Десислава Радева призна: Аз не съм голямата любов на президента
От две седмици президентът Румен Радев и съпругата му Десислава живеят разделени, научи в. „Минаха години“. Причина за раздялата им не са влошени взаимоотношения, а здравословни проблеми. На 17 февруари от Президентството съобщиха, че жената на държавния глава се оказа с положителен тест за коронавирус. Като контактно лице той остана изолиран под карантина до 27 февруари.
Румен Радев нямал никакви симптоми на инфекция и се чувства отлично. Заради съпруга си обаче, Първата дама предложила тя да остане в президентската вила „Калина“ в резиденция Бояна, а той да се премести временно в друго жилище.
Докато Деси боледувала, край нея бдяла майка и Желяза, тъй като по желание на президентското семейство, във вилата няма обслужващ персонал. Радеви живеят без готвач и домашна помощница. „Никой не ми прави кафето сутрин“, споделяла е Първата дама, която смята, че присъствието на чужди хора в дома им убива семейния уют.
51-годишната ни президентша е живото потвърждение на поговорката, че зад всеки успял мъж, седи една жена.
Двамата се познават от 33 години. Десисе родила в работническо семейство през 1969 година. Родителите й се развели и за да изкара някой лев, тя започнала работа като манекенка. Съдбата я срещнала с бъдещият президент на едно ревю на връх 8 декември. Той я харесал и отишъл при нея. Представил й се и поискал да танцуват. „Явно е бил впечатлен от мен. Отишъл в агенцията, в която работех да ме търси и разбрал къде уча. Намери ме пред училище и ми каза: „Дължиш ми един танц!“.
„Станахме си много близки приятели, започнахме да излизаме. Стана приятел и с майка ми. Тогава ми хареса и като човек. Ние в годините се виждахме два или три пъти. Аз дойдох в София, а той си остана при голямата любов МИГ-29. Това е голямата му любов. Той беше един от първите, които летяха на тезиМИГ-29. Не мисля, че е тайна коя е голямата любов на Румен Радев – голямата му любов е изтребителят“, разказвала е Деси.
Скандалите съпътстват бъдещата президентша още от ученическите и години. Първата дама е родом от морския град, а детството й е преминало в емблематичния квартал „Славейков“. Там родителите имали апартамент на един от високите етажи в прочутия блок №5, но се разведе скоро след сватбата. Кирил Генчев, таткото на Десислава, е покойник от години, а преди да си отиде, работел като моряк-радист. Днес Радева не поддържа контакт с роднините си по бащина линия, а само с тези от страна на нейната майка Желяза, които продължават да живеят в морския град.
Опърничавия си характер съпругата на президента наследила именно от нея, коментират близки до семейството. Радева започнала да учи в бургаската английска гимназия „Гео Милев“, но не я завършила. Заради скандал с учителя по физическо тя била изключена и завършила училището в село Баново, където живеела с майка си Желяза. Жели, както я наричат семейството и приятелите й, навърши 76 години в началото на февруари. Днес тя живее в София, за да е неотлъчно до единствената си дъщеря и внук.
В трудовата книжка на бъдещата президентша е записана като трудов стаж – работата в рибно-консервната фабрика „Славянка“. Лепяла там етикети. „Дойдох в София през 1989 година. Исках да уча журналистика, но се отказах от мечтата си. Мислих какво точно искам да уча. Казах на майка ми, че няма да кандидатствам, защото не съм намерила себе си. Казах й, че искам да си изкарвам парите и да видя как се вади хляба. И майка ми ми намери работа в рибна-консервна фабрика „Славянка“. Всичко ми миришеше на риба, животът ми миришеше на риба. Циганите ме научиха как да играя кючек. След много учене една циганка ми каза: „Нищо няма да стане от тебе!“, признавала е Радева.
Известно време учила в Лесотехническия университет, но се преместила да следва финанси и кредит в УНСС, за да се прехранва. Деси работила и като сервитьорка. Все по-често се въртя в главата идеята да емигрира. Отказал я шоуменът Слави Трифонов. Двамата се запознали през 1990 година в Студентски град. Една вечер съквартирантката на Деси го довел в стаята им след купон. „Бхме на масата, имаше мас и щафета салам. Тогава бяха най-гладните години. Като видях приятелката ми да идва с един много дълъг човек си казах: „Леле ще ни изяде вечерята!“. Поканихме го, а той взе, че прие. Остана 3 часа, тогава взе виолата и започна да свири. Той ме убеждаваше да не емигрирам. Аз исках да напусна България“, разказвала е Радева.Така станала секретарка в предаването „Каналето“ преди около 15 години.
Преди около 15 години Деси отново се върнала в селската къща в Баново. Там се заселила със сина си Страхил от първия и брак с депутата от БСП Георги Свиленски, след като получила нервен срив в следствие на натовареността на работата си като мениджър в голяма фирма за производство на бира. В продължение на няколко години Деси и майка и Желяза водили много скромен начин на живот. Отглеждали плодове и зеленчуци в градината си. Дори съседи разкриват, че първата дама и родителката имали магазин, от който се издържали по онова време.
Към днешна дата обаче комшиите споделят, че не са виждали президентшата отдавна. Деси и майка и решили да се преместят в столицата заради Страхил. Деси искала синът й да получи образование в по-престижно училище. Преди време стана ясно, че майка й се подвизава като нейн личен консултант по стила. Именно тя измислила брошките в български шевици, които Първата дама носи понякога на визитите си в чужбина. И тя дава идеята заедно с Радев да подарят такова бижу и на английската кралица Елизабет II.
Деси и Румен Радеви са щастливо женени, но президентският му пост пречел на отношенията им. Вече нямали много време да общуват помежду си, затова президентшата предпочитала да го съпровожда по време на пътуванията му по света и у нас.
„Има предимства да си съпруга на президента, защото се срещам с интересни хора, посещавам наистина забележителни места. Недостатъците обаче са повече от предимствата“, е категорична Деси. Тя се гневи на прякора си Генерал Деси и опровергава коментарите, че командори съпруга си: „Трудно бих си представила как мога да командвам един генерал. Никак“, категорична е Първата дама.
Автор: Мая Иванова
Източник: в. „Минаха години“