Д-р Николай Евгениев: Гневен съм, в болницата изнемогваме, а в съседното кафене се събрали хора на раздумка без маски

0

Има хора, които са се самонасочили към болници, други са изпратени от медицински специалисти, а въобще не са за хоспитализация, казва в интервю началникът на COVID сектора в Комплексния онкологичен център в Русе

– Д-р Евгениев, COVID секторът към Комплексния онкологичен център функционира съвсем отскоро. Не сте специалист по инфекциозни болести, но ви се наложи да се сблъскате лице в лице със заразата. Как виждате ситуацията от първа линия?
– Точната дума, с която искам да определя настроенията сред пациентите, а и обстановката като цяло, е истерия. Не казвам, че положението не е сериозно, не подценявам високата заболеваемост, но има хора, които са се самонасочили към болници, други са изпратени от медицински специалисти, а въобще не са за хоспитализация. Има един такъв момент, породен от чувството на страх, че някой може да се усложни и за да се презастрахова, настоява за приемане в COVID отделение. При заболеваемост като сегашната истерията и страхът се превръщат в голям проблем. От друга страна, персоналът е прекалено необучен за поведение в тази бедствена ситуация в условията на пандемия.


– Правилно ли беше да се иска от Комплексния онкологичен център, където се лекуват болни с тежки заболявания и занижен имунитет, да разкрие легла за пациенти с коронавирус?
– С голям размах се взеха доста крайни решения и смея да твърдя, че ще берем лоши плодове от всичко това, което се случва. Според мен не е правилно всяка болница да открива заразно отделение, при условие че това не е включено в разрешението й за дейност. Защото всяко лечебно заведение има разрешение за лекуване на конкретен тип заболявания. В такива тясно профилни болници като нашата, които са специализирани за съвсем друг тип заболявания, в случая онкологичните, няма достатъчно квалифициран и обучен персонал за работа в заразно отделение. Но Комплексният онкологичен център в Русе направи всичко, което е по силите му, за да изпълни това чиновническо решение. Защото ние трябваше за една седмица да създадем COVID отделение в отделна сграда за лечение на заразно болни. Това е, повярвайте ми, много трудно, изключително трудно. И наистина дадохме всичко от себе си, за да открием такъв сектор в центъра по палиативни грижи, който е в самостоятелна постройка. Властта и управляващите искаха много, а логистично не направиха нищо. Натискът беше голям, а подкрепата – никаква.


– Но какво друго можеше да се направи в тази тревожна ситуация?
– Можехме да се подготвим за тази втора вълна лятото, а то се пропиля. За нея се заговори още от април. Ето например, като погледна световната карта, втората вълна в Австралия е през юли-август, това е тяхната астрономическа зима. Можеше да бъдем малко по-съобразителни и да очакваме, че когато се захлади, ще се увеличи заболеваемостта от коронавирус. Защото хората ще започнат да се събират в затворени пространства, самият въздух ще е предпоставка за по-бързо разпространение на болестта, която е въздушно-капкова.
За последната половин година можеха да се създадат специализирани болници за лечение на COVID пациенти. За това време можеха да се открият центрове за подготовка и обучение на персонал, които да се включат в борбата с коронавируса при една по-голяма заболеваемост. Това можеха да бъдат лекари по белодробни болести, по вътрешни болести, анестезиолози и реаниматори, медицински сестри и друг персонал. Конкретно мога да говоря за Русе. За тази половин година можеше да се преоборудва бившата Военна болница, която от години стои празна, и сега там да се командироват да дежурят медицински специалисти от различни клиники. Но не стана. А иначе запълнихме спортната зала с легла, но не успяхме да създадем специализирана болница с кислород и с възможност за активно лечение на пациенти с дихателна недостатъчност при наличието на подходяща сграда, която вече е функционирала като болница.

– Как се справяте сега, какви специалисти работят в COVID сектора?
– Работим много и всички сме тук от дълг. Освен мен има още четирима лекари от Комплексния онкологичен център – хирург, хематолог, анестезиолог и един колега без специалност. Не сме специалисти по заразни болести, но това явно не е проблем, щом се смята, че и акушер-гинеколозите също могат да лекуват COVID-19. На смяна дежурят по една сестра и санитарка. И те са притеснени. Всички се учим в движение, за всички е много трудно. Аз съм основният лекуващ лекар, приемам пациентите, изготвям терапевтичния им план. Нашата структура е ангажирана с умерено тежки случаи и нямаме възможност за апаратна вентилация. Имаме някаква кислородна инсталация, която трудно ще издържи, ако трябва всички пациенти да получат кислород. При нас са 37 легла и само половината ще имат достъп до кислород. Към момента всички кислородни точки са заети.
Персоналът от Комплексния онкологичен център, който работи в COVID сектора, ще се сменя на ротационен принцип всеки месец. Разбира се, докато са тук, колегите няма да контактуват с другите си пациенти с онкологични заболявания освен по телефона.

– Ангажиран сте сега с болни с коронавирус. Това наложи ли да прекъснете връзката с другите си пациенти, които лекувахте досега?
– Имам пациенти, които ме търсят денонощно. Всеки ден провеждам между 100 и 150 телефонни разговора – дали с колеги, дали с пациенти за консултация по телефона, тъй като нямат достъп до медицинска помощ. Много хора се оплакват, че джипитата отказват да ги приемат. Трудно е, но ще издържа, това е мой дълг. Областта, в която искам да работя, е онкология, но няма как. Приех да изпълнявам тази длъжност в COVID сектора и докато има нужда от мен, ще съм тук.


– Имате ли страх за себе си, за семейството си, че може да им пренесете зараза?
– Всеки се страхува. Имам две малки деца и съпруга, която няма придружаващи заболявания, и за тях може да се каже, че съм по-спокоен. Притеснявам се за възрастните си близки.
– Гневен ли сте?


– Гневен съм на някои хора в обществото. Определям поведението им като неадекватно. Когато през пролетта имаше няколко случая на коронавирус, в града сякаш беше паднала бомба – никой не излизаше. Сега, когато рязко се вдигна заболеваемостта, търговската улица на Русе е пълна с хора и почти никой навън не носи лични предпазни средства. Имам чувството, че като ходя с маска в центъра, ме гледат подигравателно. Когато подготвяхме нашата COVID структура, отидох до съседното барче да си взема кафе и, естествено, влязох с маска. Какво да видя? 10-15 възрастни хора се събрали на раздумка и нямат маски. Онзи ден също отивам да си купя кафе и заварвам детски рожден ден. Затова не мога да определя поведението на обществото като адекватно в момент, когато медиците изнемогват.

Прегледана: 1790

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече