Слави Трифонов води страната към кабинет „Любен Беров“

0

Има опасност след изборите на 11 юли България да се окаже с нов кабинет „Беров“. За да не се случи това пътят е един: управленска коалиция на протестните партии – с или без парламентарно мнозинство. Партиите на протеста – „Има такъв народ“ (ИТН), „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се, мутри вън“ – се възприемат като коалиционна алтернатива на досегашната власт. В действителност обаче те са много далече от коалиция, просто защото не си говорят и не готвят нищо предварително заедно.

Вероятният мандатоносител ИТН чака резултатите от вота в неделя  и стриктно следва енигматичната си линия на поведение – ще кажем какво ще направим като му дойде времето. Началото е поставено от служебния кабинет. А времето за сформирането на нова управленска коалиция, дори и следизборна, започва да тече доста преди да стане ясно кой колко депутатски мандата е спечелил. В противен случай дори само намерението за такава изглежда несериозно. Договарянето на политики трябва да предхожда договарянето на дяловото участие на всяка от трите формации във властта. То би осигурило легитимност и стабилност на управленската алтернатива. Смяната на управлението сама по себе си не може да гарантира както  „изчегъртването“ на Борисовия модел, започнато успешно от служебното правителство, така и създаването на трайни условия за развитие на страната според върховенството на правото и според управленски приоритети, които да осигурят ускорен икономически растеж.

Въпреки големите различия помежду им, в намеренията на протестните партии за реформи има общи знаменатели. Например – за наследството на управлението на Борисов: трите формации могат да предизвикат парламентарно и наказателно разследване на престъпления. Или за начални стъпки за съдебна реформа: въпреки че ИТН иска пряк избор на главен прокурор, което най-малкото изисква сериозна конституционна промяна, трите формации могат да направят първи стъпки за отстраняването на Иван Гешев – чрез промени във Висшия съдебен съвет. Могат също да извършат сериозна реорганизация на спецслужбите, да подготвят преизчисление на пенсиите според актуален осигурителен доход, да очертаят приоритети за парите от ЕС в новия програмен период, и пр. И всичко това може да стане преди и по време на разговорите за съставяне на правителство. Нещо повече, договарянето на политики може да улесни процеса по конструиране на властта и да убеди гражданите, че управленската алтернатива е реална, стабилна и отговорна Главният проблем обаче се оказва колко ще спечелят трите формации. Лидерите на ИТН Станислав Трифонов и Тошко Йорданов залагат главно на варианта за парламентарно мнозинство от 121 депутати на трите протестни партии. Това действително е най-чистата опция за управленска коалиция. Но ако не бъде спечелено парламентарно мнозинство, едни избори „до дупка“ до постигането на заветните 121 гласа ще означава бягство от отговорност и ще затвърди подозренията, че те изобщо искат да влизат в управленска коалиция. И на мнозина ще им просветне – ето защо са бягали от предварителни разговори за коалиция. И колкото и технологично примамлива да е перспективата за нови предсрочни избори заедно с президентските наесен, това може да доведе до обратния резултат: ниска избирателна активност, отлив на избиратели от ИТН и превръщане на комичния за мнозина слоган на ГЕРБ за ред в хаоса в мощен призив за реставрация. Затова по-вероятно е при липсата на 121 протестни депутати да попаднем в ситуация на изсулване от пряка отговорност. Твърде вероятно изглежда ИТН да кажат: ние сме за чиста игра и нови избори, но понеже всички сте против, а и за да не харчим пак пари за нов вот – ето, ще подкрепяме правителство, но то няма да е наше. ДБ изглежда също ще откаже да участва в правителство с неясна програма и мнозинство и ще го подкрепя ограничено и под условие по политики. ИСМВ вероятно ще приемат да са мандатоносител, защото като най-малки няма какво да губят.

Този кабинет в най-добрия случай би бил продължение на служебния кабинет, а с подкрепата си за него президентът би компенсирал дефицита на ясната парламентарна подкрепа. Има такава отговорност По-лошия вариант обаче е това да се окаже кабинет ала Беров, чийто конци дърпат ДПС и олигарсите. А те вече са заложили на други коне в надбягването. Румен Радев тогава може да се окаже в ролята на наивника Желю Желев, който лансира един сламен човек начело на правителство, при което мутрите завладяха държавата За да не се случи това, пътят е един: управленска коалиция на протестните партии – със или без парламентарно мнозинство, но с ясна програма и съотговорност за управлението. А журналистите би следвало да задаваме на представителите на трите партии неотклонно един и същи въпрос: кога най-сетне ще започнете да преговаряте?

Текстът е на „Дойче Веле“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече