Ало, прокуратурата! Ликвидаторът Красимир Дачев с нови далавери в „Свилоза”, даде 6 млн. за камуфлажа им

0

Ликвидаторът на бизнеси Красимир Банчев Дачев няма спирка – сенчестият богаташ дал 6 млн. лева, за да извади от публичност дойната си крава „Свилоза” АД, защото … бил рекетиран от експерти в Комисията за финансов надзор (КФН) със заплаха за 20 000 лева глоба?

Това не е виц, а съвсем сериозно твърдение на чирака на Стария Фатик, което иде да обясни защо открадната и опоскана „Свилоза” е извадена от публичност, т.е., от Българската фондова борса (БФБ), и какви точно престъпления трябва да се прикрият с този акт.

Ето как се стигна до поредната измама на инвеститорите в дружеството, която най-сетне трябва да влезе в полезрението на държавното обвинение:

С Решение № 119-ПД/29.01.2019 г. на КФН „Свилоза“ АД ЕИК 814191178 е отписано от регистъра на публичните дружества.

Основните факти за това решение са следните:

На 12.10.2018 г. мажоритарният акционер в „Свилоза“ АД „А.Р.У.С Холдинг“ АД (А.Р.У.С) с ЕИК 104700759 с действителен собственик Красимир Банчев Дачев с ЕГН 500222****, отправя търгово предложение за изкупуване на акциите на миноритарните акционери от капитала на „Свилоза“ АД за цена от 4.7 лева за акция.

Предложението е направено след като в публичното пространство става известно, че контролираният пакет акции от Красимир Дачев не е 80.67%, колкото е мажоритарният дял на А.Р.У.С Холдинг АД, а 93.26% след подписване на „споразумение“ с акционера KBD SA, регистрирана в Люксембург.

За компанията KBD Люксембург е известно, че притежава 12.59% от акциите в „Свилоза” АД още преди 2008 г., когато са закупени в процедура по увеличение на капитала на „Свилоза“ АД с цената на милиони левове. Профилът на този „акционер“ беше разкрит в предишния ни материал, от който стана ясно, че всъщност това е компания на пенсионера Красимир Дачев, използвана за „утаяване“ на милиони с неясен произход.

Преведено на разбираем език това означава, че още в 2008 г. Красимир Дачев е консолидирал над 90% от капитала на „Свилоза“ АД и по закон е бил длъжен още тогава или да продаде част от акциите си, за да намали процентното си участие, или да направи търгово предложение.

В случая се касае за откровена измама на инвеститорите в „Свилоза“ АД и обществеността чрез укриване и подаване на невярна и подвеждаща информация в нарушение на императивните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и попадаща под ударите на Наказателния кодекс.

Ето какво казва НК:

Чл. 260в. (3) Който с цел да осигури предимство или да набави облага за себе си или за другиго разпространява информация чрез медия или по друг начин, която дава неверни или подвеждащи сигнали за предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент или на свързан спот договор за стоки, или определя за един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки цена на необичайно или фиктивно равнище и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от три до пет хиляди лева.

Тук основателно изниква важният въпрос откъде са парите за изкупуване на акциите на миноритарните акционери?

С уведомление от 08.01.2019 г. мажоритарният акционер А.Р.У.С Холдинг АД обявява резултатите от направеното търгово предложение до миноритарните акционери. Те са, че А.Р.У.С Холдинг АД изкупува 1 073 004 акции от капитала на „Свилоза“ АД от миноритарни акционери за обща цена от 5 901 522 лв.

След приключване на тази процедура КФН е сезирана и постановява горепосоченото решение № 119-ПД/29.01.2019 г. за отписване на  публичното дружество „Свилоза“ АД, като от БФБ са отписани акции за 160 млн. лв.

Възниква и въпросът откъде А.Р.У.С Холдинг АД е взело 6 млн. лв., за да плати на миноритарните акционери, след като дружеството е с капитал от 50 000 лв. и не развива собствена дейност? Възможният отговор е даден в решение на Общо събрание на акционерите на това дружество от 22.09.2018 г., в което акционер с 90% от акциите е Красимир Дачев, а 10% се държат от Албена Бадева – подставено лице и съпруга на неговия местен свищовски юрист Николай Бадев.

Съгласно това решение акционерите решават да направят допълнителни парични вноски в капитала на А.Р.У.С Холдинг АД в размер до 10 млн. лв. Решението е взето точно 20 дни преди датата, на която Дачев отправя търговското предложение за изкупуване на акциите на миноритарните акционери, за което писахме по-горе.

Така акционерите, обаче, не решават загадката с криминален привкус, а поставят нови въпроси:

– Откъде служителката Албена Бадева вади 1 млн. лв.?

– Откъде пенсионерът Красимир Дачев намира 9 млн. лв.?

– Това да не са изпрани пари, включително чрез схемите с KBD Люксембург, които по този начин се „изсветляват“ и узаконяват?

– Декларирани ли са тези суми и платени ли са дължимите данъци?

Какви са действителните причини за излизането на „Свилоза“ от публичност и то точно в онзи момент?

Обясненията на Дачев по темата са повече от интересни. В интервю, публикувано в „Медиапул“ на 03.04.2019 г., ликвидаторът на бизнеси обяснява причините за излизането на „Свилоза“ АД от публичност срещу цена от близо 6 млн. лв. с … рекет от страна на представители КФН за заплащане на определена сума за спестяване на санкция от 20 000 лв.

Меко казано звучи нелогично и неадекватно решение на лице със сенчесто минало като Дачев, представящо се, обаче, за сериозен предприемач, даващ съвети наляво и надясно как се прави сериозен бизнес, да заплати 6 милиона лева, за да избегне рекет за 20 000 лв.

Нещо повече, КФН веднага публикува опровержение на казаното от Дачев, като информира обществеността, че в случая става въпрос за санкция от 2000 лв. за допуснато административно нарушение във връзка с процедурата. Освен това, дори и да ставаше въпрос за 20 000 лв., Narod.bg вече разкри как Красимир Дачев има навика редовно да дава подкупи във връзка със свои бизнес начинания.

Става въпрос за подкупи в огромни размери (най-големият подкуп, който бил дал е над 600 000 евро по негови собствени признания), така че някакви си 10 хиляди евро въобще не могат да се възприевмат като действителна причина за предприемане на тази толкова скъпо струваща процедура.

Значи Дачев умишлено лъже и крие какви може да са действителните причини за изваждането на „Свилоза“ от списъка на публичните дружества.

Какви ли може да са те и то точно в онзи момент? За да си отговорим правилно на този въпрос, е добре най-напред да видим какви са последиците от излизането на една компания от публичност.

С отписването на публичното дружество от БФБ отпада и строгият режим на надзор и изисквания за прозрачност при дейността на публичните дружества. Тоест, цялата система от надзорни мерки и процедури за прозрачност на действия и сделки, упражнявани от КФН, БФБ, Централен депозитар АД и обществеността, вече са неприложими по отношение на „Свилоза“ АД и мажоритарния й акционер.

Като вземем това предвид и като знаем вече кой стои зад KBD и какви милиони са минали и утаени в него, можем с основание да предположим, че излизането от публичност на „Свилоза“ е свързано именно с тази цел – излизане на „Свилоза“ АД и мажоритарният й акционер от строгата система на контрол и отчетност като публично дружество, за да се прикрият финасови и стопански злоупотреби, машинации и противозаконни и корупционни сделки в особено големи размери в интерес на мажоритарния акционер, изпиране на пари и други тежки нарушения на установения в Република България правов ред.

Като нищо причината за излизане от публичност точно в онзи момент може да е и в новите законодателни мерки срещу изпирането на пари, незаконно придобиване на имущество и изсветляването на действителните собственици в офшорни компании, предприети както в България, така и на ниво ЕС.

Неслучайно KBD е ликвидирано веднага след излизането на „Свилоза“ от публичност, на както вече Narod.bg разкри, следите остават и са на разположение на компетентните органи.

Изложените факти налагат задължителна проверка от страна на компетентните органи поне по следните текстове от НК:

Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2010 г.)

Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Доп. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация – изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.)

Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по чл. 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 253. (1) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп., бр. 75 от 2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.)Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г.)от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това;

Интересното е също, че КФН не проявява каквато и да било инициатива да провери кой е действителният собственик на KBD Люксембург, нито какъв е произходът на парите за изкупуване на миноритарните акционери въпреки новите законодателни промени по отношение на собствеността в офшорни компании и мерките срещу изпиране на пари в страната и в чужбина през такива компании с неясни собственици.

Това поставя КФН в много деликатна и съмнителна роля на помагач и съучастник на Красимир Дачев в тези негови схеми и машинации а дали не и срещу заплащане.

Съмнението за това се засилва от информация на Narod.bg, че КФН изрично е отказала да изследва и да се занимава с всички гореизложени факти и въпроси, въпреки че е била писмено сезирана с такова искане. На ход е прокуратурата, ако нашата има неясни причини за спотайване, сигналът ще бъде изпратен до офиса на европрокурор №1 Лаура Кьовеши.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече