„Кирчовците“ са пред бездна: война, газова инфлация, Скопие…

0

Съдбата май наистина се направлява от някаква свръхволя, енергия или нещо подобно. Достатъчно е да си дадем сметка, че по едно и също време през миналия уикенд се проведоха избори в Унгария и Сърбия. Две съседни държави, разположени на кръстопътя между Централна Европа и Балканите, които към днешна дата единствени на Стария континент запазват нормални отношения с Русия. Беларус не се брои, тъй като фактически е във военно-политически брак с Москва, а Кипър все пак е остров, писа Уикенд.

А най-интересното обобщение в случая акцентира върху убедителните победи на досегашните лидери в Будапеща и Белград – премиера Виктор Орбан и президента Александър Вучич. Напук на шизофреничната евро-атлантическа истерия без право на алтернатива. Къде сме ние и защо вотът на запад и северозапад от Калотина ин(директно) ни засяга?

Мъже срещу „комсомолци“

Не се съмнявам, че веднага усещате накъде бия. Вероятно не съм единственият, който завижда на по-близките и по-далечните комшии за това, че те са поверили властта в своите държави на сериозни мъже, докато ние сме стигнали до евро-атлантически „комсомолци“. Вярно, добре възпитани и още по-добре образовани, но някак хладно, бездушно форматирани и полирани по Матрицата, произвеждаща целофанени „йесмени“, бодро рецитиращи директивите на монополиста от Вашингтон и неговата дъщерна фирма в Брюксел. Ето защо публиката остава с впечатлението, че премиерът Кирил Петков и неговият първи подгласник Асен Василев пеят на „плейбек“, като изпълняват предварително записани думи и ноти. Може да се каже и така – буфосинхронисти в скучно караоке. Тоест – дубльори, подгласници, а може би имитатори…
Не се съмнявам в искрените намерения на тези момчета да направят нещо добро за своята родина, но тежестта се оказва непосилна за техния капацитет. Безспорно Петков и Василев притежават експертен потенциал в своите професионални области, но този багаж, уви, не стига, когато става дума за управлението на държава като нашата в условията на комплексна, драстична, апокалиптична криза. В същото време ми е трудно да си представя, че друг на тяхно място би се справил кой знае колко по-добре. Ето защо ми се струва, че трябва да потърсим типичните черти в обобщения образ на българския политик, за да си обясним на какво се дължи неговата неадекватност. С някои изключения във Времето – Атанас Буров, Тодор Живков, Иван Башев, по определени точки цар Борис III, даже Иван Костов, отхвърлил нареждането на Вашингтон да приемем бежанци от Косово в края на миналия век…


Тук е моментът да се отбележи, че нашите военноначалници се представят много по-силно, но победите на Българската армия на бойните полета по правило са проигравани на зелената маса на дипломацията поради генетичната непригодност на родните управници. А днешният „елит“ безпогрешно възпроизвежда греховете на своите предшественици. Независимо от условността на сравненията през редовете на Историята. Нелечимото родово петно се дължи най-вече на липсата на самочувствие, достойнство и твърдост при отстояването на националния интерес. Обективната гео-политическа зависимост на малка държава като нашата от „Големите братя“ е смекчаващо вината обстоятелство, но не и алиби за безволието и марионетния синдром. Особено на фона на някои от съседите.

Ако можеха да предвидят

какво ги очаква, лидерите на „Промяната“ вероятно щяха да изчезнат с първия самолет за Лондон, Ню Йорк или Монреал? За някакви си три-четири месеца Петков и Василев се изправиха пред зловеща бездна, откъдето са се озъбили смразяващи кръвта „армагедони“: война, газова, верижна инфлация, Скопие и дори заплашително приближаващият казус с въвеждането на еврото. Без да се спирам в детайли на кошмарните проблеми, натрупани от предишните правителства и катализирани до взрив от сюрреалистичната геополитическа и икономическа конюнктура.
Почтеността налага да се каже, че вероятно Петков&Василев са извършили немалко положителни стъпки за краткия период, откакто влязоха като титуляри на „Дондуков“ №1. Добри думи заслужават например усилията им да осветят дълбоката корупция, особено в хазартния бранш. Защо обаче са се фиксирали единствено върху обявения за „обществен враг №1“ Васил Крумов Божков? Нима олигархът, раболепно титулуван до неотдавна от медиите като „най-богатия българин“, не е имал съдружници, ортаци и даже управители (МОЛ) във фирмата „Еврофутбол“, за която се твърди че е ощетила бюджета с над 550 млн. лева?! Неведнъж се споменава и щета „на едро“ за Хазната от около 700 милиона лева?!
Вероятно от други компании на Октопода? По тази тема общественият интерес е въпиющ и час по-скоро премиерът и правосъдният министър трябва да разяснят веднъж завинаги кой е обвиняем, кой и ЗАЩО е защитен свидетел и въобще какво правим с хазартната мафия, завладяла със страшна сила социалното пространство. Редом до училища, университети, болници и храмове. Такова чудо няма никъде другаде по света!
Векторите на отговорностите водят в различни посоки, а положителните резултати се размиват в Хаоса, не на последно място и заради неумението на „кирчовците“ да опаковат в лъскав медиен PR своята дейност. В това отношение Петков&Василев трябва да тичат при Бойко Борисов за частни уроци. Но преди това „Харвард“ плаче за ПУЦ при Виктор Орбан, Александър Вучич и Реджеп Ердоган. По-старите не са забравили какво означаваше фолклоризираното соц-трибуквие – (П)рофесионален (У)чебен (Ц)ентър  за придобиване на квалификация без откъсване от производството. Наясно съм, че върховните „юпита“ са много натоварени, но нали човек се учи, докато е жив…

Уважавай се, за да те уважават!

Тази изтъркана сентенция има спортен вариант, гласящ „Бий, за да те уважават!“, който се радва на поливалентна употреба. В нашия случай по-скоро става дума не за „бой“, а за твърдост, достойнство, гъвкавост, дори за прагматичен цинизъм. Тоест, за качествата, разграничаващи най-дълготрайните управници в Европа в момента от Кирил Петков, Асен Василев и въобще от 99 процента от нашенските пишман лидери. Да оставим настрана Владимир Путин и да се съсредоточим върху „лекторите“ в ПУЦ-а – Орбан, Вучич, Ердоган. Гърция спрямо Скопие – отделно!
Министър-председателят Виктор Орбан, спечелил онзи ден поредния си, четвърти, мандат е модел на национал-реал политик. Той хем не поставя под съмнение мястото на Унгария в ЕС и НАТО, хем успява да поддържа специални отношения с Русия. Не е излишно да се напомни, че Будапеща получава газ на преференциални цени и строи атомна електроцентрала съвместно с Москва. Освен това руската ваксина „Спутник-V“ бе легализирана в Унгария напук на политизираната съпротива на сателитната прислуга от Брюксел. Тази уникална гъвкавост на професионалния „антикомунист“ Орбан му позволява да осигурява стабилен икономически растеж и забележителна социална, особено демографска политика. Наред с това Будапеща осъществява решително покровителство над унгарската диаспора в румънска Трансилвания и украинското Закарпатие. Не на последно място Орбан не допуска никакви компромиси с „джендъра“ и токсичната „политкоректност“ на Запада, прокарвана чрез мрежата на етническия унгарски шарлатанин Сорос. И всичко това въпреки намесата на СССР през 1956 г., когато танковете на Москва смазват антикомунистическия метеж в страната. Историята си е история, но сега Орбан не дава да се издума за военно помощ за Киев и дори квалифицира клоуна Зеленски като „противник“. Защо? Заради репресиите на щурмоваците от „Десен сектор“ срещу етническите маджари в западните територии на измислената държава, която дължи картата си на Ленин, Сталин и Хрушчов…
По-близкият съсед – Александър Вучич, също е световен тарикат. Той е пръв съюзник на Путин и срещу това Сърбия се радва на най-евтината енергия в Европа. Освен това Белград се надява да използва санкциите на ЕС срещу Москва и за тяхна сметка да наводни руския пазар със своя продукция от селското стопанство и леката промишленост. В същото време двуметровият президент на остатъчната държава на запад от Калотина никога не затваря вратата за помирение със САЩ и Ко, като обаче не пропуска да разиграва своя капитал чрез позоваване на Косово и агресията на НАТО срещу неговата родина. Запомнете – рано или късно Сърбия отново ще се радва на специален статут, така както бивша Югославия бе равновесно разположена и ухажвана между Изтока и Запада…
Югоизточният комшия – Реджеп Ердоган, също е професор по многовекторни геополитически и икономически комбинации. След неуспешния опит за преврат през юли 2016-та турският президент аха да скъса със САЩ и сателити, макар че по същото време Анкара фактически бе във война с Русия в Сирия. Това обаче не му попречи да купи най-модерните ракетно-зенитни комплекси на Москва СС-400 и да хвърли в бяс Вашингтон. Разбирате ли как ловкият играч си качва цената? А надцакването продължава и досега, след като Ердоган постоянно се среща с Путин, даже посредничи за прекратяване на войната в Украйна, не признава присъединяването на Крим към Русия, продава безпилотни апарати „Байрактар“ на Киев, но не се включва в санкциите срещу Москва. В резултат на този „византийски импас“ Турция си осигурява безкраен газов поток от Русия, като същевременно засилва значимостта си за югоизточния фланг на НАТО. Не случайно „скрупульозният“ Запад, верен на вечното си лицемерие, вече по никакъв начин не се вълнува от нарушаването на човешките права в Турция или от репресиите срещу опозицията. И, да не пропусна – след като войната прогони глобалния бизнес от Русия и Украйна, инвеститорите масирано се насочват към Босфора, а турската лира може да се чувства спасена. Както и поредният мандат на „султан“ Ердоган…

Милите инфантили

Сигурен съм, че сте разбрали защо проследявам тази полит-география. Споменатите по-горе Орбан, Вучич и Ердоган не са модел за кристален морал. Меко казано! Не съм длъжен да им бъда почитател. Но обективизмът и професионализмът налагат безпристрастен прочит на техния подход, който очевидно носи резултати. Тези държавни мъже следват своя „Член Първи“ за приоритета на националния интерес и подреждат под него всичко останало. И точно по тази причина се радват на електорално дълголетие. Не само, има и други обстоятелства от втория план на мръсната игра, наречена политика, но за нас е важно да отсеем зърното от плявата.
За да разберем защо милите инфантили, наречени „кирчовци“, понякога са толкова нелепи. И когато се оплитат в собственото си безразличие и невежество по казуса „Македония“, и когато си противоречат за евентуалната военна помощ за Украйна, и когато пеят дитирамби за Еврото, последният пирон в ковчега на най-сиромашката нация в ЕС. Особено след актуалната, тотална криза! А премиерът Петков достигна своето ниво на некомпетентност, когато ре(цитира) военнопрестъпника от Виетнам Джон Маккейн, нарекъл преди време Русия „бензиностанция с ракети“. Спирам дотук.
Ще добавя само това, че не е сериозно един министър-председател на България да приглася на бандеровската пропаганда по повод трагедията в Буча преди да са изяснени обстоятелствата. Ами, ако става дума за повторение на кладата в Одеса от 2 май 2014-та, когато „свастиките“ от Майдана изпепелиха близо 50 рускоезични мъченици, сред които и двама бесарабски българи? Впрочем, ПУЦ-ът е задължителен именно заради това верноподаническо, кучешко припяване на „началниците“. Както казва народът – прекален светец и богу не е драг…
„Кирчовците“ обаче си имат „комсомолско поръчение“, като техните предшественици от същата порода Мони Паси, Стоян Ганев, Надежда Михайлова, Елена Поптодорова, Николай Младенов, Даниел Митов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов и т.н.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече