Русенският олигарх я устроил за шефка в БКК, договорил назачението й с Кирил Петков и с президента Радев
Скандалната шефка на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ваня Караганева, която в началото на седмицата бе освободена от длъжността изпълнителен директор от Съвета на директорите в държавното дружество заради злоупотреби за милиони левове, е била назначена на благата служба с протекциите на русенския олигарх Пламен Бобоков. Това разкриха пред „Уикенд“ източници от Министерството на икономиката след гръмовния скандал, съпътстващ уволнението на 45-годишната брюнетка.
Ваня Караганева бе последното ключово назначение на Кирил Петков в качеството му на служебен министър на икономиката. Дни преди Петков да сдаде поста и да основе с Асен Василев политическата партия „Продължаваме промяната“, той постави Караганева и настоящия служебен министър на финансите Валери Белчев в Съвета на директорите на ДКК, нарушавайки Закона за публичните предприятия, който изисква провеждането на конкурс.
За едномесечното си царуване в Държавната консолидационна компания Ваня Караганева е
ощетила дружеството с над 50 млн. лв.,
обявиха в безпрецедентно съобщение до медиите трима членове на Съвета на директорите на ДКК – Рая Каназирева, Диляна Софиянска и Радостин Вазов. Директорското трио е смятано за близко до ГЕРБ. Ден след уволнението и отправените тежки обвинения за финансови зулуми към Караганева, тя бе защитена от служебния министър на икономиката Даниела Везиева, която на свой ред поиска оставките на целия директорски борд в ДКК.
Сред обвиненията срещу Ваня Караганева изпъква едноличното й решение за сключване на извънсъдебно споразумение с военния завод „Дунарит“ за спор за 50 млн. лв. Съдебната сага се точи от 2017 г., когато държавното дружество изкупи задълженията на „Дунарит“ към КТБ и обяви, че иска да влезе като собственик. По същото време обаче военния завод преведе сумата към държавната компания и предяви претенции, че дълговете са изчистени.
Военния завод съди държавното дружество
за 50-те милиона лева, като претендира и за 7 млн. лв. допълнително от натрупани лихви.
Друга голяма афера на Ваня Караганева е сключеният еднолично от нея договор с адвокатското дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ в размер на 1,2 млн. лв. Според Съвета на директорите на ДКК, милионния адвокатски договор ощетява дружеството, тъй като е по дела, за които вече е било платено. Важна подробност е, че адвокатското дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ е свързано с фирмата „Сиела Норма“, която доставя машините за гласуване на изборите. Дни преди изборите от ГЕРБ обявиха, че има опасност от софтуерна машинация на изборните резултати и заподозряха IT спецове и адвокати от кохортата на „Продължаваме промяната“, че ще манипулират изборите в полза на партията на Кирил Петков и Асен Василев. От МВР пък поставиха под охрана над 200 машини на „Сиела Норма“, които се оказаха внесени тайно в България, уж за резервни части.
Уволнената Ваня Караганева бе обвинена за общо 21 груби нарушения от Съвета на директорите на ДКК, а триото Рая Каназирева – Диляна Софиянска – Радостин Вазов обяви, че нарушенията могат да бъдат доказани с документи. Според неофициална информация,
зулумите на Караганева са докладвани в прокуратурата
от Съвета на директорите на ДКК.
Държавната консолидационна компания (ДКК) бе създадена през 2010 г. от финансовия министър Симеон Дянков с идеята парите от продажбите на държавна собственост да не влизат в Сребърния фонд, а да работят за икономиката. Към днешна дата под шапката на ДКК са предприятия с активи от над 1,2 милиарда лева. Най-големите интереси в дружеството са свързани с управлението на военните заводи „ВМЗ-Сопот“, „НИТИ“, „Кинтекс“ и „Авионамс“. Под шапката на ДКК са и други печеливши държавни дружества, сред които „Монтажи“, „Екоинженеринг“, „Ел Би Булгарикум“, „Горубсо Рудозем“ и „Тежко машиностроене“.
Според запознати, Кирил Петков първоначално е предвиждал да назначи за шефския пост в ДКК близката си Лена Бориславова, но лобито на президента Румен Радев в Министерството на икономиката е успяло да убеди Петков, че на този пост тряба да бъде поставена именно Ваня Караганева.
„Караганева дължи назначението си на Пламен Бобоков, който има икономически интереси, свързани с няколко дружества под шапката на ДКК. Чрез близкия си президентски секретар Пламен Узунов, а и след личен активен лобизъм, Бобоков успя да постави Караганева за шефка в ДКК“, разказва източникът ни.
Преди по-малко от два месеца, на 7 септември 2021 г., лимузината на Пламен Бобоков бе заснета пред Министерството на икономиката от папарак на „Уикенд”, което все още бе управлявано от служебния министър Кирил Петков. Впоследствие Петков отрече да се е срещал с подсъдимия за заравяне на опасни боклуци русенски олигарх, а от Министерството на икономиката обявиха, че Бобоков е бил в кабинета на главния секретар Владимир Туджаров. Така и не стана ясно обаче с каква цел е била визитата на Бобоков в министерството.
