Васил Левски е бил масон и е изградил тайните революционни комитети в България по подобие на масонските ложи на Запад. Поръчител на Апостола на свободата, за да стане част от масонското братство, е не кой да е, а Иванчо Хаджипенчович – човека, подписал смъртната му присъда. Освен това не поп Кръстю, а Величка Хашнова – щерка на поп Лукан Лилов от Ловеч е издала Дякона на османската власт в опит да спаси тайните комитети.
Тези сензационни твърдения, които преобръщат историческите данни за Левски до момента, са на Евгений Сачев – известен социолог, професор по културно наследство и национална сигурност и баща на бившия социален министър от последното правителство на Бойко Борисов и настоящ депутат от ГЕРБ Деница Сачева.
Заедно с младия историк Иван Тренев и колекционера Александър Алексиев проф. Сачев е автор на книгата „Ролята на масонството в борбите за Освобождение на българите от османско иго“. В нея се твърди, че освен Апостола, и Георги Раковски, Христо Ботев, Захарий Стоянов и Иван Вазов също са били масони. В интерес на истината, това откритие не е ново – подобно твърдение прави и писателя и университетски преподавател Влаимир Левчев, син на поета Любомир Левчев, в излязлата си още преди 12 години книга „Истината за масонството”.
Според интригуващото четиво на проф. Сачев, Васил Левски е станал масон през 1861 г. „Не случайно именно тогава той пише в своите писма, че се е клел за отечеството през лето 1861. Освен това има документи в архиви, свързани с масонската дейност, че на 3 март същата година Левски е приет в Цариградската ложа „Ориент Изток“. В нея наред с българите са членували и гърци, арменци и османци”, пише проф. Сачев в труда си.
Гарант на Васил Иванов Кунчев в ложата става онзи, който е толкова сатанизиран у нас като убиеца на Дякона – хаджи Иванчо Хаджипенчович. Според българската историческа наука, известна до момента, той е един от османските съдии, подписали смъртната присъда на Васил Левски, който увисна на бесилото на 18 февруари 1873 г. След като праща Апостола на свободата на смърт без да му мигне окото, в свободна България верният слуга на султана е избран за депутат в Учредителното събрание, гласувало Търновската конституция. Така подписът на българина стои пред два съдбоносни за България документи – смъртната присъда на Васил Левски и Търновската конституция. Съдията дори се включва в комитета, който събира средства за вдигане паметник на Апостола на лобното му място в София. Хаджи Иванчо готви дори слово за откриване на монумента. Смъртта обаче го прибира на 25 март 1894 г. Година и половина по-късно, на 22 октомври 1895 г., е осветен паметникът на Апостола на свободата.
Според проф. Сачев обаче известните досега факти за ролята на Иванчо Хаджипенчович в процеса срещу Левски и осъждането му на смърт трябвало да бъдат погледнати и през призмата на масонската дейност на двамата „братя“ – Апостола и хаджи Иванчо. Реално в онези години младобългарите и младотурците заедно са работили за свалянето на омразното османско иго, коментира проф. Евгений Сачев. По думите му два-три месеца Дякона е живял в къщата на Хаджипенчович на остров Халки, сега част от Истанбул.
Ученият изследва темата за ролята на масонството по света и у нас от над 30 години. В своите търсения той попада на сведения, че видни наши революционери, в това число и Ванче Михайлов, са били масони. Социологът признава, че самият той е масон от 1989 г. и до днес членува в ложа в Швейцария. Проф. Сачев е категоричен, че българските революционери по времето на османското робство са имали връзка с просветителите масони от Европа и света.
„Основното нещо при масонството е самоусъвършенстване на човешката личност. Това са идейни принципи, които стоят над политически и национални идеологии. От друга страна обаче, борбите на българите за независимост не бива да се разглеждат изолирано от тези на другите националноосвободителни движения в Италия, Швейцария, Австрия и другите страни. А общото между тях е ролята на тайната организация, наричана Свободното зидарство. Именно тя е действала и сред родните революционери“, коментира родният изследовател.
Бащата на Деница Сачева твърди, че това, което са направили революционерите ни за подготовката на България за освобождение от османско иго, е част от едно световно движение, от онези глобални промени, които преобръщат цяла Европа през XIX век под лозунга „Свобода, равенство, братство!“, който е и в основата на масонството. Българите създават организацията „Млада България“ по подобие на „Млада Италия“, „Млада Германия“, „Млада Швейцария“ и „Млада Полша“. Идеята тръгва от Джузепе Мацини, италиански философ и политически активист, за когото се смята, че е бил масон. Той създава организацията „Млада Италия“. Тя се бори за независимостта на неговите сънародници от австрийците. Идеологът се базира на постиженията на Френската революция – да, тя е допринесла за индивидуалните свободи в Европа, но народите от Европа се нуждаят от нова революция, за да постигнат своята национална свобода, твърди Мацини. Той вярва, че в по-далечно бъдеще Европа би могла да се превърне във федерация, управлявана от общо федерално събрание. Ако не обясним всичко това, няма как да разберем истинската същност на всички, което се е случило през нашето Възраждане, смята проф. Сачев.
Социологът разказва, че Левски е имал всички необходими качества, за да бъде посветен – владеел е няколко езика, имал висока нравственост като духовно лице.
Първата му мисия като масон след приема в ложата в Цариград през 1861 г. е във Венеция, където е изпратен да закупи един параход. Там се среща с италиански представител на карбонарите, който е съдружник в една от големите корабни фирми по онова време. Вероятно по този начин нашите революционери са правели търговски сделки и са събирали пари както за културно-просветно дело, така и за бъдещата революция. Пътувайки в Европа, Васил Левски посещава и други масонски организации, за да създаде чрез тях своите комитети.
Интересно е, че личният бележник – тефтерчето – на Апостола „Адженда“ – една скъпа вещ, е получена след посещението му в Лондон, където Левски е изпратен за връзка с английски масони.
Всички тайни братства, ложи, клубове и организации, създадени около масоните, имат три общи черти – закритост за „непосветени“, строга йерархия на управленската структура и скрита дори за членовете крайна крайна цел, наричана още Замисъл или План. Изследователите, защитаващи тезата, че Левски е масон и създава Вътрешната революционна организация и Българския революционен централен комитет по подобие на тайните общества, изтъкват именно това. Според тях Нареда на работниците за освобождението на българския народ, написана от Левски, наподобява устава на Великата ложа на Великия изток на Франция. Те изтъкват и че в преамбюла на Наредата Апостола е написал следната цел: „да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, бил в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.“ В основата на масонството е именно храмата на истината и светлината.
В потвърждение на идеята за масонството на Апостола е и показателното обръщение: „Брате”, което той ползвал често. Именно така се обръщат един към друг масоните. Те наблягат и на емблематичната фраза на Левски: „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка“ и открояват думата „братство“, която също заема особено място в масонската риторика.
Дякона предаден, за да се спаси масонската тайна организация
Величка Хашнова, а не поп Кръстю, издала Апостола на турците
Интригуващата книга „Ролята на масонството в борбите за Освобождение на българите от османско иго“, която вече предизвика доста полемики, гради и още една сензационна хипотеза. Според нея Дякона всъщност е предаден от Величка Хашнова – щерка на поп Лукан Лилов от Ловеч.
„Това не е предателство, а опит да се спаси останалата част от организацията, тъй като архивът е бил съхраняван именно при Хашнова“, загатва проф. Евгений Сачев. Според него новото изследване е ценно и с въпросите, които поставя, все още не намерили достоверен отговор от родната историография.
Застъпниците на тезата, че Хашнова, която укрива Апостола в Ловеч го е предала на турската власт, привеждат като аргумент факта, че тя има сериозни дрязги с поп Кръстьо по енорийски въпроси и взема страната на баща си поп Лукан в разправиите му с него. Брат й Марин Поплуканов пък е арестуван. Това, твърди се, правело Величка Хашнова вероятен предател – тя дала Левски на турците, за да спаси брат си.
Хашнова първа открито нарича поп Кръстьо „предател”, и то още преди Левски да бъде заловен. Тази теза е подхваната от братята й и се превръща във всеобщо убеждение на най-близките съратници на Левски, а и на самия него.
Пропуска се обаче факта, че през Априлското въстание Хашнова е безукорна. Тя укрива три месеца Христо Иванов Големия в дома си в скривалището на Левски. То е взривено от потеря, но Христо Иванов успява да си пробие път със стрелба и се спасява. По-късно Хашнова се грижи и за заловени Ботеви четници.
Проф. Евгений Сачев развива и по-различна от познатата досега теза за ролята на Иванчо Хаджипенчович в процеса срещу Васил Левски. Иванчо е родом от Русе, ражда се в семейството на местен чорбаджия, учи право в Париж, където е привлечен към европейските масони. Постъпва на османска служба – като член на местния меджлис, съветник е и османския реформатор Мидхат паша в началните месеци на неговото управление като валия на новосъздадения през 1864 г. Дунавски вилает. Хаджипенчович е щедър дарител на църковните и образователни институции в родния си град Русе: най-вече на българската църква „Света Троица“ и българското училище към нея, на което е дългогодишен попечител. По-късно участва в събирането на средства за българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. Бил е сред спомоществувателите на първото издание на „Горски пътник“ от Георги Раковски (Нови Сад, 1857) както и абонат на вестник „Дунавски лебед“, издаван от Раковски. Това според изследователи се дължи на масонската връзка между османския чиновник и българския революционер.
Хаджипенчович е един от тримата висши сановници, назначени от султана да осъдят заловените след обира при Арабаконак бунтовници. Ала това, което не се знае за него е, че той е включен в следствието като българин на висока служба, но също и като масон. По това време българските и османските масони са правили опити за сваляне на султана. Така че при залавянето на Левски съществувал риск да се разкрие цялата мрежа от комитети, които са служили в интерес и на младобългарите, и на младотурците. И всички тези хора – масоните, са правили възможните ходове за спасяването на Васил Левски, който фактически е хванат чрез предателство, както и с „любезното съдействие“ на Османската и на Руската империя, и конкретно на граф Николай Павлович Игнатиев, твърди проф. Сачев.
През лятото на 1876 г. Хаджипенчович, заедно с ливанеца Едмънд Блек бей, е назначен в специална турска комисия за събитията около Априлското въстание и посещава лично Батак и Перущица. В подкрепа на доклада, който изрично упоменава зверствата, извършени от башибозуците, и преброява около 1700 души жертви, Хаджипенчович донася в Цариград отрязана детска ръчичка. Османските власти приемат доклада като един от най-страшните документи в историята си и в Цариград се разпространява мнението, че събитията в Батак и тяхното отразяване са в основата на последвалите нещастия за империята. Той е назначен и в следващата, шестчленна комисия, която разследва наново събитията и изпраща на съд главния виновник за Баташкото клане Ахмед ага Барутанлията, но вече не се ползва с доверието на османските власти и е на практика е отстранен от работата ѝ. През пролетта на 1877 г. е освободен от Държавния съвет за неблагонадеждност.
След Руско-турската война и конституирането на Княжество България през февруари 1879 г. Хаджипенчович е избран депутат от Русенски окръг в Учредителното събрание, гласувало Търновската конституция. Висшият османски чиновник сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и намества достолепната си фигура в залата на Учредителното събрание в Търново, а по-късно става член и на Върховния съд на Османската империя.
Паметникът на Апостола изобилства с тайна символи
След Освобождението хаджи Иванчо е един от инициаторите за издигането на паметник на Апостола на свободата на броени метри от бесилото, където е обесен.
Паметникът изобилства с масонски символи и това не е случайно според изследователи, като така се подчертава връзката на Левски с тайните общества. Върху паметника има 8 волски черепа и 16 змии, като тези знаци се възприемат като масонски. Освен това монументът представлява колона с височина 13 метра, изработена от сив гранит. 13 е специално число в масонската символика, както и сивият гранит, от който се израбоват обелиските на видни масони.
Друг аргумент в полза на принадлежността на Левски към тайните общества извън БРЦК, е, че масоните, свързани с проектирането и построяването на паметника в София, отхвърлят първоначалната версия на монумент – на върха да бъде поставен християнски кръст, а под него полумесец, като това да демонстрира победата на християнството над исляма в България.
Както е известно, масоните вярват в Бог, но не делят хората по раса, религия и политически убеждения и затова не позволяват тази версия на паметника на Левски.
Снимка издава, че и Ботев е „брат”
Всички са виждали снимката на поета-революционер Христо Ботев с черепа и костите, където той е със своите съмишленици Никола Славков и Иван Драсов. Фотографията показва кръгла маса с череп и сабя и обърнатото бомбе на пода на Ботев. Тази снимка е доказателство за масонската принадлежност на поета-революционер.
Обяснието на изследователите е, че тя е правена по време или след масонско съзаклятие. Официално се знае, че кадъра е направен през 1875 г. в Румъния. Тук можем да направим връзка с Иван Кишелски – първия български генерал на руска служба. Той е масонът, до който се допитват много от нашите революционери по въпросите за военното дело. Именно Кишелски е авторът на първата българска военна книга „Успешен бой за борба с турците“ и той доставя оръжие на Ботевата чета в Турно Мъгуреле.
Христо Ботев ползва книгата му, когато формира четата си, както и за прилагане на военна тактика в мисията „Радецки-Козлодуй“. Чрез Иван Кишелски Ботев получава своя подарък от княз Владимир Черкаски – сабя. На нея със златни букви е изписано: „11 мая 1876“, а от другата страна – „Хр.Б“. Тази сабя е масонски подарък, а надписите са символични – за и към Христо Ботев.
