Кеворкян: Кирчовци ни предлагат келешлък безпределен (Все има спасители, но няма спасени)

2

Горките моряци от кораба „Царевна“ – опитаха се да ги превърнат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и сякаш беше неизбежно да ги превърнат в поредните глашатаи на Лъжата Кирчо. И, ако не успеят – направо да им зашият устите. Моряците обаче издържаха…

Те  трябва да са щастливи и заради друго – приключението им напомни за една трагична особеност на днешното ни „състояване“ – лениво и безотговорно – което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, но няма спасени. С това се сблъскваме, при всеки случай. Така е и изобщо със „Случаят България“ – защото

ние вече сме случай, а не държава.

Случай, в който трудно може да се открие разсъдък. Държава, която до голяма степен е оставена в ръцете на лъжци и позьори.
Вече са използвани всички достъпни епитети и определения, за да се опише/покаже някак нагона на ПростоКирчо към измислиците. Хроникьорите му са на път да се изчерпят, но той става все по-изобретателен. Скоро и медиите ще се уморят и само кротко ще го съпровождат от лъжа към лъжа.
Оставете измишльотините и самохвалствата му около „Царевна“, треперете заради друго: той ще позволи да ни отмъкнат окончателно Македония. Много е вероятно тайно да е поел някакъв ангажимент – и след месец и нещо скопяни като нищо ще извадят документ с подписа му, че се отказваме от Ветото. Дотогава неуморно ще твърди друго.
Но дори и това предателство да се случи, коалиционните му партньори няма да го разкарат: властта толкова им се услажда, че вероятно всички те вече са хванали диабет. Не искат да проумеят, че се опозоряват с всеки изминал ден – винаги лъжовен, заради ПростоКирчо.

Лъжите му се лепят и по тях

и ще си останат по тях. Не е ясно, как се съешват с човек, който вече има репутацията на безпределен фантазьор. Ако Рудолф Ерих Распе беше някак срещнал Кирчо, щеше да опише него, а не барон Мюнхаузен. Обаче в коалицията не се тревожат от такива неща – в нея е постигнат чудесен баланс между досадни конформисти, обикновени използвачи и талантливи измамници.
Засега Кирчо запазва едно задоволително темпо при производството на измислици. Дори производителността му сякаш леко се покачва – той успява да се възползва и от случаи, които видимо нямат особен потенциал – например, осемсекундната му среща с президента Байгън, от която за Историята ще остане един фотос за покоряващата близост между двамата – абсолютно фалшиво свидетелство, разбира се. В това отношение ресурсите на този човек са неизчерпаеми, той

произвежда небивалици с очевидно удоволствие.

Сегашното му състояние неизбежно ни довежда до извода, че той се намира в еуфорична приповдигнатост, която може да нарасне дотам, че да се превърне в заплаха за самата държава. В бъдеще си заслужава този човек да бъде изучаван.
Важният въпрос е дали при такава нагласа може да бъде опазено каквото и да е в клетата ни държава.
Случаят с моряците от „Царевна“ е един от най-бруталните примери за налудността, с която той оглозгва всичко, което се изпречва на пътя му – стига това да му осигури някакво внимание от страна на публиката. Безцеремонно ни съобщава, че координира всички детайли по довеждането им; че поддържа връзка едновременно с руснаците и украинците; че има под ръка специална група на военното разузнаване – лъжа, която незабавно беше отречена от самите военни; и още, и още фантазми. Едно отвратително самохвалство, бродирано с лъжи, което ни представя като идиотска държава, понеже този е неин премиер. Той е лишен от елементарните задръжки, с които дори един провинциален файтонджия би се съобразил – без да му мигне окото се представя за посредник между Русия и Украйна – днес за освобождаването на моряците от „Царевна“, а утре ще каже, че е спрял и самата война.
Накрая на моряците им писва от толкова героизъм – и сами отиват при войници на Донецката народна република (ДНР), които ги посрещат радушно. Край – представлението на Кирчо би трябвало да пусне завеси.
Следва обаче продължение – още по-позорно. От външното ведомство на ДНР звънят във Външното ни министерство, за да уредят предаването на моряците, но нашите мизерници се крият като мишки и не отговарят на многократните позвънявания.

Мишките са заети да правят паметник

на Лъжеца Кирчо. До там сме я докарали.
Моряците се прибраха и благодариха на войниците на ДНР, също и на руснаците за спасението си – поне двама души го направиха пред камерите на Би Ти Ви – без да се плашат и съобразяват с ничии мераци. Описвам по-подробно историята, защото по телевизиите тя буреняса от измислици и полуистини. На зрителите дни наред бе поднасян обичайния буламач за такива случаи: нашите управници са герои, макар че иначе са тъпанари.
Новинарите на Би Ти Ви вложиха цялата си опитност, за да замръчкат някак лъжите на Кирчо и успяха в благородното си начинание, но само донякъде. Простите думи на двама моряци срутиха цялото многодневно лъжовно каканижене – това постига словото на обикновените хора. Иначе бяхме свидетели на абсурдни твърдения, човек оставаше с усещането, че не гледа новини, а решава някаква примитивна кръстословица, при това грешно съставена. Не ни казват, кои са спасителите на моряците ни, кой ги е измъкнал от смъртоносната зона на Мариупол – обаче ни казват, че са ги настанили в хотел в Донецк; не ни казват, каква е ролята на руснаците – обаче ни казват, че са закарали нашите хора в руския град Сочи и пр., и пр. На новинарите всичко им е ясно, но какво да правят – трябва да пазят белия си хляб. Надеждата им е, че

зрителите сами ще разпознаят идиотите

в историята. А и ПростоКирчо в подобни случаи е толкова жалък, че се отнасят към него като към някакъв рядък животински вид, който трябва да се опази на всяка цена. Природозащитници сладки.
Впрочем, Кирчо е много отзивчив към опонентите си – те няма защо да го опровергават, понеже на следващия ден той сам се опровергава, това при него е абсолютно правило, то му е присъщо като дишането. Така че, никакви спорове не са нужни с него.
Има едно старо и достатъчно ясно телевизионно правило: когато разговаряш с човек, който е дошъл в студиото, за да излъже, не разчитай прекалено на досетливостта на публиката, помогни й да различи измамника. Пак в Би Ти Ви питат Марков от Ситуационния център на Министерството на външните работи, кой контролира пристанището в Мариупол. Лесен въпрос. Той се усмихва ехидно, поне така си мисли, и отговаря: „Тъй наречената Донецка народна република“. Не е редно човек от дипломатическо ведомство да иронизира с думи от рода на „тъй наречената“, но на нашите умници всичко е позволено. „Разговаряхте ли с техни представители?“ – пита водещият. „Не, не разговаряме с тях“ е отговорът. И истината трясва като неутронна бомба в студиото –

кои са истинските спасители и кои са симулантите.

Кирчо и леваците край него просто се опитват да присвоят чужди заслуги. Лъжовните спасители на ПростоКирчо дори са отказали да разговарят с истинските, той обаче не престава да клати дайренцето си…
Телевизионните новини, ако все още си падате по тях, трябва да се слушат с пределно внимание. В късната емисия на Би Ти Ви на 18 април съобщиха, че жени и  деца се връщат обратно в Киев, въпреки увещанията на кмета Кличко да не го правят. Този факт се нуждае от специално обяснение, но никой не ти го дава. И, все пак, нещо се промъква – от коментара на международния редактор в същата емисия научихме, че руските танкове били пред Киев още на втория ден на войната – вие сами открийте връзката между двете новини.
Преди време пък чухме нещо друго, случайно изтървано или не – но то заслужава да бъде отличено като „Репликата на войната“ – поне в пропагандната й част. Репортерката Християна Червенкова съобщаваше от „мястото на събитията“ новините на деня – и след една от тях направи знаменателното уточнение: „Така е, поне според украинската страна“. Истината се процежда капка по капка, така е било винаги.
Няма ли най-после да открият

ситуационен център за спасяване от лъжци,

а още повече от хора, които очевидно не са с всичкия си. Един казал – „Ако отидем на нови избори, ще ги спечели Путин“. Не стига, че  руснаците върнаха моряците, ами сега и това. Хайде отпуснете се малко, дишайте по-спокойно, живот с премляскване на глупости до никъде няма да ви доведе.
А Асен Василев също се напънал повече от нужното и рекъл: „Най-голяма полза от нови избори ще имаме ние“. Интересно, в какъв смисъл? Да не би вече да са си натъкмили схемите, заради които изобщо наминаха насам – и да са стегнали куфарите? Ако е така, много трябва да внимават следващите управници, когато приемат държавата от ПростоКирчо-ПростоАсен.
Две думи за областния управител на София. Някакъв гербер каза, че той се държи като руски наместник. Не, за негова чест, Иван Кючуков се държи като наместник на българския закон, който разрешава улици да се кръщават единствено на личности, които са свързани с българската история и имат принос към нея. Кючуков оспорвал и решението на Столичната община да украси фасадата си и с украинското знаме, редом с българското. Тъй е – нашите дупедавци винаги ще бъдат повече с „Шарли Ебдо“, отколкото с опустошеното село Бисер.
То е ясно, че животът на обикновения народец ще премине в недоимък и лъжи – освежен донейде от презрителните жестове на кирчовци. Вероятно помните скандалната снимка, на която вицепремиер и вицепремиерка на ПростоКирчо се смееха като изоглавени или като гювендии – сами решете – в парламентарната зала, докато се приемаше бюджета. Сетне

изплющя още по-тлъста храчка върху приличието –

видяхме снимка, на която същата вицепремиерка е хваната за бута, а тя пак се залива от смях – и това на обща снимка, на която са Кирчо, Асен, странният министър на културата и други първенци. Колко успешна ще е политика, която извира от нечий сграбчен женски бут?
А накрая се оказа, че и учредителното събрание на партия „Продължаваме Промяната“ е озвучено от брутално цинична песен. Какво ви съобщават с всичко това кирчовци? Още от деня, в който ни ги натрапиха, в немалко случаи те се държат като кретени, правят го естествено и талантливо – и сякаш искат да ни кажат: „Да, де, ние може да сме никаквици, но вие сте още по-жалки, защото ни избрахте слепешката и сега ни търпите“ – това е омекотен превод на онова, което, всъщност, ви казват. Няма валидно обяснение, какво се случи с Народа, че захвърли над 600 000 гласа за тия. Вижте социалните мрежи, на какъв акъл са сега, пет месеца след изборите. Явно, че и вторият акъл на българина вече не върши работа – нужен му е още един.
Тъй че, съвсем на място е песен, която има следният вдъхновяващ рефрен: „Да ти го начукам/и майка ти и сестра ти/ и работата ти/ и твоята разбита кола/и тези глупости, които наричаш изкуство… Да ти го начукам/ и приятелите ти/които никога повече няма да видя…“
Лирическата героиня на певицата Гейл, която изпълнява песента, очевидно изживява голяма драма, която може да се преодолее само с поголовно изчукване на всичко наоколо, живо и неживо. Така е стигнала и до елита на „Продължаваме Промяната“, събран на учредително събрание, който обаче не изглежда особено разтревожен от предстоящото му изчукване. Тия хора или не разбират, какво правят, или разбират, но изобщо не им дреме, или ви смятат за съвършени идиоти. А може би и трите обяснения вървят в пакет. Трябва да уточня и друго – не бива да очакваме особена свенливост от българската политика, там се чуват далеч по-диви неща, в сравнение с които изчукването е направо милост някаква. Но, все пак, има някаква граница, която не бива да бъде пресичана – дори и от „яките“ келеши, които ще „променят“ България.
Фразата „Да ти го начукам“ може вече да е избрана за девиз на кирчовци, не знам – но ще си бъде съвсем на място.
Да им е сладко – също и на вас, които ги избрахте. Голямото изчукване предстои.

Коментар за „Уикенд“

2 Коментара
  1. Каменова казва

    Гласувах 2009г за герб,започнах да съжалявам след 3години. Сега гласувах за новите калинки,променките и почнах да съжалявам след месец. Е,защо да гласувам като все греша!

  2. Стефан казва

    И аз направих същата грешка на последните избори и то в Германия – гласувахме с жена ми за тези американски подлоги. …

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече