Горбачов поискал затвор за Тато, заповядал на Петър Младенов да превърне в ад живота на диктатора

0

90 години навърши във вторник бившият лидер на СССР Михаил Горбачов. Някогашният властелин на Кремъл не е в добро здраве напоследък и прилича на подпухнал дядка, но още е с акъла си. В навечерието на юбилея си той даде интервю за РИА „Новости”, в което призова политиците в Русия да спрат с противоборствата и да се обединят в борбата с пандемията.


Михаил Сергеевич е много тачен в цивилизованите страни, тъй като в края на 80-те благоразумно развя бялото знаме на комунизма и сложи край на Студената война. Всички онези, в чиито глави продължава да кънти залпът на Аврора, обаче го смятат за предател и го мразят вдън душите си.

„Брежнев заслужава паметник за отношенията между България и Съветския съюз по времето на соца. Живков провеждаше блестяща индивидуална политика с него. Успехът на България тогава беше за сметка на СССР. По-късно, като дойде Михаил Сергеевич, Тато беше дълбоко разочарован”, разказваше приживе Костадин Чакъров – личният съветник на дългогодишния ни пръв партиен и държавен ръководител. Преди да стане помощник на Бай Тошо той работил като шеф на комсомола в Пловдив. Заемал престижна длъжност и в апарата на ЦК – бил заместник завеждащ икономическия отдел. Костадин не се смущаваше да нарича Горби лицемер и интригант. Определяше го и като хитрец на дребно, а ръсеше за него и други обиди.


„През 1984 г. бях на неофициално кратко посещение с един от секретарите на ЦК. Тогава имах възможност да видя Михаил Сергеевич. Бях втрещен, защото той показа интелектуална подготовка и възможности на селски пропагандатор. Говореща глава! През 1985 г. Живков му написа писмо, като текста издиктува на мен. Там най-откровено казваше на Горбачов, че социализмът в този му вариант ще загине, че моделът е изостанал. Писмото връчи лично, минавайки през Москва при завръщането си от едно азиатско посещение. Горбачов обаче захвърли документа в кошчето. Не реагира по никакъв начин. В онзи момент Живков разбра, че съветският му еквивалент е елементарен партиен агитатор от най-долнопробен вид. Въпреки това, на индивидуални и колективни срещи Тато продължи да поставя въпросите си към Горбачов. Това породи

психо-физическа неприязън

Михаил Сергеевич си даваше сметка, че Живков беше доайенът в международното комунистическо движение. Усети, че Тато го е разконспирирал като говореща глава“, палеше се в миналото консултант №1 в НРБ.
През 1985 г. Чакъров пак бил в СССР – водил наша делегация. При тази визита му направило впечатление, че тамошните високопоставени партийни ръководители държат на бюрата си снимки на новия генерален секретар на ЦК на КПСС. „Стори ми се странно. Американските политици си поставяха снимки на съпругите, а в Москва си държаха любовно портрета на Горбачов. Като се прибрах в България, споделих впечатленията си с Живков. Казах му: „Моята оценка е, че вашият съветски колега има комплексите на мъж с 8 сантиметра член…”. Тато много се смя“, разправяше довереникът на Бай Тошо преди смъртта да го отнеме от близките му хора. И допълваше, че вождът на „братушките” давал вид на човек, който живее под чехъла на нежната си половинка. На официални срещи цитирал жена си Раиса поне по 5-6 пъти.
По думите на Чакъров Бащата на перестройката тотално намразил нашия генерален секретар през превратната за България 1989 година. Защо ли? Защото правчанинът си позволил да му заяви в прав текст, че

няма да му играе по гайдата

„На нас вашият път – само на голи лозунги, изобщо не ни харесва. Ние няма да вървим по него“, изрепчил се Живков на властелина на Кремъл. Онзи се ядосал от критиката и поставил задача на маршал Язов Тато да бъде свален от власт.
„Последваха груби действия. На срещата на Варшавския договор, която се проведе в Букурещ, Живков се оттегли във вилата да си почине. В един такъв момент Горбачов извикал Петър Младенов и Добри Джуров. И им извадил въпроса за промяна на върха. Първият вариант за нов държавен глава на България бил Андрей Луканов, защото той най-много ни клеветеше в Москва. В Букурещ шефът на румънската охрана съобщил на нашия началник на УБО ген. Милушев за срещата на Горбачов с Джуров и Младенов. Аз също проверих по съответните канали и предадох наученото на Тодор Живков. Той първоначално не повярва, че има такава конспирация“, споделял е Костадин Чакъров.
„Изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност”, заявява на пленума на 10 ноември 1989-а току що избраният генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов. Речта му оставя в аудиторията грешно впечатление – че до края на живота си Тато ще се радва на безметежни старини. Реалността обаче се оказва коренно различна – разжалваният комунистически велможа много скоро е погнат от новото партийно ръководство и подложен на унищожителна критика. А атаките срещу него са инспирирани най-вече от Москва и то от най-високо място.
Само месец след „дворцовия преврат”, Петър

Младенов забива нож на Бай Тошо

на пореден пленум на ЦК. На проведения на 11 декември партиен форум генсекът от Урбабинци е изключително безмилостен към предшественика си и го обявява за съсипник на държавата. „В последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме предвид следните явления в обществото: стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция, сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности. За всички нас тук влошаването на положението не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ“, казва от трибуната високопоставеният оратор.
Защо ли Младенов променя коренно публичното си говорене по адрес на сваления диктатор? Защо не го оставя да си живее спокойно последните години? Отговорът е кратък и ясен – заради Горби. В края на ноември

руснакът го скастря, че е твърде мек

с пенсионирания Бай Тошо. „Ако искате да покажете на хората, че има истинска промяна по върховете, не бива да галите с перце сатрапа Живков. Дайте мощна гласност на недъзите и безчинствата му, изобличете го напълно, не го жалете”, нарежда властелинът на Кремъл на българския президент.
Младенов и останалите родни перестройчици приемат съвета на съветския вожд без възражения и започват всевъзможни гонения срещу Тато и родствениците му. На обществото ни се внушава, че доскорошният господар на НРБ е ограбил страната, за да облагодетелства себе си и антуража си, заведени му са съдебни дела и дори му е наложен арест. Истинската цел на всички тези репресии е само и единственото удовлетворението на Горбачов.
„Бившият ни Първи изобщо не беше толкова богат, колкото се опитаха да го изкарат. Търсиха парите му, но нямаше как да ги намерят – защото такива просто липсваха. Когато го привлякоха като подсъдим, държавата отдели ресурс – около 300 души – полицаи, разузнавачи, нумизмати, филателисти, счетоводители, ревизори и т.н. Те тръгнаха по четирите посоки на света и на България да издирват „милиардите” на Живков и нищо не откриха. После се плати на други разузнавателни служби да продължат търсенето, да видят наистина ли той има скрити активи във „Фолксваген”, „Кинтекс”, „Химимпорт”.И лев не намериха! Екшънът мина под кодовото наименование

„Операция „Директор”

Търсиха даже имения на Живков край брега на Женевското езеро и на Канарските острови. Нищо! Пет лева ако бяха открили, щяха да го съсипят. Взеха дори килимите и телевизора на Тато… С шишове пребъркваха солниците му, червения пипер и захарта, защото смятаха, че там крие компромати под формата ни микрофилми… Беззаконие! В дъното на всичко стоеше този международен мошеник Горби! Кръгла нула е като човек Михаил Сергеевич. Стана лице на гащи, на чорапи, на джапанки… Вижте му поведението – колко ниско успя да падне. Тачат го вече само изпърдените дупета, друг не му обръща внимание”, гневеше се Чакъров приживе.

КАРЕ
Безкомпромисен и за Людмила

Горбачов нямал добро мнение не само за лидера на БКП Тодор Живков, но и за щерка му. Когато няколко години след смъртта й Михаил Сергеевич дошъл на власт в Кремъл, скастрил най-безцеремонно софийския си колега защо толкова много обекти в България носят името на дъщеря му.
„На нея е назован театър, дворецът на културата, булевардът, който води към летището… Името й се споменава дори на 2 юни – деня на падналите в борбата против турското робство… А на Яворов, мой любим поет, не сте кръстили театър. Бива ли така, другарю!?”, сгълчал престройчикът.
Тато тогава се заоправдавал, че критиката е справедлива, но че той самият нямал вина за ситуацията. Други в партията решавали кое на кого да кръстят.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече