„Кирчовците“ – синоним за фанатичен слугинаж в краката на „Големия брат“

0

В тези драматични дни се опитвам да си обясня падението на Европа. На Стария континент на духа, творчеството и мисълта, до чиито шедьоври на изкуството, културата и архитектурата не преставам да се докосвам, винаги когато имам шанс, вече 35 години след първото ми посещение в Париж през 1987 г.

Началото обаче бе далеч назад във времето, когато с чисто, юношеско вдъхновение открих магията на думите благодарение на жреци на словото като Мопасан, Флобер, Юго, Зола, Дикенс. По-късно дойдоха художниците и скулптурите – Рембранд, Моне, Мане, Сезан, Реноар, Писаро, Гоген, Ван Гог, Пикасо, Шагал, Матис, Миро, Дали, Огюст Роден, Камий Клодел, Джакомети, Шиле, Климт, Мюнх, Кандински… Прага, Будапеща, Петербург…

USA милостиня създаде пустиня

Наистина, какво се случи с Европа, за да стигнем до днешното унижение за „цивилизацията“, стъпкана от мръсните ботуши на „Новия свят“, създаден преди няколко века от „лошия човешки материал“, изхвърлен зад морета и океани в Северна Америка и Австралия? Все пак, има някаква причина за абсурда най-културната дестинация на планетата да бъде превърната в заден двор на неграмотния „Див запад“?! И това е американската милостиня, материализирана в пустиня. Какво имам предвид?
След края на Втората световна война САЩ осъществяват гениалния план „Маршал“, по името на държавния секретар Джордж Маршал, като инвестират дребната сума от 13 милиарда долара, 130-150 милиарда по днешни индекси, за възстановяване на Западна Европа. Целта е ясна – да се ограничи влиянието на СССР и левите сили, могъщи по онова време, чрез налагане на американския потребителски модел и създаване на средна класа плюс работническа аристокрация, изтръгнати от хватката на комунистическите партии. Тоест, контра на социалната алтернатива от изток. И, трябва да се признае, че тази стратегическа концепция напълно оправдава своето предназначение, чак до нашите дни на дигитална трапанация.
Чрез наливането на пари в западноевропейската икономика, постепенно се неутрализира активността на огромни комунистически формации като тези във Франция, Италия, Испания, Гърция, като същевременно чрез официозните канали, мафията и църквата се внушава мантрата за извънземната сила на Америка, спасила Европа от… Сибир. През перипетиите на Историята – Корейската война, Будапеща-56, Карибската криза, Виетнам, Чехословакияа-68, Чили, превратите в Гърция и Турция, анексирането на Северен Кипър и т.н. до наши дни пейзажът е пред очите ни. Включително разпадът на СССР и Югославия, 11 септември 2001, „Арабската пролет“ и всичко останало до трагедията в Украйна.
Цялата тази хронология в крайна сметка се сведе до един-единствен резултат, а именно – пълната и окончателна победа на „Американския консенсус“. И така Европа се превърна от фар на цивилизацията в мъждукащо кандило, губещо своя пламък при всяко движение на „Големия бял господар“ от Новия свят. Не на последно място и заради последователното, отново гениално, селектиране, промотиране и угояване на няколко поколения преторианци, послушници и подизпълнители, прокарващи интересите на Вашингтон. Без значение от цената и войната.

Реалисти срещу буфосинхронисти

Неизбежно, читателите са забелязали циничния лукс, в който поминуват така наречените „европейски елити“. Заплатите им са наистина чудовищни спрямо стандарта на данъкоплатците, които осигуряват ведомостта на кастата, екстрите им са сюрреалистични, наглостта им е безгранична. И точно тези евро-атлантически евнуси от нов джендър прокарват унизителната, феодална, смъртоносна зависимост от Вашингтон. Именно тази крепостна поза на управляващите отсам Гринуич е в основата на европейските беди. Особено в наши дни, когато ги няма политическите великани от миналото, като Дьо Гол, Бранд, Кол, Митеран, Тачър, които независимо от идеологическата си обвързаност, винаги намираха начин да чуят гласа на разума. И така успяваха да запазят нещо от европейската идентичност и уникалност. Личности като „желязната лейди“ от Лондон бяха яростни антикомунисти, но в същото време – мислещи реалисти, и затова и Тачър, и Митеран, и Кол преди три десетилетия се противопоставиха на разширяването на НАТО на изток към границите на Русия.
Именно тези силни личности и още по-силни политици липсват в днешния ден на Европа, където буфосинхронистите от модерните поколения „йесмени“ ала Урсула и Столтенберг изместиха старите западни реалисти, знаещи от собствен опит какво означават нацизъм, война, концлагери, аутодафе, Холокост, атомна бомба на Хирошима, Карибска криза и т.н.

Купени или скопени?

Естествено, имам предвид не физиологически липси, а морални, ментални и психологически щети. Нормално е да допуснем, че днешните евро-елити са купени или скопени, след като във всеки момент те пригласят на САЩ като импотентни марионетки. Без нито за миг да си дават сметка, че Европа преди всичко означава дух, мисъл, прогрес и уникалност. Уви, брюкселска Европа е срам за Ренесанса и Просвещението. Съвременните „лидери-евнуси“ нямат дори минимална представа за културно-историческите пластове, върху които крачат и храчат. Ето защо паралелът с кастратите, охраняващи преди векове харемите в Османската империя, се налага като метафоричен мост между различни епохи, свързани от човешката зависимост, слабост и извратеност. По правило, облечени в лукс, привилегии и претенции.
Никога досега в Историята една отделна държава не е била извеждана пред скоба, номинирана и митологизирана като САЩ. И то в период на жестока, екзистенциална, вътрешна криза между бреговете на Атлантика и Пасифика. И на какво отгоре? „Американската демокрация“ е порно-об(сесия) за маниаци от жълтите павета в София, за които Хирошима, Макарти, Виетнам, Асанж, BLM, 33-те точки за полова идентичност и разстрелът на несъгласните в Капитолията от 6 януари 2021 г. нямат никакво значение. Наред със „съпътстващите жертви“ в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Сърбия, Одеса, Донбас и т.н. Има ли смисъл да прибавям фалшифицирания президентски вот в полза на нефелния Джо Байдън?
Велика и могъща държава като САЩ винаги има своите интереси и приоритети, но това не я поставя над целия свят, защото както сочи науката, всяко действие предизвиква съответното противодействие. Така както сега се случва в Украйна и така както в обозримо време ще се случи в китайски Тайван и на други места по глобуса. Защото няма как една-едничка столица да диктува дневния ред на целия свят, само защото е ограбила и окървавила същата тази планета, докато я зомбира за „ценности“ печатани от Федералния резерв за кухи долари.
В този гео-политически контекст най-много ме ужасяват думите на Владимир Путин, изречени не толкова отдавна, а именно – за какво ни е свят без Русия?! Да внимаваме, защото Стопанинът на Кремъл е носител на монархо-болшевишкото, православно, мазохистично месианство, което не се побира в рамките на европейския либерален, егоистичен, прагматичен индивидуализъм. Това е страшно, защото, ако колективният Запад под егидата на Вашингтон продължава да опъва ластика, рано или късно от кутията на Пандора ще изригне атомна гъба…

Елате ни вижте…

Рефренът в една от поемите на великия Иван Вазов сякаш е писан за „кирчовците“. Казвам го с тъга, тъй като и аз им делегирах своя глас под мотото „анти-ГЕРБ“. Но, както казва народът – никога не е късно да станеш за резил и да се покаеш! И така, няма потребност от много приказки, допълващи картината на евро-атлантическия слугинаж в изпълнение на американския антураж. Достатъчно е да прочетем какво пишат мислещи хора за българските управници, превърнали се в синоним на безгръбначно угодничество. Например – извадка от изявлението на унгарския евродепутат Ерно Шалер – Барош, представител на партията на Виктор Орбан, пред Комисията по международна търговия на ЕС в Брюксел:
„Продали се на САЩ, измамници рушат интересите на ЕС, опитват се да разрушат всички търговски връзки между Европа и Русия в полза на частните си интереси. Тези хора в момента управляват България, а премиерът на тази страна може да се окаже и гражданин на Канада. Същата тази Канада, за която вече на всички е ясно, че има офицери в Украйна.
Може да са им обещали нещо повече от това да са на власт и да грабят най-бедната държава в ЕС – България. САЩ може и да имат план за Балканите, но това не трябва да е на гърба на всички стани, членки на ЕС. Българското правителство, което явно е решило да срине не само собствената си държава и икономика, вече става опасно за цялото съществуване на ЕС. Разделението на България е ясно от месеци, но това не трябва да рефлектира към всички страни. С ембаргото за петролни продукти българските управляващи явно са решили да убият българската икономика, която на 95% зависи от руския нефт. Това няма да допуснем в Унгария и ще се противопоставим с всички средства на тази лудост.“ Затварям кавичките, а както казва Поетът – останалото е мълчание…
Бива-бива, ама чак пък толкова! Разбирам – САЩ надделяха в Студената война без нито един изстрел заради вътрешното предателство на „юдите“ Горбачов и Елцин. Хубаво, контролират света чрез Долара и напазаруваните местни елити, като нашенските, но защо цяла една планета е длъжна да се строява, козирува и рапортува пред една-единствена сила, доказала своята несъстоятелност и във Виетнам, и в Афганистан, и в Ирак, и в Сирия. Без значение от цената, която този път ще бъде кървава. Не само заради Украйна, а и заради инфлационния, енергиен, социален Армагедон над вече похарчената Европа.

Източник: Уикенд

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече