91-годишният Стойчо и съпругата му Венка на 84 години са най-възрастните сладкари у нас, които продължават да работят. Достолепната двойка от Благоевград има зад гърба си над 64 години брачен живот, през които винаги са били плътно един до друг и са се подкрепяли.
Бай Стойчо и леля Венка, както всички ги наричат в града, не спират да се трудят в семейната сладкарница, чието управление и сега движат синът им Валентин и снахата Татяна. Бай Стойчо е категоричен, че докато го държат краката, ще върти торти и сладкиши.
Не се е замислил дали да кандидатства за книгата на рекордите на „Гинес“, защото допуска, че в света може да има и по-възрастни майстори-сладкари от него. Той е роден в Деня на пролетта 22 април 1931 година, като се захваща със сладкарския занаят през далечната 1947 година. 16-годишен чиракува в сладкарницата към окръжния комитет на партията. Тънкостите научава от занаятчията Славчо Петров в София, където го пращат да се учи на сладкарство.
Венка много искала да стане учителка и една година се образовала в специалността педагогика, но била нарочена за дъщеря на кулак и не могла да завърши. Наложило се да стане сервитьорка в известната сладкарница „Малина“ по това време. Стойчо я видял на Стъргалото в града, харесал я по пъргавата походка и така не след дълго, през далечната 1957 година, я взел за жена. Двамата станали първите сладкари, назначени в някогашния хотелски комплекс „Ален мак“ още при откриването му.
Трудели се там до пенсионирането си, преживели са екстремни моменти в работата – като спешно пътуване в 1:00 през нощта за Банско, за да приготвят бутер банички за закуска на Тодор Живков преди той да тръгне на лов. Тогава детето било едва на три годинки, нямало обаче как да откажат на първия човек в държавата и оставили момченцето да си изпи само вкъщи. Сърцето на Венка още се свивало при спомена за тази кошмарна нощ.
От тези времена тя си спомня и Бойко Борисов, който тогава бил охрана на бай Тошо. След сладкарите Борисов пръв опитвал баничките. Един ден решил да види кои ръце правят тези вкусни закуски и потърсил майсторите. „Такъв реверанс никой не ми е правил. Наведе се и ми целуна ръка“, разказва Венка.
Сладкарското семейство е създало една от най-прочутите пасти „Бачиново“, известна далеч извън пределите на Благоевград. Кръщават я на парк в града, който много обичали в младостта си. В миналото Стойчо и Венка всеки месец правили сладкарски изложения и всякога добавили нови деликатеси. Едно от най-вкусните им произведения е била торта „Гараш“. Дори сега, минал 90-те години, бай Стойчо не се страхува да приеме професионални предизвикателства, уверен в силите си е спокоен, че до себе си винаги има вярна опора – съпругата Венка.
Следват и такива поръчки е за празника на Американския университет в Благоевград. За него сладкарското семейство направило 15-етажна торта. Синът Валентин обаче вече е надминал в майсторлъкът баща си и прави по-разнообразни типове декорации на празнични торти за различни поводи, признава гордия сладкар Стойчо. Старите майстори се гордеят с наследниците си – със снахата и внуците, с които живеят и работят дружно.
Източник: в. „Минаха години“
