81-годишният дядка, назначен за „нов” шеф в БДЖ, уличен в корупция

81-годишният нов шеф на БДЖ проф. Йордан Мирчев има богат опит в разпределението на обществените поръчки срещу някоя и друга равностойна услуга, припомнят си пред „Уикенд” отлично осведомени с миналото му. Един от клиентите му в предишната му битност на железничарски шеф, ректор на транспортното училище „Тодор Каблешков”, депутат от НДСВ и шеф на транспортната комисия в парламента е строителят от Русе Георги Петров. В онези времена той вдига вила на Мирчев в Приморско и ремонтира къщата му в Опицвет.

Петров прави всичко това, за да си гарантира поръчки за строителство и ремонт в БДЖ. По-късно обаче депутатът не спазва обещанието си в очаквания размер и строителят настоява да му върне 146 000 долара. При това в тази сума са включени само разходите по вилата в Приморско – материали, работа, командировки на работниците, настилки, санитарен фаянс. „Останах с празни ръце – оплаква се навремето Георги Петров. – Нямахме договор с Мирчев. За всичко се разбирахме лично, но документи не сме подписвали. Мога обаче да докажа, че съм построил вилата. Имам свидетели и документи за закупените материали” .
Депутатът Йордан Мирчев, разбира се, отхвърля тези обвинения. Нямал нищо общо с този човек, който бил клиент на полицията и данъчните власти. Справка в Русе показва, че Георги Петров не е криминално проявен. Години преди да започне „бизнеса” с Мирчев е имал условна присъда за измама, но е реабилитиран, обяснява неговият адвокат.

Петров е представен на депутата от Николай Минков, тогава директор на „Спални вагони” в БДЖ. Въпросният Минков имал къща в село по пътя за Калотина, която също е ремонтирана безплатно от Петров в замяна на обществени поръчки. На свой ред останалият доволен шеф на „Спални вагони” свързва строителят с депутата Йордан Мирчев. Народният избраник се оказва, че има място в Приморско, но споделя, че няма пари да си вдигне къща и Георги Петров е на ход да помогне.

Строежът на вилата край морето започва в началото на 2002 г. Георги Петров командирова 11 работници. Наема строителите от Русе, праща ги с автобуси в Приморско. В морския град бригадите са настанени да живеят под наем в къщата на Цонка Стоянова, по онова време домакин на тамошната почивна станция на БДЖ. „През лятото й плащах по 6 лева на легло, през зимата – по 5 лева” – обяснява Петров, който не е получавал фактури и касови бележки за това. Той самият често отскача до строежа, за да го инспектира лично. С него понякога пътува и депутатът Мирчев.

Строежът на морската вила продължава година и половина. Сградата е двуетажна, с обща площ 397 кв.м.
„Всички строителни материали съм платил аз – казва Георги Петров. – Измазахме отвън и отвътре. Сложихме чешки гранитогрес. За моя сметка са фризовете, санитарният фаянс – мивки, тоалетни, включително душбатериите и огледалата. Ходехме с Мирчев заедно – той избира, аз плащах.”

Георги Петров е твърдо убеден, че за да получиш каквато и да е поръчка в БДЖ, трябва да направиш лична услуга. „Ремонтирах и селската къща на депутата Йордан Мирчев в Опицвет – обяснява строителят. – Отново без пари, но пак срещу обещание да ме уреди с добри поръчки в БДЖ. И в двата случая – Приморско и Опицвет, плащах всичко от джоба си: надници на работниците, материали, транспорт. Той не е похарчил и една стотинка.”
Русенският бизнесмен разказва, че хората му работили по депутатската вила в софийското село Опицвет през пролетта на 2004 г. Петров описва подробно къщата на Йордан Мирчев: „Сградата не е нова, на два етажа е. Отпред има върби и градина с овощни дървета. В двора се влиза през голяма метална врата”.
Русенският строител уточнява, че когато оставало да се направи оградата отвън, той бил изхвърлен от играта: „Елиминира ме, защото усети, че привършвам парите. Мирчев директно ми заяви – щом нямаш пари, ще си хвана друг. Докара фирма от Самоков, която по-късно също получи няколко поръчки от БДЖ.”
Когато се разчува за услугите срещу обществени поръчки, Йордан Мирчев не отрича, че се познава със строителя Петров. „Да ви призная честно, помагал съм му, така, по човешки. Уредих например брат му да реже скрап в завода в град Септември” – признава навремето Йордан Мирчев.

Сега този престарял експерт, вместо да чете „Трета възраст” и „Минаха години”, има амбицията пак да командори. 81-годишният професор ще запретне ръкави да постави на нови релси окаяното и окрадено БДЖ. Както сам обясни, веднага след като стана ясно, че става шеф до провеждане на конкурса, мотото му ще бъде „Да спрем кражбите от железниците!” Как звучи само в неговия случай, а?!