Не ми пука що за баща е Румен Радев! Лошото е, че е скапан президент…
Георги Радев е проблемно дете. Ту ще се замеси в някой училищен побой, ту ще го спипат без документи на някой нелегален купон и ще трябва да пише обяснения в районното. Не е примерно момче като Владо и Иво Първанови, или Стефчо Стоянов, да си строи хотелчета и да си бизнесменства тихомълком, вместо да тормози татко си по предизборно време.
Честно да ви кажа обаче, не давам и изтеглена от обращение двулевка за това дали малкият Георги е математически гений, или квартален наркоман, бъдещ Джон Атанасов, или утрешна долна мутра. Не ме интересува дали Румен Радев е примерен, или скапан баща. Неговият личностен провал си е негова работа. Интересува ме единствено, че е жалък президент.
Режимът на Тодор Живков е престъпен не защото отрочето му Владко е второразреден алкохолик-бездарник, или нещастната Людмила беше свръхамбициозна, провинциална окултистка. А защото Тато беше болшевишки цървул, превърнал ни в най-сервилния московски сателит в Източния блок. Нямаме работа да се занимаваме с изцепките на някакъв недорасъл тийнейджър само защото така се е случило, че баща му е президент. Интересът към всяко движение на Георги Радев, всеки сопол, който е намазал под училищния чин, всяка съученичка, която е ощипал по недоразвитото дупе, просто е дебилен и обиден.
Като журналисти ние не бива да се взираме в малкото, криво дръвче, като в същото време пропускаме да видим гората. Голям праз, че Румен Радев е оставил децата си на самотек, за да може да се гушка със смуглата кака Деса (да ви призная, на мен ми идва леко кобилеста, но това също е въпрос на вкус). Важното е какво прави на държавното кормило, семейното може да го стиска, може да го остави на Гинка, може да го ашладиса на вицето Йотова или на някое от дъртите скапани ченгета с внимирасни зелени чорапи в Стартегическия си съвет – все ми е тая.
Ако някой иска да атакува Румен Радев, а ей, Богу, има за какво, няма никаква нужда да рови в тийнейджърски изцепки на сина му. Това наистина е долно и непочтено. Съвсем обективно президентът може да бъде сочен с пръст като генератор на долнопробния институционален сблъсък от двете страни на „Дондуков“, за популистките му „политически консултации“ с улични маргинали, за хроничната дестабилизация на обществените процеси в страната от шизофреничното отношение към пандемията от коронавирус, до лозунга „Мутри, вън!“, нашепван му на ушенце от създателите на ВИС и СИК.
Ситуацията с Георги Радев напомня фарсово обвиненията срещу сина на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън – Хънтър, че прибира милионни комисиони от украински олигарси, пере пари и избягва данъчно облагане, та дори участва в онлайн педофилски мрежи. Неприятни неща, грозна работа, но никое от тях не е причина за атака срещу баща му. Виж, това, че Джоузеф Робинет е сенилен професионален лобист на конгломератите за зелена енергия и технологичните гиганти е съвсем друга работа.
Та и с Румен е така – ако ще му показваме кривините, да държим подрастващия Гошко настрана и да го оставим да си гледа уроците. Не е, като да нямаме достатъчно материал и без него. В крайна сметка нали президентът не е наш баща. Ако искахме да е, да си бяхме избрали Цецка – Майката на нацията.
Коментар на Евгени Чертовенски за Уикенд.
