Отровното трио и Манолова –„полет над кукувиче гнездо“

0

Споразумението между Отровното трио и организациите, представлявани от Мая Манолова, беше представено като обединение, което е „втора стъпка в борбата срещу едноличния режим“, но всъщност не е нов политически факт. Между някои от участниците в новото споразумение има активна координация още от местните избори в София и отчасти в Пловдив. На свой ред сред организациите, които гравитират около гражданската платформа на Манолова, има фигури, които и преди са участвали в действия, насочени към компрометиране на изборни резултати, като, разбира се, най-яркият пример засега остава „Аферата Костинброд“.

Първоначалното, по-общо споразумение включваше ИТН на Слави Трифонов и ДБ. При него ставаше дума за принципна договорка за съвместни действия, които да гарантират честността на изборния процес. Съвсем друг въпрос е как организации, които не разполагат с подготвени доброволци, биха могли да осигурят гражданско наблюдение върху изборите, още повече след като партиите им се канят да участват в същите тези избори със свои кандидати. Досегашният опит показва, че под маската на „наблюдатели“ много често биват ангажирани партийни активисти и хора, които са готови да участват в изборни манипулации.

От една страна, това е по-скоро положителен сигнал. На тези избори специфично предимство биха имали предизборните коалиции, доколкото биха могли да създадат определена яснота за избирателите по въпроса „кой с кого“ би искал да работи в следващия парламент. От друга страна обаче, липсва каквато и да е яснота по другия определящ въпрос: „кой кого представлява?“. Заявената от Манолова амбиция да представлява жените и гражданите, не дава достатъчно ясен отговор на този въпрос.

Изглежда, че оптимизмът, изразен от Манолова след подписването на споразумението, не се споделя в еднаква степен от всички, ангажирали се с организирането на вълната от протести през лятото и есента на миналата година. Адвокатът Хаджигенов дори определи възможно съвместно явяване на избори като „кочина“, като необходимостта „да си изцапаме ръцете“, за да бъде постигната обща цел на гражданите. Триото отдавна поддържа тезата, че изискванията за политическа чистота и ясен политически профил нямат място, когато става дума за „народно въстание“. Както винаги, това означава само едно – отказът от ясен политически профил винаги предполага популистка стратегия, която по-скоро затваря вратата пред гражданите, отколкото да гарантира прозрачност или почтеност на изборния процес.

Предварителните демоскопски проучвания при цялата си условност дават известни шансове на някакъв тип обединение, което би могло да мобилизира енергията на протестите и би разчитало на тази гражданска енергия. Въпросът е какви са електоралните шансове на подобен неясен политически субект?

Манолова вече има електорален опит от сътрудничеството си с част от партньорите си в „блока“. По време на местните избори в София през 2019 г. бе реализирана серия от акции, които имаха за цел да подобрят шансовете на Манолова и в същото време да дезориентират в максимална степен избирателите. Много от тези техники няма да проработят втори път, тъй като са за еднократна употреба. На местните избори прекратилата преждевременно мандата си като омбудсман Манолова излизаше с рейтинг, който беше по-висок от президентския. Тя предпочете да заложи този политически капитал за кмет на София, вместо да изчака и да се яви на избори за президент след успешно завършен мандат. Провалът на изборите в София ще постави отпечатък и на тази кампания с участието на групите около Манолова. Дали става въпрос за груба политическа грешка или за цялостен план, предстои да разберем.

Поне засега изглежда очевидно, че ИТН и ДБ биха взаимодействали с „блока“ на Триото и Манолова, ако успеят да участват в следващия парламент. Но засега предпочитат да се дистанцират от съвместен предизборен проект, макар и по различни съображения. ИТН предпочита да запази крехката си преднина като изцяло нов политически субект, докато за десните избиратели каквото и да е сътрудничество с Триото и партии като Д21, ДБГ или ВОЛТ би изглеждало неуместно и неприемливо.

Електоралният потенциал на Тритото и Манолова ще зависи от способността за стихийна мобилизация. Те имат нужда от нова „точка на пречупване“. А това означава нова порция от полит-технологични трикове и ПР акции. Напълно сигурно е, че Румен Радев не може да „прелее“ подкрепа към този политически субект. Онези, които одобряват действията на Радев, не са готови да подкрепят еднозначно новия политически „блок“. От друга страна, моментът, в който групи от колебаещи се избиратели биха били готови да подкрепят подобен неясен политически субект, отмина. Освен това на фона на очертаващата се средна до ниска избирателна активност известно предимство ще имат партиите с относително съхранен потенциал от лоялни избиратели.

Затова „блокът“ ще търси възможности за радикализиране на политическото противопоставяне в навечерието на парламентарните избори. Опитът за изграждане на „революционни комитети“ може да помогне за съставянето на листи от кандидати, но не и за изграждането на цялостна политическа кампания. В условията на остър времеви дефицит „блокът“ ще търси възможности за съживяване на протестната енергия, а това означава всичко друго, но не и позитивна кампания. В същото време неяснотите относно това как ще се регистрира подобна формация от партии, политически движения и отделни граждански групи за натиск, означава, че е възможен пореден пример за предизборна коалиция, която след това да прерасне в политическа партия, отстранявайки част от първоначалните си съюзници. Подобен сценарий за „полет над кукувиче гнездо“ вече беше реализиран у нас и даде конкретни резултати.

Засега няма достатъчно основания да се говори за появата на протестен вот спрямо партиите от управляващото мнозинство. Непредставените групи от избиратели имат избор кого да подкрепят. Това се отнася както до десните избиратели, така и до групите, подкрепящи различни националистически и патриотични формации. Разочарованите леви избиратели също имат свои алтернативи, ако изобщо решат да участват в следващите избори. Новата коалиция би могла да разчита само на антисистемен вот, и то само ако успее да се пребори с конкуренцията в лицето на други претенденти за анти-ГЕРБ политическо представителство, като например новоучредената Гражданска платформа „Българско лято“ на Васил Божков.


Невъзможността за постигането дори на минимално съгласие между различните групи и политически субекти, които търсеха изява чрез предизвикването и поддържането на протестите, ще се пренесе и в предизборната кампания. Всеки, който се опита да изземе лидерската позиция и да си присвои „капитала на протеста“, най-вероятно ще се окаже в позицията на губещ. Независимо от това дали е изявил готовност „да си изцапа ръцете“, или е предпочел да запази собствената си физиономия.
Българските избиратели са по-малко готови откогато и да било да доверят управлението на общите ни дела в ръцете на хора, които нямат управленски опит и разчитат само на ПР акции с краткотраен ефект. Този път финансовите средства, инвестирани в предизборна агитация и пропаганда, няма да бъдат достатъчни, за да бъде осъществено поредното неясно представителство на конюнктурни политически интереси.

Автор Доц. Антоний Гълъбов, за „Ретро“

Прегледана: 2170

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече