Бербатов и юристите му по всичкология драпат за балотаж за избор на председател на БФС

„Извинявам се… Без никой да ми е дал думата… Трябва да кажа нещо… Да, тръгвам си, спокойно… Честитя победата! В момента нищо не може да се каже – всичко беше както трябва, благодаря за което!“

Това са точните думи, които загубилият кандидат-президент на БФС Димитър Бербатов изрече от сцената в Зала 1 на НДК на 12 октомври 2021 г.

Не бяха изминали и 24 часа обаче, преди бившият нападател да обърне плочата. Очевидно посъветван от огромния си юридически екип, включващ и вечни експерти по всичкология като Георги Градев, нахлул на конгреса като антураж на вечния кандидат за всичко Ивайло Дражев, Бербатов запя друга песен и поиска анулиране на резултатите заради предполагаема процедурна грешка.

Видите ли, един глас щял да обърне нещата така, че футболните реформатори да отидат на балотаж, който да спечелят с лекотата, с която лидерът им зачеркна националния отбор на родината си. Без значение, че разликата между него и Борислав Михайлов не бе един, а единадесет гласа, при допълнителни осем за Христо Порточанов.

Сламката, за която Бербатов и кохортата му (изградена от бивши кадри на същото това БФС, срещу което се бори) се хванаха, бе кворумът в залата.

В началото на събранието водещият Камен Костадинов обяви присъствието на 483 делегата, което автоматично означаваше, че при гласуване на всички тях, необходимият минимум за директна победа на някой от кандидатите, е 242 бюлетини. Бербо и сие обаче лесно забравиха факта, че по-късно през деня, при регистрацията за гласуване, документи и подписи са представили 480 души. Тоест – 241 гласа са напълно достатъчни за победата.

Ако пренесем ситуацията в контекста на актуалните политически избори, логиката на Бербо увисва – извадим ли процентите на Румен Радев от общия брой българи с право на глас например, те едва ли ще надхвърлят 20. По официални данни от последните избори Радев събира почти 50%. С други думи – резултатите се формират на база реални бюлетини, а не общ сбор имащи право на вот.

Печените юристи, сред които не е Петър Величков, пък макар и да го изкарват адвокат, очевидно не са наясно с термина „спадащ кворум“, според който преброяването е необходимо дотолкова, че дадено събрание да стартира – практика, прилагана и в парламента. Нещо повече – дори необходимите 50% от членовете да не присъстват в уречения час, конгресът следва да стартира 60 минути по-късно, независимо от бройката делегати.

Напук на твърденията на Бербатов, че кампанията му е позитивна и в полза на клубовете, неговите 230 гласа, развявани като знамето на Райна Княгиня, са по-малко от онези 241, събрани от Борислав Михайлов – и още по-малко от общо 249, дали вота си срещу бившата звезда на Ман Юнайтед.

Бербо обаче има наглостта да продължава да говори от името на цялото българско футболно семейство, като по този начин не просто зачерква над половината членове на БФС, но и посредством съдебни хватки и очевиден лобизъм на различни нива не позволява на новоизбраните легитимни членове на съюза да упражняват нормална дейност, да кандидатстват по програми за финансиране и т.н.

Дори да се абстрахираме от въпроса как и кой обезпечава мащабната кампания (впрочем – противоречаща на Устава, според който кандидат-президентите имат две седмици, а не шест месеца за агитация), е логично да се запитаме дали цялото това вкопчване в един глас, един протокол и една облечена в популизъм „мисия“ не е просто резултат от неумението да губиш и сляпото влечение към властта.