Не яжте храни, внесени от Турция! Изяли сме 90% от вредните неща, пристигнали от съседите

0

Пазарът ни продължава да бъде заливан от опасни вносни стоки, големи количества от които консумираме, въпреки проверките на Агенцията за безопасност на храните. Общо 2144 тона вредни храни, сред които основно плодове, зеленчуци и ядки, са били спрени на границата ни миналата година. За 2020-а, въпреки затруднената работа в условията на епидемия, инспекторите от Агенция за безопасност на храните са направили 186 000 проверки – 4000 по сигнали на граждани. Въпреки това, експерти признават скандалния факт, че вече сме изконсумирали 90 на сто от вредните храни, пише Уикенд.

Червеният пипер се оказа безспорен рекордьор сред вносните опасни храни. Цели 510 тона от тази масово употребявана почти във всяко ястие подправка, са спрени от пазара. Червените пакетчета се внасят основно от Турция и азиатските страни. Експертите твърдят, че в последните години най-много вносни вредни храни, връщани на границата са зеленчуците и цитрусови плодове. Причината за спирането на въпросните продукти е, че са третирани със забранени в Европа препарати и вредни химикали.


Препаратите за растителна защита имат гаранционен срок. Когато се прилага даден препарат, на етикета си пише кога можеш да береш зеленчука или плода и да го пускаш на пазара. Явно тук производител и търговец е бързал стоката да излезе на пазара, за да си вземе по-бързо парите, обясни д-р Любомир Кулински от Агенцията за безопасност на храните.


Що се отнася до спрените вносни фъстъци, експертът обясни, че ядките по принцип стават вредни и опасни за консумация, когато се пакетират неизсъхнали и все още влажни, т.е. извън изискванията на производство и документация, се образува афлатоксин в опаковката и такива разфасовки трябва да бъдат спирани от пазара. Няма значение, че купуваме ядките в малки количества и консумираме немного от тях. Въпросното вещество е токсично съединение с канцерогенно действие и може да предизвика куп здравословни проблеми, предупреждават специалистите.


Според д-р Сергей Иванов от „Активни потребители“, най-много вредни вносни храни пристигат от Турция. Той дори си позволи да посъветва, да не купуваме зеленчуци и плодове от южната съседка.

Експертът е категоричен, че за съжаление, сме изконсумирали огромна част от вредните вносни храни. 90% от опасните храни вече сме ги изяли, отсече той. И уточни, че основният проблем с опасните продукти и причината да бъдат спирани, е използване на препарати, забранени и неизползвани в ЕС, каквито обаче масово се употребяват в Азия и Турция.


Голяма част от опасния внос не е спрян от нашия пазар, защото капацитетът на лабораториите е малък и се тества малка част от това, което влиза през границата. Още по-неприятното е, че няма как сами да обработим вредните храни, така че да изтеглим химикалите от тях в домашни условия. „Това е невъзможно, защото въпросните вещества са вътре в самия плод или зеленчук“, обясняват експертите. Статистиката сочи антирекорди – за 2020 г. на границата са спрени следните количества вносни храни – 510 тона сладък червен пипер, 493 тона мандарини и 387 тона фъстъци. При животинските продукти са открити и спрени 70 тона съставни продукти, 53 тона млечни, 40 тона рибни и 29 тона пчелни.


За съжаление, експертите попарват надеждите на тези, които смятат, че могат да неутрализират вредните вещества в зеленчуци и плодове в домашни условия.

„Не може измиване или накисване да реши проблема. Още повече, че голяма част от проникналите в плода или зеленчука химикали са неразтворими във вода“, коментира д-р Иванов. Въпреки това, препатили потребители съветват да накисваме зарзавата във вода с 2 супени лъжици морска сол и оцет, като престоят във въпросния разтвор около 15-20 минути. Тази обработка може да е ефикасна само при листните зеленчуци, като марули и лук, но ако има пестициди няма как да реши проблема, категорични са експертите.
Добрата новина е, че инспекторите напоследък не хващат на пазара големи количества стоки с изтекъл срок на годност или подменени и пренабити етикети. „На пазара ни почти няма такива случаи, а когато открием единични бройки на щандовете, веднага се изземват, а на търговците се съставя акт“, обясни Любомир Кулински от БАБХ.
По-големи количества се намират в складове – например без документи, без етикет с произход, без партиден номер и срок за годност. Такива продукти веднага се унищожават, уверяват специалистите. През 2020 все пак няма реистрирано масово хранително отравяне, което говори, че производителите и търговци все повече се съобразяват и спазват законите, твърдят от БАБХ.

Прегледана: 1412

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече