Гинка Върбакова е на път да завземе пасищата в елховското село Добрич с проекта си за соларен парк. Плановете на фамозната бизнес дама за производство на зелена енергия включват поставянето на хиляди фотоволтаични панели, които да покрият плътно близо 800 декара общински земи. До момента те се ползват от месните животновъди, които след реализацията на проекта ще останат без препитание. Подобна перспектива далеч не прави щастливи живеещите в село Добрич, които в името на спасяването на планетата са обречени на глад и мизерия, писа Уикенд.
Масовото недоволство на земеделците и заплахите за бунтове не впечатляват общинските власти. Дори напротив, кмет и съветници правят всичко възможно да придвижат проекта на Върбакова максимално бързо. Съдействие за това оказват и всевъзможни държавни чиновници, които за отрицателно време издават необходимите разрешителни за проекта. Вместо обичайните години разтакаване, при Гинка всичко става буквално на момента.
Необичайната експедитивност на чиновниците е стимулирана от бивш енергиен министър от Хасковско, убедени са местни хора. Според тях политикът и обръчите фирми около него отдавна са подозирани, че стоят зад възхода на Върбакова. Така педагожката от Пазарджик израства като мощен енергиен фактор, с бизнес за стотици милиони. Върхът на кариерата й бе опита да купи ЧЕЗ, който предизвика мощни политически скандали и размяна на обвинения в корупция и далавери между кадри на ГЕРБ и БСП.
Проекта на Гинка Върбакова за слънчева централа се задвижва преди няколко месеца. След една от сесиите на общинския съвет в залата се появяват представители на фирма „Солар Грийн енерджи” и заявяват, че искат да инвестират в община Елхово. Намерението им било да изградят соларен парк с мощност 85 мегавата на територията на село Добрич. Опитите на съветниците да зададат въпроси по темата и поискат документи удрят на камък. Независимият Димитър Загоров, без да знае подробности за проекта, дори на шега пита инвеститорите, имат ли нещо общо с Гинка Върбакова. В отговор смутено младо момиче промълвява – не. Нищо, че педагожката от Пазарджик е управител и собственик на фирмата кандидат-инвеститор.
След още няколко едносрични отговора на въпроси от съветниците хората на Върбакова си тръгват. Развитие по темата има едва в началото на месец май. Тогава кмета на Елхово депозира в общинският съвет докладна записка на „Солар Грийн енерджи” да бъдат предоставени 794 декара общинска земя в землището на село Добрич. За да бъде вдигнат соларния парк, първо е нужно да се промени статута на земята, така тя вече няма да е пасище. След две отлагания предложението на кмета е прието от съветниците, без сериозни обсъждания. Срещу правото да ползват общинските земи за 50 години от фирмата ще плащат по 25 лева наем на декар. В договора не е предвидено цената да се коригира с инфлацията през следващия половин век, което е меко казано неизгодно според противници на проекта.
Както може да се очаква, хората в село Добрич разбират последни за готвещият се строеж на соларен парк. За техен ужас проверката им показва, че земята върху която ще се разположат панелите съвпада с единствените пасища в селото. Там е и мястото, където от столетия се поят животните. Всичко това ще стане напълно невъзможно, след като соларните панели плътно покрият ливадите.
Перспективата да останат без препитание, очаквано не предизвиква радост у засегнатите животновъди. Още повече, че наблизо има огромни каменисти и хълмисти терени, които стоят безлюдни. Те не стават за пасища, но преспокойно може да се сложат там панелите. За беда алтернативните земи, които хората предлагат, са с няколко километра по-отдалечени от подстанцията на Елхово, към която трябва да се свърже соларния парк. Това оскъпява с няколко хиляди лева бъдещият електропровод и съответно частната фирма отказва. Нищо, че от проекта си ще спечели милиони левове, за сметка поминъка на десетки семейства, в една от най-бедните и обезлюдени общини в България.
В опит да спрат готвените бунтове в село Добрич, хората на Гинка сипят обещания за стотици работни места, които бъдещата централа уж щяла да открие. Дрег е въпроса колко са реални те. Веднъж поставени, панелите на практика нямат нужда от кой знае какво обслужване. Примерите от десетки подобни проекти в цялата страна показват, че единствените наети са няколко пазачи, които да следят за ромски набези и един-двама служители по поддръжката, отговарящи за косене на тревата. Масово тези нискоквалифицирани работници са на минимални заплати.
