Дуото Петков-Василевпроправя пътя на съмнителни сделки и не дава обяснение никому. Дори в Парламента сякаш са вдигнали ръце от тия двамата…
Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, Кирчо – Байдън, и изведнъж Кирчо – Путин! Кирчо – Путин!
Русофобията му е за пред баламите. Уж гали повехналия мускул на американския президент и от сутрин до вечер мели срещу Путин – обаче няма нищо против джобът му е обърнат към руския Самодържец.
Казах ви още преди да ги монтират във властта, че тия тарикати никаква политика не ги интересува. Държат се като гламави – не се преструват, тя наистина изобщо не ги интересува, за друго са дошли – да прокарат личната си бизнес-програма. И вече го правят. Пътьом излъгаха и изоставиха президента Радев. Предстои да се ръфат един друг – и това ще стане.
Асенчо е „умрялата лисица“,
много внимава какво ще каже, ако изобщо си отвори устата. Кирчо кара през просото, не се съобразява с нищо – сякаш има златен паспорт от Слънцето. През късния тоталитаризъм интелектуалците вече щяха да са спретнали един Комитет срещу Промяната. Народа е напълно ошашавен – не може да се начуди, как всеки странник може да обязди държавицата ни.
Какво обяздване, то си е живо съвкупяване. А на един Народ, който все се чуди, няма защо да му се обясняваш – осребряваш си фобията без излишни преструвки, и толкова.
Ето един начин.
Преди няколко дни журналистът Атанас Чобанов хвърли една молотовка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ – по повод подписаният в Министерския съвет, в присъствието на ПростоКирчо, Меморандум със западни инвеститори, които ще вложат милиард долара в българската енергетика.
Атанас Чобанов (цитат):
„Единият инвеститор е Путин,
това ме притеснява. Чрез подставени лица България ще помогне на Путин да изпере 1 милиард долара, като смеси парите, които уж се инвестират за зелена енергия, с европейските средства, които ще дойдат по Плана за възстановяване. Изключителен скандал… Как не се намира един грамотен човек в обкръжението на премиера и на службите, който да провери елементарно, в Гугъл, информацията, кой стои зад този фонд?! Не е британски, парите са на руския милиардер Авдорян, който е много близък на Сергей Чемезов, шефа на „Розтех“, който е дясната ръка на Путин… Американското финансово разузнаване е сложило под наблюдение както Авдорян, така и човека, който подписа този меморандум под благосклонния поглед на Кирил Петков – Атанас Бостанджиев… Парите са сто процента на Авдорян… Тези пари, всъщност, са на тесния кръг на Путин. Изключителен скандал!“ (край на цитата).
Две са възможните причини за подписването на скандалния Меморандум, според Чобанов. Първата е – ако проявим пределна вежливост – наивност от страна на правителството.
Втората причина, пак посочена от него:
„Самият проект на „Промяната“ е хибриден и много добре са се прикривали до момента“.
Меморандумът бе подписан от българския министър на енергетиката. Гледах го по телевизията – в предаването „Защо, господин министър“ на Цънцарова – и си казах, че той ще е последният, който ще разбере каква е врътката. Мария го попита колко плаща за парно, но той не можа да й отговори. Тя го повъртя малко и го остави на мира. А всичко можеше да се разстели само около този въпрос. Можеше да го пита и колко струва един хляб – и пак нямаш да получи отговор, но поне можеше да зададе сто пъти въпроса „Защо?“: защо не знаеш, защо мислиш, че ще се оправиш с каквото и да е било, ако не знаеш поне това и пр. Впрочем, една бърза анкета с българските властници за цената на хляба ще остане важно свидетелство за тяхната студенокръвност, поне това. Не знае цената на хлебеца, а ще го допуснат до заверата си с хора на Путин.
Не мога да разбера и Нинова. Докато тя се занимава с олиото, под носа й Дуото проправя пътя на съмнителни сделки и не дава обяснение никому, дори в Парламента сякаш са вдигнали ръце от тия двамата. Никой не обръща сериозно внимание и на четата от НЛО-та, която довтаса заедно с Дуото. И България в момента се управлява от напълно анонимни хора,
дотам сме я докарали.
Държава, която си внася правителство отвън.
Има голяма разлика между първата и втора вълна от пришълци. Първата, тази на ексцаря, се държеше внимателно, послушно приеха заръката му „Господар е мълчанието“; местната мая им личеше, някои от тях имаха контакти, сами или чрез родителите си, с хора от бившата комунистическа номенклатура, имаха трафик и до Русия. Тъй или иначе, най-ценното от държавните притежания, изнесени на приватизационния тезгях – телекомуникационната компания – бе разиграно елегантно: продадоха я на цена, само четири пъти по-малка от оная, за която веднага я препродаде първият купувач. В следващите претакания на БТК вече явно участваха и руснаците.
Изобщо, първите пришълци бяха част от нещо – сегашните са нещо от нищо. Затова излязоха с тъпанарския номер с харвардските дипломи, за да впечатлят простолюдието. То пък сметна, че те са нещо като купони за допълнителна храна – и бързо се разочарова.
Дуото и разпасаната им чета са напълно непознати екземпляри, сякаш досега са живели някъде около Южния кръст. Никой не ги знае, а след като си свършат работата тук, веднага ще бъдат забравени. С изключение на Дуото.
То е в състояние да направи всичко, включително да предлага и направо налудни идеи – ако това е знак за „хибридност“ изобщо на проекта „Продължаваме Промяната“, имаме го. Впрочем,
още наименованието „ПП“ намирисва на шарлатанство
– как ще продължава нещо, което изобщо не е започвало. Затова с основание могат да бъдат подозирани, че са на път да направят комбинация, която би впечатлила дори Джон Льо Каре – а той, през цялата си превъзходна писателска кариера, описваше мискинските комбинации на Московския Център. Ще говорите непрекъснато срещу руснаците, ще ги дразните, че не ви е нужен техния газ, не искате нищо от „Касапина“ Путин – така го нарече треперливия Байдън, а сетне се поправи, той пък все се поправя. И докато плещите тия глупости, ще направите сделката за един милиард, обвързана с онзи Меморандум, която включва и завода за батерии – друга съмнително начинание, което изобщо не успя да разбуди Парламента. После, разбира се, ще купувате руски газ на каквато цена ви кажат…
Прекалено сложна ли е тази комбинация? Никак – иска са само голяма уста и безпределно нахалство. Дуото притежава и двете и ги демонстрира с удоволствие.
В неговата игра фантазността има важна роля
- колкото е по-дразнеща и злепоставяща, толкова по-добре. Целта очевидно е да ги сметнат за идиоти, за да промушат по-лесно проектите си. И засега успяват.
Някои от измишльотините, специално на Кирчо, са безподобни, те биха накарали дори барон Мюнхаузен да се пусне обратно в блатото. Веднъж изтърси, че спрял в Българската банка за развитие 850 заема, със среден размер от по 50 милиона лева – цели 42 милиарда! И дори да е сбъркал неволно, изобщо не се извини. Просто е устроен така. Не ги забравяйте тия неща и изобщо не ги подценявайте. Лъже и маже толкова нелепо, че и предполагаемата афера с пари на Путин ще бъде приета от мнозина като малък епизод от поредицата небивалици, отчайващи здравия разум. Това е планът.
И какво следва?
Путин, естествено, няма да си признае, че има такива шармантни партньори като кирчовци. Голяма е обаче вероятността по-късно да ги насърчи да му свършат някоя и друга услуга – и тогава, дори ако един български ботуш стъпи в Украйна, операцията там няма да свърши никога, за кеф на руснаците. Дуото е в състояние да направи всякакви щуротии. То е напълно безконтролно.
Ако проектът, заложен в Меморандума, успее, Нинова спокойно може да организира нов конгрес на БСП – преизбирането й е сигурно заради този забележителен успех на българо-съветската дружба. Христо Иванов пък ще мълчи повече от риба и няма да попречи на поредната победа на „руското зло“. Десните, колкото по-фалшиви стават, толкова повече гледат да са си добре с въпросното зло – още от времето на Костов, който хариза „Нефтохим“ на руския „Лукойл“. Помествам някои от текстовете си от „Уикенд“ и в страницата си във Фейсбук – между другото и за да проверя, как ги приема публиката. Не мога да се оплача, никак даже – а и 226 000 последователи не са за подценяване. Когато поместих текста за приватизацията на „Нефтохим“, някои зрители упорито настояваха, че „Лукойл“ не е руски – ето това е „скъсяване на паметта“, за която говори Кончаловски. Всичко вече се забравя все по-лесно, затрупва се от небивалици и користни лъжи – живеем във
време, много удобно за всевъзможни измамници.
Това ме накара да се върна към едно солидно разследване на Едвин Сугарев („Сделката за „Нефтохим“ АД и нейните икономически и геополитически последствия“). От него става ясно, че Костов продава нефтената рафинерия за жалките 101 милиона долара, в съпровод с една негова тлъста лъжа: „Нефтохим“ беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми“. Абсолютна лъжа, защото рафинерията съвсем не преработва само руски нефт, дори години наред доставките от Русия по обем са доста по-скромни в сравнение с други страни.
Ето и един любопитен фрагмент от текста на Сугарев: „Когато през 2004 г. Иван Костов напуска СДС, за да реализира своя политически проект ДСБ, се стига до остри спорове между него и тогавашния син лидер Надежда Михайлова. В хода на тези спорове тя му задава публично пет въпроса – и получава също тъй публично неговите отговори. Единият от въпросите е кога е бил искрен – когато пише статии за Русия или когато продава ключови предприятия като „Петрол“ и „Нефтохим“ на руснаците.“
Всичко се повтаря: ПростоКирчо действа под индиго.
Има един начин да се прегази Забравата:
те ще „забравят“, а ние ще повтаряме/напомняме…
И една смешка: след дописката ми „Спасители-маниаци“, един я коментира така: „Не видяхте ли бе, че Кеворкян цитира Кончаловски!“ Ние нямаме право вече дори да цитираме нещо руско, а те искат да си делкат с руснаците един милиард… Но не знаят нещо важно: веднъж сгащят ли те руснаците, казачокът не ти мърда, докато си жив…
От някои медии поискали обяснение от Министерския съвет за скандалните твърдения около Меморандума и чуждестранните инвеститори. Отговорът бил: „От 3-4 години няма руска връзка“. Грешен отговор: една връзка с руснаците никога не приключва.
А ПростоКирчо повтаря като навит: „Ние сме НАТО“…
Да уважим и Пасито – той пък не се наигра, Дяволът на Злословието дори би се уморил, той обаче – не. Гениалният Димовски още преди двайсетина години го бе нарисувал тъкмо като Дявол – тръпки да те побият от едва загатнатата му усмивчица, защото той все се гаври с изконните ни ценности. Неговото „Майната му на Православието“ ще остане завинаги в Черната книга на антибългарските ругателства. Поне да изповядваше юдаизма – а той си остана един хлевоуст клерк от Интернационала на отцеругателите, фил или фоб – винаги готов, за каквото е нужен в момента.
Между другото, американците винаги са ценели повече насърчаваните от тях русофоби, отколкото техните си фили – понеже
тия пък са отвратително досадни
и неефикасни. Отдавна казвам, че „Галъп“ трябва да направи проучване, колко телевизори са счупвани при всяка поява на Поптодорова, примерно.
Паси написал тия дни в Туитър: „Време е да скопим лъва на България, за да отразим адекватно позицията ни по Украйна“ – заради отказа ни да предоставим военна помощ на украинците. И угоднически препратил предложението си до Байдън, НАТО, Шварценегър и Кирил Петков, с надеждата той пък да го съобщи на новия си партньор Путин.
Ден-два по-късно Соломон казал и друго: Българската позиция много повече подхождала на един кастриран кремълски котарак… А така или иначе Путин ни презирал, защото България се гънела…
Намериха се медии, уж сериозни, които дори го амнистираха за словесните поругателства. И тяхната не е лесна – да седят разчекнати между съвестта и страховете си. Но това е неизбежно, след като дълго време са били храненици на различни чорбаджии.
Добре, че нищо не зависи от този шарлатанин, който отдавна се е превърнал в мерило за безпределната търпимост на българина.
Вече на няколко пъти писах, че Кирчо на своя глава ще затвори споровете ни с македонците. И това вече се случва, той сам го съобщи: „Евроинтеграцията на Северна Македония ще се ускори до няколко седмици“.
Но страхливците от Парламента се престориха, че не го чуват – сякаш говори за сладкарничката на жена си…
Кеворкян за „Уикенд“.
