Мрачна прогноза: БСП през 2021 – треторазрядна партийка на Нинова

0

„Целта ни е да сме първа политическа сила. Ние сме единствената алтернатива на ГЕРБ. Ще премахнем Борисов веднъж завинаги от власт“. Все високопарни фрази, изричани неведнъж през последните месеци от лидера на БСП Корнелия Нинова. Нищо подобно не се случи. Изборните резултати така я фраснаха в лицето, че тя дори не посмя да се появи пред медиите в изборната нощ. А жадуваното първо място се оказа трето. И така за трети път през последните години соцпартията губи спечелени избори за НС. Ситуацията стана толкова банална, че даже няма защо да се хабят много думи, за да се анализира. 

Нинова с пресипнал глас, неохотно и арогантно все пак призна, че БСП е претърпяла тежка загуба, че Слави Трифонов и Мая Манолова са й откраднали немалко гласове, че са късали „живо месо“ от левицата. И какво последва от признанието? Нищо. Нинова не подаде оставка, както би трябвало да направи, защото така лидер признава загуба и най-вече поема отговорност. Само накара хората си от ИБ да го сторят и така да поемат удара от катастрофата в неделя. Като основен аргумент да не се откаже от шефското място в левицата, тя изтъква вече няколко пъти, че не бива да хвърля партията в хаос и междуособици.

Хаосът, напрежението, вътрешните битки и борби отдавна не стихват в соцпартията.

Още от времето на Георги Първанов – крила, перца, люспи, движения и какво ли не се зароди, живя, остана или постепенно изчезна. После вътрешната опозиция неведнъж се опита да вземе главата и на следващия лидер – Сергей Станишев. По времето и на Михаил Миков неразбориите не бяха малко, но някак успяваха да не бъдат толкова ожесточени. Получаваше се разговор.

Но каквото стори Нинова през изминалите 5 г., друг не успя. Добута столетницата до треторазрядна и залязваща партия. Няма да изчезне мигновено. Поне докато онази една трета от избирателите й, която твърдо гласува за нея, е все още жива. 

„Този филм с поемането на личната отговорност за изборния крах вече съм го играла. Не се получи и затова без оставката ми“, отговори червената шефка на журналистически въпрос защо не се оттегля. Вярно – Нинова обяви, че подава оставка на конгрес през 2019 г. след евроизборите. Тогава оставката й трая няколко часа. Разигра се театър и след кандърми от съпартийци и премисляне, оставката бе оттеглена. Точно от този конгрес нататък разделението в соцредиците се задълбочи, а Нинова започна малко по малко да си разчиства сметките с критиците си. И след като проведе първите преки вътрешни избори за лидерския пост, тръгна на открита битка, но не с истинските й опоненти в парламента, т.е. ГЕРБ (там тя бе псевдо опозиция), а с другарите си. Които един по един започнаха да напускат парламентарната група – редиците й оредяха с десетима. Все знаци, за да „светне лампа“ на лидерката. Но не би. Тя пламенно отхвърляше всички обвинения в диктаторски методи на управление, че е направила всичко възможно да убие диалога по важните проблеми, че си заравя главата в пясъка и че чака бурята да я отмине.

За да отклони вниманието от себе си, Нинова дори се разправи с благодетеля си,  

човекът, който я направи лидер – Георги Гергов. Изрита го позорно от БСП. „Наритано“ бе и друго знаково лице – кметът на Перник Станислав Владимиров, с когото Нинова се хвалеше като небивал успех след местните избори през есента на 2019 г.

Въпреки че смяташе, че е приспала критиците си във Варненско, малко преди разгара на изборната кампания оттам я цапардосаха – повече от 100 социалисти напуснали редиците й. Последваха опровержения от „Позитано“ 20, че информацията била фалшива и за да потуши пожара, соцлидерът отиде на място и раздаде… електронни членски карти. Каквито и медийни и пиарски прийоми да използват от партийната централа, масовият отлив от левицата е факт. Във Видинско, Врачанско, Пернишко, Монтанско, Ломско, особено в Софийско и къде ли не още.   

 А най-пресният пример за погрома в БСП е изборното й сгромолясване. За първи път от 20 г. тя не е втора сила след вот, а трета, и реално губи половината от избирателите, които я подкрепиха преди 4 г. Тогава за нея гласуваха 955 490 души, а сега – 480 124. БСП се срива дори под резултата си след катастрофата с кабинета „Орешарски“ през 2014 г., когато взе 505 527 гласа. Нинова сложи за водачи в листите все доверени и послушни хора. С малки изключения.

Точно тази буря, която лидерката не очакваше да я удари така силно, спука и балона, в който пребиваваше. Каквито и доводи, причини и аргументи да излага тя за този крах, ясно е, БСП нито ще се докосне по някакъв начин до властта, нито пък някои от новите играчи изгаря от желание да се съюзява с нея. Левицата е приемана от тях, най-вече от хората на Слави Трифонов, като част от старата, омразна система, срещу която те работят и която искат „да изметат“. Неслучайно на офертата й преди вота, Трифонов отвърна, че са на два различни бряга и че нямат допирни точки. Същото се случва и сега – „Има такъв народ“ не иска да има нищо общо с БСП, на каквито и компромиси да е готова тя в името на „изгонването на ГЕРБ и Борисов от властта“. Не изгарят от желание с нея да работят и други – ни „Демократична България“, ни „Изправи се. Мутри, вън!“ около Мая Манолова, която пък отдавна враждува с Корнелия Нинова.

Колкото и Нинова да се опитва да догони топката и да влезе в играта да управлява страната, няма да й се получи. Партията е изхабена. Скука. Нинова не можа да се сработи с нейните хора, не успя да яхне момента и да се възползва от недоволството срещу Борисов, не видя собствените си грешки. И се озова в нищото. 

Източник: в. Сега

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече