БСП и Румен Радев на пистата на популизма

0

Цялостната линия на поведение на БСП през последните три години и половина достигна своя естествен резултат. Политиката на тотална конфронтация, съчетана с почти пълна загуба на идеологически профил и европейска самоличност, доведе до ситуация, при която опозиционното поведение на социалистите се свежда до опит за бламиране на заседанията на Народното събрание.

Опитите за „игра с кворума“ са не само неадекватни, но и дълбоко неефективни. През 2014 г., когато депутатите от ГЕРБ също отказваха да се регистрират, бе създадена фалшивата формула, че „мнозинството носи отговорност за кворума“. Разликите спрямо сегашната ситуация са много, но преди всичко – принципни. Преди всичко ГЕРБ бяха спечелили най-много гласове на изборите през 2013 г. Именно те бяха изолирани от възможността да реализират своите политически обещания чрез безпринципна коалиция, която осигури на БСП възможността да приема законови промени с малко повече от 65 гласа.
Днес ситуацията е принципно различна. Народното събрание е изправено пред риска да не успее да приеме най-важните закони за следващата година заради нарастващ брой депутати с вирус или заради контакт със заразен. Мнозинството бърза, защото може да се изправи пред риска от „падащ кворум“, а не заради елементарната тактика на опозицията. Но всичко това изглежда и е още по-сериозно.

Трудно е да си представим как избирателите на БСП и ДПС оценяват поведението на своите представители, които изчакват мнозинството да постигне необходимия кворум за започване на заседание на парламента, преди да влязат в залата. Изглежда хитро, но всъщност означава нещо много по-неприятно. Този тип поведение, характерно за игрите на домашен белот, всъщност е губещ. Когато заседанието започне с минимално необходимия брой от 121 народни представители, кворумът за вземане на решения е 62 гласа. Когато депутатите на БСП и ДПС влязат в зала след регистрацията, тяхното присъствие не променя абсолютно нищо. Това изглежда неразбираемо за всеки, който се опитва да следи работата на законодателната власт.
Ако опозицията, както и да бъде дефинирана тя, иска наистина да участва в законодателния процес, това изисква усилие и упоритост. Ако депутатите на опозицията са в зала, те биха могли да се възползват от всяко разколебаване на мнозинството, за да постигнат резултат. Ако ги няма при регистрацията, дори и кворумът да спадне до критични равнища, дори и всички депутати от опозицията да напуснат, поне половината от депутатите на мнозинството ще успеят да приемат собствените си законодателни проекти.
При такава ситуация всъщност опозицията отсъства. Не физически, не пред медиите, а като ключов елемент на законодателната власт. Когато депутатите от БСП и ДПС се регистрират и участват в законодателния процес, те не само изпълняват своята задача, но и запазват шансовете си да постигнат конкретни цели. Точно това разбраха най-добре онези бивши депутати на „БСП за България“, които се отделиха от своята доскорошна парламентарна група. Неформалната, засега, парламентарна група на прогресивните социалисти заявиха желанието си да участват в законодателния процес, за да могат да постигнат резултат. Но това бе посрещнато с неконтролируема агресия от страна на бившите им колеги. Изглежда, че дори и най-преданите избиратели на БСП са шокирани от атаката на собствените им представители срещу техни доскорошни колеги. Цялата кампания, която трябваше да убеди всички, че става дума за „отцепници“, които са сключили „сделка“ с управляващите, всъщност ще произведе точно обратния ефект. Опитът да бъде убедена публиката, че депутатите на „БСП за България“ всъщност се борят за някакви принципи, губят дори минималните си шансове, когато става въпрос за приемането на най-важните данъчни закони и бюджета на България за следващата година. Всичко това може да се окаже причина нови депутати да напуснат групата на „БСП за България“, с което досегашната неформална група на прогресивните социалисти да се превърне в нова парламентарна фракция.

Консолидираната подкрепа за председателя на БСП всъщност показва, че в тази партия са останали само онези, които споделят именно този конфронтационен и дълбоко неефективен стил на политика. Все така, както и в началото, когато БСП няма какво да каже, няма своя теза в политическия дебат, партията предпочита да каже „не“. Подобен тип опозиция би трябвало да бъде изключително комфортен за всяко управляващо мнозинство, но по-важното в момента е друго. Демонстративно липсващата опозиция обезсмисля самия парламентарен дебат, свеждайки го до „игра с кворума“ или до неспирни словесни нападки. Този стил на политическо поведение всъщност означава отказ от политика.

Сегашната БСП не се чувства на мястото си в парламента. За съжаление, това е единственият възможен извод от цялостното поведение на социалистите в 44-тото Обикновено Народно събрание. Отказът да се влезе в същностен дебат по отношение на редица съществени въпроси е единствено и само израз на политическа слабост. След развитието на протестите управляващото мнозинство подкрепи смяната на шестима министри и заяви готовност за създаване на изцяло нова конституция. Естествената реакция на всяка политическа опозиция, ако тя наистина желае предсрочни избори, би била да се опита да изземе инициативата на конституционния дебат и да предизвика колкото е възможно по-рано предсрочни избори. Вместо това БСП предпочете да послуша съветите на Румен Радев „да не влиза в този дебат“ и предпочете да запази досегашния си, все така безрезултатен псевдоопозиционен стил.

Всичко това ес повтаря по отношение на бюджета. Липсата на аргументи по същество тласна депутатите от „БСП за България“ към процедурни трикове и напразно усилие за изразходване на пленарно време. Поне до изборите няма да разберем как избирателите им са оценили тази тактика. Все пак няколко неща изглеждат очевидни. Преди всичко това, че тази партия не може да формира устойчива представа за управленска алтернатива на сегашното мнозинство.

Дори последните идеи за „реформа в здравеопазването“ всъщност потвърждават пълната липса на капацитет за оценка и управление на риска, както и за формулирането на приоритети за управленска програма. Изглежда, че както и досега, БСП ще продължи да разчита на тоталното противопоставяне и стесняващата се подкрепа на онези, които все още са готови да вярват, че одържавяването на здравеопазването ще бъде не само ефективно средство срещу пандемията, но и универсално решение за преодоляване на всички проблеми пред общественото здравеопазване.

През изминалите години БСП продължи да се лута между националпопулизма, социаллиберализма и радикалните призиви за реставрация. Изгубила почти напълно идеологическия си профил, партията се намира в дрейф, като платноходен кораб в безветрие. Острата конкуренция и надбягването по пистата на популизма с екипа на Румен Радев допълнително изтощава политическите ресурси на социалистите и ограничава шансовете им да постигнат нещо повече.

БСП все така не е желан и необходим партньор за формирането на възможно бъдещо мнозинство. През изминалите години, вместо да разширява социалната си база, партията предпочете да заложи на изолация и търсене на вътрешни врагове. Резултатите са налице и ще определят мястото, което ще успее да заеме БСП в следващите изпълнени с политически предизвикателства събития. Сигурно е само това, че потенциалните избиратели на социалистите няма да забравят толкова лесно систематичния им и последователен отказ от политика.

Аавтор Доц. Антоний Гълъбов, за Ретро

Прегледана: 2014

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече