Бъдещият шеф на МВР имал бизнес с Майкъл Чорни (Започнал кариерата си като агентурист в ДС)

0


Проф. Николай Радулов, който беше предложен от Слави Трифонов за вътрешен министър, стартира в науката с дисертация на тема: „Проблеми на информационно-аналитичното осигуряване на управленческата дейност”. Той прави задочна аспирантура към някакъв отдел 05-ДС на факултета „Държавна сигурност” в някогашната висша милиционерска школа. По това време Николай Радулов е разузнавач към ДС в Ленинския район на столицата (сега „Средец”) .

Както показват документите, съхранени в Комисията по досиетата, Радулов кандидатства няколко пъти, предлага различни теми, докато най-накрая му се отваря парашутът.
Първо предлага да изследва темата „Интелектуализация на оперативния труд на работника от ДС”. След това се прехвърля към тезата: „Пътища за повишаване ефективността на контраразузнавателните  мерки за разкриване на разузнавателно-информационната подривна дейност на противника”. Явно и там претърпява неуспех, понеже година по-късно залага на друга тема: „Борбата на

органите на Държавна сигурност срещу

вътрешните терористични и екстремистки действия”. Специално в молбата си за нея подчертава, че дипломната му работа е била за „Пантюркизма и панислямизма в идеологическата диверсия на противника”, явно много актуална в онези годините, когато в България се провежда отвратителният възродителен процес. С други думи, от 1982 г. до 1985 г. Радулов кандидатства по 4 различни теми, но накрая усилията му са възнаградени, става задочен аспирант.
Иначе той е завършил милиционерската школа, която някога носи името на Георги Димитров през 1981 г., но за разлика от Бойко Борисов, който е бил в пожарникарския отдел, Радулов следва най-тежкарския тогава отдел „Държавна сигурност”. Преди да го приемат, е направено детайлно проучване на неговото семейство, което в крайна сметка по данни на ДС, а също и на бдителни съседи, се оказва без прояви срещу „мероприятията на народната власт”.
Радулов завършва с отлична диплома и постъпва на работа в РПУ-то на някогашния Ленински район, в отделението на Държавна сигурност. В атестация, съхранена от онези времена, пише, че

опознал добре контингента в района

и е добър „агентурист”. Ръководи 13 агенти, като повечето от тях са вербувани лично от него, при това те са „от младежки среди” и имат „възможност да долавят и подават сигнали за негативни прояви от най-различен характер”. Отбелязано е обаче, че той не ползва „възможностите им в пълен обем”, затова агентурата му е  „слабо продуктивна”.
От ДС критикуват Радулов за работа му с агентите – срещите с тях не са ритмични, няма диференциран подход към всекиго по отделно. Пише обаче, че работи добре по линия на общата профилактика, като за целта ползва военнополевите лагери на средношколците – вероятно се има предвид тогавашното задължително военно обучение на учениците от десети клас. „Съществуващата вътре в него класова омраза към противника обаче не можа да намери реализация в практическата му работа и най-вече в работата му по активните дела на оперативен отчет” – е подчертано в атестацията, а съветът към Радулов е да намери покритие между думи и дела, теория и практика. В противен случай щял да се обезличи като оперативен работник – агентурист. Все пак изводът е, че го чака кариерно развитие в ДС.
На свой ред Николай Радулов прави възражение. Той

Срещите му с агентите се разредили,

понеже се захванал да пише дисертация, оневинява се той.
След 1987 г. Радулов работи в отдел „Учебен” при управление  „Кадри” и се занимава с подбора на аспирантите. В поредната атестация вече е акцентирано, че участва активно в живота на колектива, особено се отличил в „честването на рождените дни на комунистите от организацията”. Препоръчват му да актуализира работата си в условията на „разширяване на социалистическата демокрация и гласност” и да приключи най-после аспирантурата си. За тази атестация той няма възражения.
Комисията по досиетата досега е вадила името на Радулов като свързан с ДС 7 пъти – като кадър на МВР и кандидат за народен представител, но също и като член на надзорния съвет на „Металхим холдинг”, който е сред длъжниците на фалиралата „Агробизнесбанка”. Да припомним, че в „Металхим холдинг” са събрани военни заводи, които произвеждат и търгуват с оръжие. Радулов е осветен от Комисията и като шеф в общинската охранителна фирма „Егида”. Въобще, през годините е бил на хубави и доходни места.
По времето пък, когато той е секретар на МВР,  ведомството има общи фирми със скандалния Майкъл Чорни, изселник от Русия с еврейски паспорт, виден деец на КГБ. В онези години МВР, начело с Богомил Бонев, чрез фирмата си „Безконтактни мултиплексорни вериги” прави с „Мобилтел”, тогава в ръцете на Чорни, съвместната фирма „Джи Пи Ес- България”. Тя изгражда система, чрез която се локализират и контролират превозни средства, а също и транзитни товари. Според регистрите от онова време тази компания се е управлявала от покойния Владимир Грашнов, Николай Радулов, пак да повторим в качеството му на  секретар на МВР тогава, и Алекси Кесяков, който е шеф на кабинета на министъра Богомил Бонев. МВР и „Мобилтел” имат и още една обща фирма, с почти същите участници в ръководството й и с подобна дейност.
С този богат опит на кадър на ДС, агентурист, учен и бизнесмен сега Николай Радулов е готов да оглави МВР. 

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече