Кеворкян: Момчета за еднократна употреба

Кирил Петков едва ли ще бъде запомнен като премиер, но като доставчик на забава ще има запазено място в най-прясната ни Летопис

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Специално за „Уикенд”

Фукните на този човек вече не са само смешни и жалки. Те стават опасни. Сега пък призовал Народа да събира пари за боеприпаси за Украйна. А той (Просто Кирчо) щял да дари една своя заплата – и вече го бил направил. Пак фукня – нахална, като нищо и цялата акция може да е заради нея.

Самите властници не могат да се разберат, как и дали изобщо да въоръжават Украйна, а този ви призовава вие да дарявате пари за оръжия – и така да се намесите в една чужда война. Едно е да помагате на бежанци, съвсем друго – да дръпнат спусъка на автомат, който вие сте купили.
А вече е крайно време – време, което съдбоносно се скъсява – да мислите повече за себе си, да сте солидарни със себе си. Да обичате себе си, Българското, България – а тия като Кирчо ги оставете да си правят жалките показни акции, за да се изпъчат пак най-отпред с ухилените си физиономии.
Отишъл ПростоКирчо за Великден в Царево – само и само да не пропуснем да научим, че със собствени средства щял да запълни една пукнатина в местния храм. Какви дребни души са тия хорица, може ли при толкова щедри анонимни дарители да се хвалиш с една нищо и никаква пукнатина –

сякаш ще възстановява Акропола.

Впрочем, той като системен  хвалипръцко започна да рекламира щедростта си ден преди посещението си, и то с официално съобщение на Министерския съвет, според което отивал в Царево, за да види какви са щетите в църквата „Свето Успение Богородично” след последното земетресение. Това озадачи местното население, понеже последният земетръс в този район е бил преди цели 5 години. Но после публиката, понеже е толерантна, реши, че това е поредната му неизбежна глупотевина.
Нито ден без поне едно „глуполене“, както се изразяваше покойния проф. Иван Славов. Той цял живот се занимаваше, извън всичко останало, и с кича, в най-разнообразните му проявления, този жилав плевел, намерил подходяща почва и в нашенската политика. Ако беше жив, Иван най-сетне  щеше да открие идеалния си герой в лицето на Кирчо.
У нас почти всичко е кич – отгоре до долу:

от кичозния премиер чак до кичозния клошар,

който преди време беше една от атракциите на столицата. Може би още помните онзи странник, истински клошар, който живееше сред боклуци и от боклуци, но непрекъснато се дереше – и песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България… моя прекрасна страна…“ огласяше центъра на града и притесняваше софиянци, които добре знаят, колко прекрасен е живота им. Сега ПростоКирчо ви убеждава да събирате пари за оръжие, за да направите по-прекрасна една друга страна. Беше ясно, че той рано или късно ще се опита да ви въвлече директно в някоя от глупотевините си – за да се скрие зад вас и да ви направи съучастници в една опасна авантюра.
Този човек винаги е в плен на дребното – сега се е зазяпал в „своята“ пукнатина – сякаш от нея зависи оцеляването на света. Но не забелязва гигантският разлом, върху който едва оцелява България. Той е типичен представител на политическото аматьорство. В политиката е така: може да си напълниш всичките джобове, и пак да си останеш проклет аматьор. Трансформацията на ПростоКирчо дори в един номинален политик би била цяло чудо. А и на него му харесва да е това състояние, изобщо не схваща своята нелепост и уязвимост.
Пак в Царево, около службата на Велика събота, ПростоКирчо дал и специално телевизионно интервю – за да си прикачи покрай Възнесение Христово отново една малка аванта, вероятно се вижда

като някакъв портативен Спасител.

Специално в неговото „възнесение“ обаче със сигурност липсва епизода с приковаването на кръста.
Телевизионните екипи продължава да се влачат покорно след него – дано поне да изпитват същия кеф, какъвто изпитва публиката от нелепостите, които чува. Така неусетно създадоха една впечатляваща поредица от телевизионни свидетелства – някои рутинно слагачески, а други на границата с откровената бутафорност. И ще бъде доста по-почтено към Историята, ако именно тази поредица намери място в нея – вместо мазните отчети на някои медии за 100-те дни на кабинета на ПростоКирчо. А той стремително продължава да подхранва алчността си да бъде все в центъра на вниманието. Това ме накара още преди месеци да кажа, че той едва ли ще бъде запомнен като премиер, но като доставчик на забава ще има запазено място в най-прясната ни Летопис. Сигурно си спомняте, как в новогодишната нощ на 2022 г. телевизионен екип го „откри“ почти в полунощ, на пустия площад пред Народния театър, да играе шах с един десетгодишен малчуган, републикански шампион в своята възраст –

нагласено до повръщане.

Внушението трябваше да бъде, че Кирчо е Новият Гросмайстор, който ще ни отведе в Рая. Той пък местеше калпаво шахматните фигури и ръсеше баналности от рода на „Трябва да успеем всички заедно“, някои от които повтори и сега в Царево. Малчуганът победи, а България, както ви е добре известно, направо се задъни. Кирчо последен разбра това, понеже бе зает да глуполи стряскащи нелепости от рода на „Ние вече не трябва просто да сме в периферията на Европейския съюз, ние трябва да сме негов двигател“ или – „България трябва да надгражда този Европейски съюз“. Само четири месеца по-късно за всички вече е ясно, че си имаме работа с един абсолютен пенкилер, който сладостно разпространява лъжи – по-малки или по-големи.
Отива, примерно, на среща на лидерите на ЕС и след това ни съобщава, че лично той предложил страните-членки заедно да договарят цените на енергийните източници – браво-брависимо за наш Кирчо. А въпросната идея съществува от няколко години и многократно е обсъждана в ЕС.

Фамозен мистификатор, веднага го надушват

и покрай него се държат направо унизително и със страната ни – и Македония, и Украйна на бившия комедиант Зеленски.
Във въпросното интервю ПростоКирчо говори пространно за македонския „казус“ – и то по начин, който може единствено да ни паникьоса. И засили подозрението ми, че вече някак се е договорил с македонците – иначе те не биха ни унижавали толкова нахално. Сега отидоха много далеч – позволиха си да опетнят и паметта на Ванче Михайлов, една от най-емблематичните фигури на македонските освободителни борби.
Скопяни и на оня свят няма да имат мира от думите му, казани през май 1990-а във „Всяка неделя“. Питах го, доволен ли е от това, което е постигнал.
Отговорът на Ванче: „Щом в Македония българщината, българското не царува, бих казал, че не ми се спи като помисля по това. Толкова жертви, България три войни води и пр., и пр., и дотам дойдоха работите, че да не можеш сега в Скопие ти да кажеш, че си българин свободно… Гледам ги тия господа, учени се правят в Скопие, там си седят – абе, келеши, защо ви е страх, най-близо е Цариград, няма нужда от много масраф, бръкнете у техните музеи, библиотеки, архиви… Разходете се, ей го Цариград, бръкнете в която искате от техните библиотеки, в който си искате долап – и гледайте за некое Косовско село, за некое Куманско село, за Щипско село, за гагаузко село, всичко е описано, описано е от данъчната система – има само българи! На турчина и на ум не му идва да ти измисля македонска нация! Турчинът и на ум не е усетил такова нещо… И те затова не отидоха в Цариград. Защото, в който и отдел да бръкнат за Македония, само българско ще намерят. Никога скопски в кавички учен не стъпва там…“
Ей така Ванче презрително зашлеви скопяни.
Още веднага след подписването на Договора с македонците многократно съм предупреждавал, че

не бива да се има никакво доверие на скопяни.

Съжалявам, но се оказах прав. Писах, че ние ще вкарваме Македония в Европейския съюз, тя пък ще отмъква каквото може от българската история… И нищо няма да може да компенсира загубите ни от съглашателския договор с Македония. През август 2018-а дори предложих да замразим Договора – когато измамникът Заев направо открадна Илинденско-Преображенското въстание и изобщо заличи ролята на българските войводи, които го сътвориха. Тогава дори надгробните камъни на българските поборници закипяха от гняв.
Но такива са скопяни: когато сме им нужни, сме един народ; когато ни преметнат, вече говорят за македонска идентичност. Сега пак са навирили гребена, защото са наясно, че нашите слабаци са подложени на силен натиск от европейските и задокеанските си опекуни. Всичко това е толкова ясно на ПростоКирчо, колкото на кучето-„космонавт“ Лайка са станали известни тайнствата на Космоса.
Но ние сме си такива – много често оставяме съдбовни въпроси в ръцете на хора, чиито сърца не са български.
Пак в Царево Кирчо казал – цитирам: „Една нестабилност в България по никакъв начин не помага на Украйна… В момента имаме 90 хиляди бежанци от Украйна – какво ще се случи с тях, ако има нестабилност в България, има неяснота кой управлява…“
Този човек

български премиер ли е – или семенник на Зеленски?

Какво се чудим тогава, че украинският външен се държа извънредно брутално по време на посещението си в София, дори заплашваше, че няма да си отиде, докато България не се определи на чия страна е. Това е безпрецедентен случай в дипломацията, но нашите политически гарги покорно го изтърпяха. На ПростоКирчо и през ум не му минава, че трябва да мисли най-напред, какво ще причини „нестабилността“ на българския Народ, как ще оцелява той при новите изпитания…
Той бил готов веднага да даде оръжие на украинците, но било важно, какво ще каже коалиционният съвет – и затова ще влачи със себе си до Киев хора от коалицията – да видят на място, какво е там. Вие телевизия не гледате ли, бре – нали от два месеца

нашите телевизии са филиали на украинските,

какво повече искате? Ще ходят в Киев, за да изтърпят и подигравките на Зеленски. Той пък може да ни направи една малка услуга – да задържи за известно време при себе си Кирчо, та и България нещо да кяри.
В политиката дори с коварния противник можеш да се справиш по-лесно, отколкото с инфантилния – той е готов на всичко, ще шутясва до крайна степен, за да се задържи над калната вода…
Кирчо, джубоксът за фалшиво настроение, и в Царево завъртял познатата  плоча: „Стига сме се разделяли, стига сме се упреквали, трябва да сме заедно, защото само заедно и с добрина можем да оправим тази държава“. В годините на Прехода, винаги, когато някой политик закъса, започва да мели за „единение“. ПростоКирчо едва ли схваща фалшивостта на тази теза, особено сега, той няма нужните сетива, за да я осмисли – просто повтаря нещо, което са му подсказали. И го прави с удоволствие, защото е

политически самодеец, който живее в облаците.

Обаче тъкмо сега е времето на разделите – те дори са закъснели, на отскубването от прегръдките на такива недорасляци като ПростоКирчо. Нищо добро няма да се случи, ако не проумеем това.
Първото разграничение трябва да бъде от недоразумения като него – нещо, което отдавна е осъзнато от скромните, нормалните, тихите български страдалци. Момчетата за еднократна употреба само ще увеличат страданията им. А и въпросните момчета, изненадващо и за самите тях, отдавна надхвърлиха ролята, за която бяха подбрани. От всички обяснения за появата и ролята на фантомната „Продължаваме Промяната“ най-логично започва да изглежда онова от тях, което подсказва за следния остроумен замисъл: намират се момчета, достатъчно безпардонни, за да приемат да бъдат еднократно ползвани, с помощта на които да се разкарат или разнебитят повечето от традиционните политически субекти – изгодно и за президента Радев, и за новия ни Голям Брат – и България да започне на чисто. Нищо от това не се случи, замисълът се разби в търгашеската проницателност на наетите изпълнители, те се оказаха и достатъчно коварни, за да надхитрят/измамят всички – и така да укрепят за още някакво време хаоса и пропадането. И, при все това, да си останат самонадеяни аматьори.
Колко дълго ще продължава това? Никой не е в състояние да предскаже някакъв срок.
Във всеки случай, стана ясно, че повечето играчи в българското политическо тресавище нямат нищо против България да се управлява от пределно аматьорска, направо глуповата власт.
Последиците от подобно „властване“ ще бъдат трудно заличими – дори, ако още утре момчетата за еднократна употреба си дигнат дисагите и изчезнат някъде.