Ранна мартенска утрин в двора на Александровска болница. Кандидати за ваксини срещу коронавируса по списък – кой за първа, кой за втора доза, са се подредили за имунизация. Питат се един друг през защитните маските пред коя от вратите на двата фургона да застанат. Малко преди 9 ч. – началния час на интервенциата, се появява отборът медици, който в този ден ще е на фронта. От групата се отделя един, външно като всички останали – със защитния бял гащеризон и маска. Бързо, ясно и спокойно обяснява кой къде да застане и процедурата се завърта.
Още преди да влязат първите от чакащите, става ясно кой е чевръстият медик. Новината гръмва, след като докторът казва „Здравей!“ на мен, имаща честа да очаквам втора доза. Разпознавам го и зад защитата, макар срещата да е неочаквана – това е бившият депутат от СДС д-р Васил Михайлов. Или Васко Нубиеца, както му остана този цветист прякор уж на майтап още от 1992 г. по време на първото му депутатството, когато участва в анкета на „Ку-ку”.
Убождането лично от екс народния представител преминава в шеги и закачки.
През годините д-р Михайлов не е загубил нито грам от познатия интелигентен хумор. Загубил е само доста килограми, като единствено това на първо четене го прави по-неразпознаваем.
Заедно с ваксината обаче, имунизираният получава – типичните и още от депутатското време на Васко, пълни предварителни и следварителни ценни подробности по случая – в момента ваксинационен. Включително и как вече имунизираният ще се сдобие с документалното потвърждение за новото си състояние на изграждащ антитела. Докторът, докато поема спринцовката от колежка, следи и точно ли се вписва всичко в документацията.
Между всичко това става ясно и защо д-р Васил Михайлов е на първа линия в кампанията по имунизирането срещу ковида. Бившият депутат е пулмолог по специалност, като след депутатството е медицински директор на фармацевтична компания, занимава се на фирмено ниво и с технологии за пречистването на води. Още от миналата година обаче д-р Васил Михайлов е и доброволец в Спешното на Александровска болница. Политикът в него обаче не го подбутва към дълги обяснения „защо!?“.
Отговорът е само: „Защото в тази ситуация като съм лекар, трябва да съм тук. Това е мой дълг!”
Нищо че депутатът в първите два парламента на 90-те години след Великото народно събрание Васил Михайлов беше пословично известен с дългите си пледоарии, „досаждащи“ на тогавашните опоненти в червено. В началото на всяко пленарно заседание парламентаристът от СДС – лидер на Нова СДП, окупираше трибуната с прословутото си проекторешение за кандидатстване на България в НАТО. Тогава изглеждаше екзотично, също като прякорът му Нубиеца.
Близо 30 години Васко Нубиеца, който тази година ще навърши 62, носи тази добавка към името си. Когато човек го спомене, неизменно добавя и прякора, та по-неосведомените „кой е той?“ да се сетят. Никога самият депутат и специалист в медицината не е възприемал „нубийството“ като обида. Който разбрал – разбрал, защо е Нубиеца. За д-р Михайлов това е нещо като каламбур. За тези, които са наясно с интелигентното му чувство за хумор и обширната му и обща култура, „нубийската връзка“ е резултат имено от тези му качества.
Васил Михайлов е учил в престижната 35-та езикова гимназия в столичния квартал „Лозенец“. Завършва медицина през 1985 г. в тогавашната Медицинска академия в София. Работи като лекар в родния си Радомир и в 23-та поликлиника в столицата. По време на депутатството си от 1991 до 1997 г. е с разностранни интереси – член на Комисия по национална сигурност, вносител на законопроекти за Националното разузнавателно управление, за лустрацията, за забрана на БСП, за националните символи, както и на просливутото му проекторешение за членство на България в НАТО. После е парламентарен секретар на Министерство на отбраната.
А как става Нубиеца?
С прякора си, превърнал се в негова запазена марка, депутатът се сдобива буквално на жълтите павета през 1992 г. При засада пред служебния вход на парламента, спретната от тогавашното много популярно студентско тв предаване „Ку-Ку“ – ранните години на „кукувците“.
Пристига в пролетен ден синият депутат Васил Михайло на работа, паркира червеникавата си шкода и се запътва към входа. Там го чака обаче тъмнокож чуждестранен студент като репортер на „Ку-ку“ с микрофон в ръка. Представя се като журналист от „Национална телевизия на Република Нубия“ и обяснява на развален български: „Наша телевизия взима интервю от български депутати. Кажете вие, какво мисли за наша държава, познава я?“. Следва похвала от депутата, че „момъкът полага усилия да овладее българския говор”. След което Васил Михайлов съвсем видимо влиза в тона на популярното шоу и отговаря: „Как да не я познава!“ републиката Нубия. И в зевзешкия си стил на широко разяснява „тезата си“, обвързана с „международната и вътрешна политическа обстановка“. Как по времето на тоталитаризма отношенията между България и Нубия са преградени от желязната завеса, а сега демократично се отприщват. Но „отношенията ни с Нубия не са на необходимото ниво и трябва да се подобрят”.
Уловката, разбира се е, че съвременна държава Нубия не съществува. Нубия е историческа област в Североизточна Африка, в средното поречие на Нил, между между Хартум и Асуан.
Самият новоизлюпен българо-нубиец винаги е коментирал „репортажа“, от който му тръгна „Нубиеца“, като добре разигран весел епизод, в който му е било приятно да участва и да се върже. Не отрича, че тази първоаприлска шега на „Ку-ку“ е „много приятно, много умно измислено предаване“. И като умна и широко скроена популярна личност, и в онези години, и днес се забавлява да е Васил Михайлов – Нубиеца.
Така че, в настоящето, д-р Васил Михайлов, доброволецът – имунизатор, препоръчва всяка ваксина. Като за пациентите му с чувство за хумор и широк ум – дори и нубийска! Така де, като след британската, бразилската, южноафриканската мутация на Ковида, взе да се задава и нигерийска вариация, защо да не я пресечем с териториално по-сходна нубийска имунизация. Доброволно при бившия депутат – днес медицински доброволец на първа линия.
