Кеворкян: Великият Случайник на Прехода може да се окаже Великият Чейнджаджия на този Преход

0

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Специално за „Уикенд”

Преди седмица медиите разпространиха кадри от едно среднощно стълбищно приключение на премиера ПростоКирчо и негова възлюбена, която се води началник на кабинета му. Някои се опитаха да ги опровергаят, но някак вяло, защото не може да има никакво съмнение в автентичността им.

По една проста причина, по-различна от всичко друго, за което можете да се сетите – защото тези кадри категорично изразяват манталитета и нагласите на кирчовата банда, чудесно илюстрират нейната философия – ако тази дума не е прекалено приповдигната за почесването на един задник, макар той да е и женски.
Такава е изначалната нагласа на кирчовци, те са я афиширали публично и никога не са се отказвали от нея. Спомнете си само прочутата групова снимка на най-избраните измежду тях, на която ясно се вижда, как един юнак гали възторжено и без всякакви задръжки бута на сегашната вицепремиерка Калина Константинова и всеки момент ще се насочи към задника й. Тогава Кирчо изобщо не направи опит да се дистанцира от въпросната

проява на селяндурска разпасаност

  • напротив, той и хората му сякаш се гордеят с това фотосвидетелство, смущаващо добрите нрави. Вероятно са сигурни, че то красноречиво изразява най-вече тяхната освободеност, както и новаторството им – изобщо „другостта“ им, която е толкова могъща, че може да бъде изразявана дори чрез опипването на един женски задник.
    Няма да сгрешим, ако предположим, че те се надяват тяхната другост да бъде заразителна и за простолюдието, и особено за политиците, които се държат като абсолютни сбърканяци, винаги, когато се изправят дори пред най-смътния намек за секс. Но кирчовци им казват: „Елате при нас, бъдете като нас, бъдете различни, оставете срама от еректилната си дисфункция в попрището на политиката – там и без друго нищо свястно не може да се зачене от такива като вас, последвайте ни, бъдете смели, опипвайте, опипвайте – каквото ви падне и където ви падне, пускайте ръка на всичко що все още шава…“
    Тъй че, стълбищното приключение отдавна е осмислено и легализирано от кирчовци, дори е прието за нещо банално. Все пак, става дума за опипване, а не за копрофагия, примерно, за каквато възможност ни припомня естественото предназначение на всеки задник. Иначе, нашите политици са майстори в създаването и консумирането на словесни фекалии, те, всъщност, и с това основно се занимават.
    Ние, ако сме достатъчно обективни, трябва да сме доволни – в края на краищата, кирчовци се опипват един друг, а не опипват джобовете ни. Обаче не е лошо да ви припомня един съвет, който преди време вече ви дадох: ако, не дай Боже, имате вземане-даване с кирчовци, дори това да става посред бял ден и пред сградата на Министерския съвет,

зашийте си предварително джобовете.

Но пък, в края на краищата, кои сме ние да осъждаме шавливите ръце на премиера – и то тогава, когато те търсят прозрения под полата на една дама. По начало, интересът към този човек отдавна трябваше, до голяма степен, да е пресъхнал. Та нали самият той си призна, че е един измамник (питайте Конституционния съд), неблагодарник (питайте Радев), също и лъжец (в този случай трябва да питате стотици хора). Сам ви е казал, че е това, което е.
И защо да няма право на поне мъничко човешка радост, макар и набързо изживяна на едно мърляво стълбище. Тъй че, разпространяването на снимките изобщо не притеснява ПростоКирчо, той не вижда в това епизод от компроматна война срещу него, а по-скоро възможност да се продаде другост на публиката, за да се освободи тя от задръжките на простолюдната си наивност и ограниченост. А и изглежда, че този човек не може да бъде смутен от никакви компромати, той не се чувства уязвен дори от най-скверният измежду тях.
Така мислят и подопечните му – например, дамата от стълбището беше питана, дали се притеснява в някаква степен. И тя отвърна, че двамата

с Кирчо имат „подкрепата на близките си“.

Това означава, че и те са на същия акъл по проблема с опипванията. Между другото, официално-неофициалният партньор на дамата Мирослав Иванов е заместник-председател на Парламента. Този факт придава други измерения, направо „другост“ на борбата с корупцията, за която ПростоКирчо плещеше толкова усърдно, главно преди да стане премиер и да тръгне по стълбищата. Обикновено зложелателите му припомнят, че като фалшив министър на икономиката урежда дамата на сърцето си като правен консултант в Българската банка за развитие, с грамаден хонорар. След това я прави началник на премиерския си кабинет. Това се приема като класически случай на конфликт на интереси, а то си е чиста корупционна далавера. Но отношението към третия персонаж в кроткият любовен триъгълник направо е безподобно – те се катерят по стълбищата, а онзи директно го наместват на шефско място в Парламента, спестено му е всякакво катерене. Това е

шедьовър не само на кирчовия тепегьозлък,

ами изобщо на корупционните практики у нас. Активирайте приятелките или съпругите си – да бъдат по-толерантни към опипванията.
Впрочем, въпросният късметлия изглежда е по-голям смотаняк, отколкото изглежда на пръв поглед. Чухме го веднъж да казва, че очаквал в Парламента да има повече представители на българския елит. Е, не всеки има шанса да бъде част от толкова остроумен бартер като неговия.
И тази история за сетен път ни напомня, че в българската политика и публичност се е намъкнал един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Кирчо. Но той, все пак, съществува и е готов да си достави удоволствие и с най-шантавата щуротия. Ден след това вече я е забравил и е готов за нова. Сякаш за него един писател беше казал, че „никога нямаше да види друго лице, което да обикне повече от своето собствено“. И този човек управлява държавата – и ако не бъде разкаран незабавно, може да я подпали от четирите й краища. И това между другото, докато се катери по някакво стълбище.
Тия дни стана ясно, че ПростоКирчо е опипвал не само жени – ако се съди по бързината, с която разцепи парламентарната група на Слави и отмъкна няколко депутати. Това стана само един ден, след като Слави обяви, че напуска управляващата коалиция – и затова е сигурно, че опипването/пазарлъците са започнали доста отдавна. А в пазаренето Кирчо също е безподобен – щом успя да съеши в едно „леви“ и „десни“, които се запрегръщаха, още

преди да са изсъхнали плюнките по лицата им,

с които до вчера се благославяха взаимно. Така Великият Случайник на Прехода изведнъж може да се окаже Великият Чейнджаджия на същия този Преход: може да размени буквално всичко, може да изтъргува всяка идея срещу първата глупост, която му хрумне, може да обещава всичко и изобщо да не спазва обещанията си. Може да се преправя на всякакъв – това е коронният му номер. Например, може да играе ролята на последния балама – докато вече ти е сипал отрова в чашата.
Когато един ден си тръгне оттук, по един или друг начин, списъкът на изиграните от него наивници ще бъде безкраен. Не е известно, откъде е научил, че честолюбието в политиката е пагубно – и усърдно избягва да го демонстрира. Предпочита да го смятат за никаквец, за човек без никакви качества, за някакъв пришълец, незнайно как изкатерил се до върха на държавата – някакъв лекомислен диджей, който пуска все фалшива музика и изобщо не се интересува, какво се случва с публиката. Той

не е използвал досега нито веднъж думата „Народ“

– и повечето от останалите ни „първенци“ са същите, обаче на Кирчо му личи най-много – той без никакво колебание би направил чейндж и с Народа, би го изнесъл нанякъде, без да иска нищо в замяна.
Никак не му личеше, но с голяма доза сигурност може да се твърди, че изобщо не хареса Зеленски – някакво човече, напъхало се във военни дрехи, непрекъснато плямпа романтични, псевдогероични глупотевини – няма никакъв шанс нашият чейнджмайстор да го хареса. На такъв никога не би пуснал ръка истински острастен. И никога не би се оставил да бъде излъган от някакво актьорче – самият той е отличен продавач на различни образи, но презира актьорската професия, главно защото тя се осъществява в един измислен свят, а той е човек на реалностите, на реалното надлъгване, на реалните далавери. Може да го смятат за какъвто си щат – но той си знае интереса, на неговото знаме е

извезана една огромна уста,

която няма насищане. Всичко му се услажда – от руския газ до американските енергийни проекти. Той и на самия Путин би станал любимото ваксаджийче, ако Императора случайно го забележи. Тия дни бръкна направо в мозъците на тукашните русофоби, защото се оказа, че „американският“ газ, който достави, е по-скъп от руския – в размер малко над две обичайни комисиони от по пет процента.
Накрая всички ще бъдат излъгани от него – и най-вече „левите“ и „десните“ шапшали.

Единственият им спомен от съвкупяването

с него ще остане, как са били унизени от някакъв талантлив шанаджия.
Онзи, който инсталира ПростоКирчо във властта, очевидно много е мразел България – става дума за истинския автор на операцията, Радев е само видимият и до голяма степен наивен и дори принуден брокер. Най-вероятно това да е „Херото“, шармантната вече бивша американска посланичка в София – тя непрекъснато се усмихваше, но очите й пронизваха като кинжали. Има нещо от левантинската мъдрост, игривост и коварство в избора на Кирчо. Хора като Херо Мустафа той няма как да предаде и продаде, няма и кому. Малко преди да падне Стената (1989 година), Западът упрекваше поляците, че искат да „продадат“ социализма. Тогавашният полски премиер възрази, че дори и да искат, няма на кого да го продадат. В наши дни са я докарали дотам, че няма мераклии и за „евроатлантическите ценности“ – утвърждават ги единствено прегладнелите български политолози. Всичко вече се върти около парите на ЕС – ценностите са ги оставили на такива, като Кирчо. И той трябва да угаси нечия обида –

като постави България на колене.

Това вече се случва, от шест месеца нищо не върви – освен обещанията, които са достоверни, колкото масалите на пияни каруцари.
Нещо се случва с големите телевизии – и човек се пита, дали и тях не ги е опипал ПростоКирчо. Веднъж само изтърваха записа на заплахата срещу една депутатка на Слави, едно наистина мутренско изпълнение – но това се случи по време на директно излъчваната пресконференция на „Има такъв народ“. По-нататък във всички емисии се говореше за някаква заплаха, но тъй и повече не я чухме. Струва ли си заради кефа на някакъв Кирчо да се злепоставят по този нелеп начин?
Същото се случи и с великата сделка за „американския“ втечнен газ – изредиха набързо някакви числа, но не си позволиха дори едно бегло обобщение. Едва ли ще станат по-симпатични на зрителите си с тази комична цензура, макар че по-справедливо би било да я наречем „свинска“. Подобни наглед незначителни неща оставят незаличими лекета върху репутацията на една медия.
А ако съдим по лекотата, с която ПростоКирчо сквернослови по адрес на хора, които безусловно и всякак го превъзхождат, нищо чудно той да „лекьосва“ така и телевизионните си ратаи.
Тъй или иначе, той вече остави своя разкривен отпечатък върху българската политика – и тя много трудно ще си възвърне някакво относително приличие след неговото краткотрайно пребиваване в нея.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече