Николай Хаджигенов, днес виден представител на „Отровното трио”, депутат и адвокат, навремето изучава пикантните тънкости на бохемския лайфстайл не от този или онзи, а от самите Владимир Грашнов и съпругата му Лора Виденлиева. А това, казват запознати, е наистина школа с мащаб.
В онези години Хаджигенов, благодарение на заниманията си с източни силови спортове, е сред охраната в „Мобилтел” и така попада под влиянието на нашумялата светска и бизнес двойка и споделя нейния вкус към изтънчени забавления. Днес някогашният бодигард е вече политик и води делата на известни персони, а Владимир Грашнов е покойник от 20 години. За годишнината от смъртта му напомни некролог, поместен от дъщеря му Мария на цяла вестникарска страница, публикуван в 4 ежедневника. Може би вече не са толкова много и хората, които го помнят, разбира се, като се изключат най-близките му роднини и приятели, но пък някои от тях продължават да са и във властта, и в нейното задкулисие.
Родът на Владимир Грашнов е част от червената буржоазия, което не е изненада за бизнесмен с неговите мащаби. Баща му е партизанин, дългогодишен министър на строителството и посланик в Египет. Майка му ръководи аптеката в правителствена болница по времето на Тодор Живков. Младият Грашнов е инженер и шеф на Комсомола в радомирския завод за тежко машиностроене „Червена могила”. Дори се твърди, че там той се запознава със Спас Русев и му дава старт на кариерата. Русев по онова време е скромен възпитател в интерната в село Гълъбник и сръчен дисководещ в Радомир. Владимир Грашнов явно го оценява, защото го урежда да стане шофьор на влиятелния партиен шеф Стоян Марков.
След Червена могила Грашнов заминава в Либия за 4 години като представител на „Техноимпекс”. Някъде в онези години запознати казват, че е вербуван от Държавна сигурност, но така или иначе поради смъртта му той не е обявен официално от Комисията по досиетата. Иначе е проучван два пъти, покрай длъжници на банки.
Извън официалната биография Грашнов остава и зависимостта му към хазарта, страстта към купоните и забавленията, които надскачат тогавашното соц въображение.
Единствено втората му съпруга Вили Ватева (първата съпруга е Бранимира Антонова, някогашна Мис България) си позволява публично да твърди в свое интервю, че Лора Виденлиева го спечелила, като платила огромен негов хазартен дълг за 1 млн. лева.
След промените Грашнов става лице на „Мобилтел”, компанията, която наложи мобилните комуникации в България, но той е известен най-вече като довереният човек в София на Майкъл Чорни, руски мафиот и офицер от КГБ, а според мнозина и от МОСАД. „Майкъл Чорни е мой приятел от 1987 г., както той, така и двамата му братя, съпругите и децата му – обяснява Владимир Грашнов. – С такова приятелство мога само да се гордея. Ако Чорни и близките до него фирми решат да инвестират в България, страната може да има само полза от това, тъй като са изключително сериозни фирми. Съжалявам, че моят приятел има само неприятности в България и тук се тиражират некомпетентни измислени писания по негов адрес”. Това признание е направено по времето, когато Чорни е изгонен от страната.
Връзката на Грашнов и Лора Виденлиева с Майкъл Чорни започва още в края на 80-те години. Тогава тримата регистрират в Москва фирма – една от първите по време на Горбачовата перестройка. А как точно са се запознали, това е пълна мистерия. Грашнов и съпругата му обаче се сродяват с Чорни, като стават кумове на неговата дъщеря.
Ако за руската фирма на това трио у нас почти не се коментира, то Грашнов до смъртта си е лицето на комуникационния бизнес на Чорни в България. Да припомним само, че „Мобилтел” е основана през 1994 г. от Капиталбанк и офшорка, чийто следи водят към Цуг, Швейцария, а мнозина са склонни да виждат в нея консултантското присъствие на Огнян Дойнов. Впрочем, Лора Виденлиева и Грашнов живеят във вилата на Огнян Дойнов в Драгалевци, забележителна с мегаломанските си размери.
Като акционери в „Мобилтел” по-късно са обявени бизнесмените Красимир Стойчев, Ангел Първанов, Атанас Тилев, Стюарт Каралян, Младен Мутафчийски и Борислав Дионисиев.
Владимир Грашнов влиза в „Мобилтел” през 1997 г., след като Красимир Стойчев продава компанията на Майкъл Чорни. Твърди се, че отново Огнян Дойнов е посредник при преоформянето на лиценза на „Мобилтел”. Грашнов става изпълнителен директор на компанията, която успешно преживява поредица от правителства и се разраства при Иван Костов. Нещо повече, налага се като единствен GSM-оператор и дълго време държи безбожно високи цени и, което е още по-странно, към това положение са толерантни управници от всички цветове.
И досега не е отречена версията, че Майкъл Чорни идва в България, за да контролира трафика на мобилни комуникации. В онези години страната ни е важен кръстопът, над който най-общо казано минават сателитни връзки от изключителна важност. Точно те представляват интерес, както за МОСАД, така и за КГБ, защото в онези години дават техническа възможност за
подслушване и проследяване на комуникациите – ако не цял свят, то поне на Европа. Това само показва доверието, с което са се ползвали в определени среди както Майкъл Чорни, така и неговият наместник в София Владимир Грашнов.
През 2000 г. 95% от фирмата вече принадлежат на инвестиционен фонд на Чорни, регистриран на Бахамските острови. Владимир Грашнов пък като физическо лице притежава една акция.
Сред политическите приятели на „Мобилтел” се сочат политици като покойния Евгений Бакърджиев, а също и тогавашните министри – вътрешният Богомил Бонев и на отбраната Георги Ананиев, осигурил договора за ползване на военни честоти. МВР по времето на Богомил Бонев чрез фирмата си „Безконтактни мултиплексорни вериги” прави съвместна фирма с „Мобилтел” – „Джи Пи Ес- България”. Тя изгражда система, чрез която се локализират и контролират превозни средства, а също и транзитни товари. Управлението на компанията е в ръцете на Владимир Грашнов, Алекси Кесяков, който е шеф на кабинета на министъра Богомил Бонев и Николай Радулов. Да отбележим – Радулов тогава е секретар на МВР, а сега кандидат за депутат от партията на Слави Трифонов.
Втората обща фирма на вътрешното ведомство и „Мобилтел” е с почти същите участници в управлението и подобен предметна дейност. Капиталът и на двете е внесен в „Росексимбанк” на Емил Кюлев. По същото време Майкъл Чорни е акционер в „Росексимбанк”, на която са поверени парите на тези съвместни дружества. Счита се, че Чорни е вложил в банката над 15 млн. долара.
