Към момента цената на хляба не се променя с дни, а с минути. Това заяви председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева пред News.bg във връзка с галопиращите стойности на основни хранителните стоки.
Тя изрично уточни обаче, че няма как да се направи прогноза с колко още ще поскъпне цената на хляба – НБСХС не са картел и няма една цена на насъщния в България. От бранша обаче имат едно предложение към новите народни представители в 47-ия парламент. Те настояват от депутатите да въведат 9% ДДС ставка на основни храни, сред които и хляба.
Това е единственият антиинфлационен инструмент, който ще задържи за много дълго време цените, ще даде възможност на бизнеса да се развива конкурентноспособно, ще осветли сивата икономика, ще увеличи събираемостта в бюджета, събираемостта на косвените данъци, които са свързани и с пенсионно и здравно осигуряване, отчете Кукушева.
Според нея това е единствената форма в бюджета, с която да се съберат достатъчно средства, за да може с тях държавата да компенсира ниската платежоспособност на уязвимите части на населението, сред които и българските пенсионери.
Кризата удари и Никулденската трапеза! Цената на шарана скочи до небето
На въпрос дали ни очаква трудна зима, Кукушева посочи, че прогнозите, които дават световните и национални анализатори, вещаят точно гладна и тежка зима. Тя изтъкна, че към момента реалната инфлация в България наближава 30%, цената на енергията се вдигна с над 300% – в последните денонощия цената на тока мина 700 лева за мегават час.
Стана ясно, че големи държавни предприятия като БЕХ, Козлодуй имат свръхпечалби от над 2 млрд. лева. Сами разбирате, че тези свръхпечалби са натрупани от абсолютно спекулативни механизми за определяне на цената на тока на уж свободната енергийна борса в България, посочи Кукушева.
В момента цената на пшеницата е с 60% по-висока в сравнение със същия месец миналата година. Цената на суровината е променена вече с над 200%, а се променя и цената на труда, защото като нормални икономически субекти се опитваме да компенсираме натрупаната инфлация през работните заплати, колкото и да сме капитализирани, каза Кукушева.
Тя обясни, че като количество зърнената реколта е уникално добра, защото има над 7 млн. 200 000 тона прибрана в хамбарите пшеница. 50% от тази пшеница, което прави 3 600 000 тона, е с много добри хлебопекарни качества, останалата пшеница е фуражна. „Тази година беше благодатна за българските земеделски производители и това е добра новина за целия селскостопански оборот на държавата“, подчерта Кукушева.
Тя отбеляза, че цената на пшеницата не се определя от търсенето и предлагането в България. България потребява около 1 млн. 200 000 тона пшеница, всичко останало е експортна стока. Ние участваме на борсата в Черноморския басейн, където участват големи производители като Украйна и Русия, и в този смисъл цената на пшеницата като на всяка борсова стока се определя търсенето и предлагането на международните борси, поясни Кукушева.
Тя посочи, че има една ясна тенденция, съобщена в анализа на Световния съвет по продоволствена сигурност към ОНН и той гласи следното: „Всички хранителни суровини имат трайна тенденция на покачване на цените. Така ще бъде в следващите 5 години.“
Ще реализираме ли на практика каламбура, приписван като реплика на Мария Антоанета, че ако нямаме пари за хляб, ще ядем пасти, Кукушева отбеляза, че историята има доста странно чувство за истинност и за хумор. „Българската действителност в момента е много далеч от действителността на Великата френска революция.
Нека бъдем миролюбиви, да уважаваме себе си и да уважаваме хляба на нашата трапеза. Хлябът ще бъде гарантиран за всеки български потребител“, увери Кукушева.
