарната група на БСП стоя зад нея всеки път, когато тя имаше какво да каже, във всяка нейна атака срещу управлението. Когато прокуратурата я погна, всички леви депутати единодушно решиха да ѝ помогнат със средства за адвокат и гаранция. Точно заради това не приемам днешните телевизионни пози, че Елена Йончева е била оставена самичка в битката си срещу ГЕРБ. Тази битка щеше да бъде невъзможна без БСП. Нещо повече – лично Корнелия Нинова със своя авторитет и политическо влияние наложи Йончева като водач на листата на БСП за европейските избори. При това го направи в един Национален съвет, който вече започваше да се раздира от интриги, противоречия, конфронтация и злост. Интересно и за това ли Нинова би трябвало да се е договорила с ГЕРБ, ако слушаме днешния наратив на Йончева. Или когато праща нея в Европарламента, тогава няма договорка с управляващите.

Колкото до казуса с къщата в Барселона, който медиите слагат като централен препъникамък в отношенията между лидерката на БСП и бившата говорителка на парламентарната група, аз така и не мога да схвана драмата. Първо, Нинова не е задължена да подписва всеки сигнал и второ, нейното твърдение, че Елена Йончева не е искала подпис, звучи доста близко до реалността. Така или иначе, докато Елена правеше своите акции, в нито един момент БСП не я е оставяла самичка на фронтовата линия и заради това ми е чудно откъде днес идва обидата на именитата журналистка. Ако това е нейна автентична обида, защото има вероятност тя наистина да е говорител на друг политически интерес и просто да се оставя да бъде използвана като инструмент във вътрешнопартийна битка, която едва ли разбира докрай.

Всъщност зад действията на Йончева започна да се очертава фигурата на президента на ПЕС Сергей Станишев. Всъщност много съмнително и много показателно е, че евродепутатката даде това интервю само дни след заседанието на 50-ия конгрес на БСП. А там стана нещо много знаково и изключително метафорично. Сергей Станишев не беше избран за член на ръководството на партията. Той получи малко над 200 гласа от близо 1000 депутати, което трябва да е ясен знак за истинския размер на политическата му катастрофа в БСП. Веднага се чуха протестните възгласи. Лидерът на БСП в Пловдив Георги Гергов (който не се яви на пряк избор, защото знаеше какъв ще е резултатът, а накара придворните си да го делегират) изригна, че не можело Сергей Станишев да не е в Националния съвет. Всъщност това е голямата драма на „знаковите“ имена на БСП, които останаха извън НС – отнеха им пожизнените места, разрушиха аристократичния им статут в партията. Пред очите им беше извършена една генерационна революция в БСП, която ги остави зад борда. Искам да отбележите – никой не ги – е изключвал от БСП, никой не им е отнемал правото да говорят, да участват във вътрешнопартийния живот, дори отново да се борят за доверие. Беше им отнета привилегия, която си мислеха, че им се пада по право, но мощната вълна на промяна помете и това. Станишев не прие добре новината. Можем да го видим по неговите изявления след конгреса. Той се ожали, че БСП става лидерска партия, а Националният съвет се превръщал в гумен печат. Трудно е да гледаш такива коментари, особено след толкова мощен вот на недоверие, какъвто получи той. Всъщност това е феноменът „Станишев“ – колкото по-широка става извадката от БСП за него, толкова негативните емоции и настроения нарастват. Станишев успя да влезе в листата на БСП за евроизборите, защото беше гласувана от Националния съвет. Ако трябваше да се гласува на конгрес или на пряк избор, той никога нямаше да е там. И това е оценка не просто за периода на неговото лидерство. Това е по-скоро оценка за престоя му във вътрешнопартийна опозиция днес.

Всъщност днешните изяви на Йончева са опит за реванш на Станишев. Поне много хора го подозират, защото стилистиката е аналогична, а мишената стана обща. Всъщност Нинова се оказа страховита пречка за всички, които толкова много искат БСП завинаги да остане заключена в миналото си, партия, която не спира да се раздира от противоречия, червени барони и вечни вътрешни битки. И Йончева днес, дори и да не иска, става част от този сценарий, който да не позволи на БСП да покаже истински размах, а да я приземява с баналността на вътрешните интриги отново и отново. Ще си призная честно нещо – аз винаги ще си остана фен на Елена Йончева, но това не ме спира да се чувствам неудобно от нещата, които говори, и от това, че е станала говорител на интерес, който не мисли доброто на БСП. Само след месец, разбира се, никой няма да си спомня какво е казала тя, България ще е потънала в други драми и истерии, но точно тук и сега горчилката остава в устата.
Спомням си как цялата зала на конгрес на БСП през януари 2019 г. стана на крака на Елена Йончева. Хората виждаха в нея своя глас и надежда. Днес реакциите са точно обратните. Крайно разочарование и дори обида. Това са тези същите хора, които през цялото време бяха зад Йончева, а тя си позволи да ги забрави и да повярва, че може без тях. Историята е пълна с примери как завършва това…

Прегледана: 1717

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече