Жалка работа: Кирчовци ще ерозират окончателно отношението към властта, каквато и да е тя

0

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Специално за „Уикенд”

В Ерата на Безцеремонността сме – и най-удобно в нея се чувстват самонадеяните некадърници, поне тук е така. Те са и една от причините вече да не ни зачитат за нищо.

Тия дни се чу, че американският конгресмен Клаудия Тени настоявала да ни наложат санкции, ако продължаваме да се опъваме на скопяни. Сетне от Държавния департамент опровергаха новината – но, все едно, като нея мисли поне половината Конгрес: „Натиснете ги тия аборигени, какво ги жалите – за да купят поне още осем самолета Ф-16/блок 70, да си ги показват по време на военните паради!“
А и тия номера се правят, не заради опроверженията – а заради предупрежденията. Нашите „партньори“ добре познават страхливите душички на първенците ни.
Американците се държат безцеремонно и със собствената си История. Хилари Клинтън имаше двусмислена роля навремето в тъй наречената „Арабска пролет“ – това предвидливо ще бъде забравено от Историята, но тя със сигурност ще намери място за няколко реда за сексуалната разпуснатост на семейството й. Бил Клинтън разсипа от бомбардировки Белград, но бъдещите поколения ще бъдат ощастливени да научат нещо по-съществено: петната, оставени от него по роклята на Моника Люински, стажантка в Белия дом, която е имала нещастието да попадне пред очите му. А за него се твърди, че никога не бил срещал жена, която да не хареса. Американците могат да си позволят подобни волности с Историята – на тях им трябват не по-малко от 200 години, за да признаят, че някой велик техен президент, един от „бащите-основатели“, е бил и старателен робовладелец и също е разхвърлял петната си, където завърне.

Велика страна, велики грехове.

Нашите тукашни джуджета и те мрат да се държат безцеремонно – като изключим оставянето на петна, те не си падат по подобни занимания, поне повечето от тях. Но пък оставят след себе си огромни кални локви, които държавицата със зор ще изгази. Колкото по-несретно е българското политическо джудже, толкова повече е арогантно и безочливо. Тия дни нашият ПростоКирчо – както го увековечиха неговите лични блюдолизци, нахално посъветвал главния прокурор да се погледне в огледалото и да се запита, дали си върши добре работата. И човек си казва, че е изключено Кирчо да знае поговорката „Кога стана калайджия, кога ти почерня задника“ – а тя сякаш е съчинена специално за него. Езикът му ни отправя към една инфантилна представа за света, нещо като приказка за пионерчета: „Попитай огледалото“, „Да запретнем ръкави“ – това за проблема със скопяни. Политиката за този човек е занятие, което се изчерпва със запрятането на ръкави. Какъв романтичен повей…
В същото време, хора като него нищо не е в състояние да ги присети да бъдат по-въздържани и по-малко арогантни. Той очевидно се намира в режим на безнаказаност, на всепозволеност, на неуправляемост – и Радев едва ли е щастлив от това. Оттук-насетне президента всяка заран най-напред ще иска да научи, каква нова щуротия е съчинил ПростоКирчо. Добре поне, че не оставя петна след себе си. Той вече има и шизофренни прояви, например: непрекъснато агитира населението да се ваксинира – колко е искрен, е отделен въпрос – и, в същото време, прави свой здравен съветник Мангъров, най-големият противник на ваксинирането.

Мангър при Мангъра отива.

Това е повече от раздвояване – това е направо разтрояване.
ПростоКирчо си позволява да говори срещу всеки – и то, в повечето случаи, откровени нелепици. Прав е: наруши Конституцията, обаче стана премиер. Срамно петно върху оръфания сукман на най-новата ни история – хич не е малко.
Компанията му цъфна на сцената с намерението да се вклини и да прихване нещо от тукашните благини. Това го разбраха всички – покрай Банката за развитие и фантасмагориите, които изговори за нея. Стана ясно, че този политически самодеец вижда Властта като бизнес начинание. Хубаво – казаха си наблюдателите – нека и той да закачи нещичко по зъбките си. Обаче ПростоКирчо се оказа доста ящен – и сега действа вече на широк фронт и далеч по-опасно. Захванал се е с неща, които надхвърлят рамките на личната му игра и които могат да имат съдбоносни за страната последици.

Само за наивниците той все още е „пиколото“ на Прокопиев,

който трябва да отвори вратите пред проектите (бизнес и политически) на въпросния скандален олигарх. А пътьом да му пришие и ангелски крила – два чифта, за всеки случай. Днес той се вижда в друга роля – да бъде, примерно, портиерът, който ще пропусне скопяни в ЕС. Или пък ще направи угоднически някаква неискана услуга на НАТО – ей такива дреболии. Но те, така смята той, ще го извисят далеч над ръста на един политически мъник, какъвто го виждат всички останали.
Радев е в ролята на паравана пред тази игра, но не го съзнава, все още. Утре ще бъде сочен като грешникът, който е имал слабост към мъници.  Ако не внимава, ще има съдбата на Желю Желев, когото подведоха да направи прословутата пресконференция „Боянските ливади“, която го срина в значителна степен в очите на демократичната общност. Не защото не беше прав в упреците си към СДС – а защото надхвърли приемливите етични граници в политиката.
Отцеругателите са презирани, но същото се отнася и до бащите, които правят опит собственоръчно да умъртвят синовете си. Тъй или иначе, тази афера – плод на недосетливост и на известна  ревност от страна на Желев – остана като едно петно, от ония, за които вече стана дума.
Българската политика сякаш се „играе“ от хора с профила на едновремешните магураджии – или пък с дарованието на ония джентълмени, които през 90-те години побъркваха софиянци с измамната игра „Тука има – тука нема“. Впрочем, някой наясно ли е, в края на краищата, какво има и какво липсва в нашенската политика? Какво минава за имане – и какво за нямане? Или всичко се прави, за да се залъжат шараните? Непрекъснато се пръкват някакви късни/несръчни подобия на Ван дер Любе, които сякаш искат да подпалят и сринат всичко, да занулят играта – демонстрирайки нескопосания стил на арогантни самодейци. ПростоКирчо носи в себе си много от този типаж. Забелязвате ли, че напоследък думата „корупция“ изчезна от речника му? Или може би я произнася като „кур-упция“, та затова не можем да я разпознаем. Възможно е и друг обяснение: когато си биз-бизе, чик до чик, дупе и гащи с Принца на криминалната приватизация, не върви някак да плещиш за корупция.
В момента, покрай ПростоКирчовата щедрост, държавата е оставена в ръцете на Прокопиев, който пък окончателно се е вдетинил в собствената си пропаганда за себе си. И затова трябва да бъде избран главен прокурор тъкмо по неговия кеф,

да се извърши приватизация на прокуратурата

в стила на „придобиването“ на „Каолин“ и „Дамяница“, примерно. Нито един от досегашните главни прокурори на беше подходящ за вкуса на Прокопиев, така е поне от средата на 90-те години. В замяна на това, доскоро Съдът бе подозрително благосклонен към него. Надявам се, че доскорошният председател на Върховния касационен съд Панов вече се е убедил, с какви неблагодарници си е имал работа: един кръг от мишкуващи в политиката, между които важна роля има Прокопиев, се държа абсолютно нагло с него по време на президентските избори, привлякоха го за надпреварата и сетне практически го изоставиха. Държаха се с него като политически мастии – до степен, че предизвикаха Панов да проговори за коварството им. Пак се появи едно от ония петна. Сега първата задача на новия председател на ВКС Захарова би трябвало да е да се дистанцира от тия хора – докато все още не се е заговорило, че е монтирана на поста си от Прокопиев.
Откъдето и да погледнеш в този момент държавата, тя изглежда жалка.

Някаква абсурдно съдружие между олигарси и съмнителни пришълци

иска да я присвои и взриви. Може да се случи и в обратния ред. Ако Радев иска да бъде президент на жалка държава – негова си работа. Но, ако не иска, трябва да се дистанцира публично от заверата – може и да е привидно в началото, но трябва да го направи. Наистина е противна една държава, в която законно избран, в съответствие с Конституцията, главен прокурор трябва да бъде отстранен заради кефа на един скандален олигарх. И в Парламента нямат нищо против да изглеждат нелепо и смешно – докато със специална декларация молят главния прокурор да се самоотстрани. Въпросното театро е напълно безсмислено – то е като пушкалото на Боримечката. Знаят, че нищо няма да постигнат, но не се притесняват от това. В Парламента всички са се подвели от политическите мърсувания на Христо Иванов – коконата на Бойко, както го наричат някои, наложницата му, неговата малка мутричка, ако използваме езика на този потомствен болшевик. Телевизиите пък отдавна са отписали задължението си да бъдат обективни – и така вкараха този приспособенец в Парламента, понеже отделиха сто пъти повече време на комичната му акция в Росенец, отколкото изобщо на криминалната приватизация.

Голямата шашма, усърдно обслужвана и от ПростоКирчо,

е че се опитват да внушат на обикновените хора, че проблемите на правосъдието се изчерпват единствено с персоната на Гешев. Това е скверна лъжа – по-нататък във времето, при най-малка съпротива от страна на следващия главен прокурор, веднага ще започнат да демонизират и него. Правосъдната система е обезверена от непрекъснатите атаки срещу нея. А отгоре на всичко ПростоКирчо предлага прокуратурата да бъде придадена към изпълнителната власт – за да стане зависима от всички следващи политически шашмаджии. Ето, това е кристален пример за безочлива безцеремонност. Прокопиев вкарва кирчовци в своя собствен режим на саморазправа – така той иска да нареди собствения си пъзел на българската олигархия като елиминира основните си съперници.
Свидетели сме на безподобна безцеремонност, все още само словесна, артикулирана и разпространявана с неприязън от правосъдния министър – тя говори като на седянка на скучаещи провинциални лелки, нейната мантра е „Има сигнали“. Сигнали имате, но не и доказателства, това е проблемът. Колкото Рашков доказа, че Бойко искал да изяде някакъв кошаревски свидетел. Поне да са по-артистични лъжите им, а не толкова бутурести. Сега новото Монтескьо на правосъдната ни система (Йорданова) можеше да допълни, че, всъщност, Бойко и Гешев са изяли заедно оня нещастник – направили го на кебапчета  и си го хапнали сладко-сладко. Няма ли съд в тази държава, бе, Монтескьо такова, който да се произнесе и тогава да развихрите фантазиите си – и те примитивни и по балкански грубиянски.
За фалшивите антикомунисти и късни демократи като Прокопиев и неговите бодигардове в правосъдието вероятно ще изглежда немислима практиката в тоталитарна България. Тогава беше невъзможно да изтече каквато и да е информация от някое следствие – и чак след присъдата случаят се оповестяваше. Днес полицаи, следователи и главно

политкомисарите от правосъдието говорят като разпрани,

споделят всякакви подробности, без да разполагат с никакви доказателства, превърнаха се в разпространител на слухове. Но министър на правосъдието да прави това е направо позорно. Все пак, и политкомисарите трябва да се придържат към някакво приличие. Изчакайте малко, иначе ще си останете с приказките от Женския пазар. Ето, според съда, вашият олигарх Прокопиев е чист като момина сълза – въпреки, че приватизационните му сделки са повече от скандални.
В момента сме свидетели на една истинска война между институциите, но публиката остава равнодушна. Цацаров иска от прокуратурата да провери лъжливи твърдения на премиера ПростоКирчо. Главният прокурор иска от Конституционния съд да отсъди законни ли са масовите криминални регистрации, извършвани по  време на изборите.
Пак той опровергава твърдения на председателя на Правната комисия на Парламента. Това е истинска война. Кирчовци ще ерозират окончателно отношението към Властта, каквато и да е тя. Те се държат като участници в разпищолено публицистично предаване, които искат на всяка цена да впечатлят зрителите. Връщането назад към приличието ще бъде трудно, а може би и невъзможно.

Такава разсипана/жалка държава не може да просъществува дълго, без да се самозаличи.

Минаха доста дни, откакто кирчовци взеха властта. Всъщност, те въртят/ загробват страната от месец май миналата година, цели девет месеца вече. Резултатът е никакъв.  България е нещо като кораба, който заседна край Камен бряг, лигавеха се край него близо 40 дни, накрая го изтеглиха криво-ляво и го закараха да полегне край някакъв Варненски кей. Така бе съчинена поредна чудесна метафора на Прехода: в момента ние сме като този кораб, отвсякъде сме издънени, уж са ни измъкнали – колкото обаче да се килнем на една страна и бавно потънем.
Единственото, което реално се случва, е разюзданото говорене на днешните управници срещу предишшните управници, те и с това ще си останат – без да си дават сметка, че същото ще се стовари и върху тях след време. Но и това не ги занимава – заети са единствено с пробутването на „иновациите“ си.
Ето един пример: Още когато ПростоКирчо редеше правителството си, предупредих да гледате, кой ще върти европейските пари, за тази цел беше създадено и ново министерство – на иновациите и растежа – всичко останало е блъф. Вече е ясно: парите – били около 6 милиарда – отиват при семейство Лорер. Специални хора за специални пари. Наблюдавайте как ще „растат“ парите.
Извън този растеж, всичко останало е „Празна Мара тъпан била“. Същият Лорер безцеремонно казва, че ще направят предложението ни към Плана за възстановяване толкова убедително, че ще вземат акъла на европейците. Същото говореше и онзи Пекунов (или Пеканов, а може би Петканов – все тая), преди да изчезне някъде в нищото, откъдето и дойде.

Ръсят лъжи и се стопяват в мъглата.  

Жалка държава – с премиер фалшивчик, Парламент, нагизден с невнятни момиченца. Не е възможно да има сериозен разговор – дори самата Съдба да води парламентарните заседания. Тия са изчерпани, преди още да са се състояли.
Нужен е един-единствен мораториум: да не се пипа нищо от самодейците.
Обаче Кирчо има все още необятни възможности да проявява некомпетентността си. Отива в Македония – макар експертизата му за „македонския възел“ да е нулева.
И бленува самолетна линия – а ние, наивниците, искаме да опазим българина Гоце Делчев.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече