Кеворкян: Великият Случайник на Прехода може да се окаже Великият Чейнджаджия на този Преход

КЕВОРК КЕВОРКЯН
Специално за „Уикенд”

Преди седмица медиите разпространиха кадри от едно среднощно стълбищно приключение на премиера ПростоКирчо и негова възлюбена, която се води началник на кабинета му. Някои се опитаха да ги опровергаят, но някак вяло, защото не може да има никакво съмнение в автентичността им.

По една проста причина, по-различна от всичко друго, за което можете да се сетите – защото тези кадри категорично изразяват манталитета и нагласите на кирчовата банда, чудесно илюстрират нейната философия – ако тази дума не е прекалено приповдигната за почесването на един задник, макар той да е и женски.
Такава е изначалната нагласа на кирчовци, те са я афиширали публично и никога не са се отказвали от нея. Спомнете си само прочутата групова снимка на най-избраните измежду тях, на която ясно се вижда, как един юнак гали възторжено и без всякакви задръжки бута на сегашната вицепремиерка Калина Константинова и всеки момент ще се насочи към задника й. Тогава Кирчо изобщо не направи опит да се дистанцира от въпросната

проява на селяндурска разпасаност

• напротив, той и хората му сякаш се гордеят с това фотосвидетелство, смущаващо добрите нрави. Вероятно са сигурни, че то красноречиво изразява най-вече тяхната освободеност, както и новаторството им – изобщо „другостта“ им, която е толкова могъща, че може да бъде изразявана дори чрез опипването на един женски задник.
  Няма да сгрешим, ако предположим, че те се надяват тяхната другост да бъде заразителна и за простолюдието, и особено за политиците, които се държат като абсолютни сбърканяци, винаги, когато се изправят дори пред най-смътния намек за секс. Но кирчовци им казват: „Елате при нас, бъдете като нас, бъдете различни, оставете срама от еректилната си дисфункция в попрището на политиката – там и без друго нищо свястно не може да се зачене от такива като вас, последвайте ни, бъдете смели, опипвайте, опипвайте – каквото ви падне и където ви падне, пускайте ръка на всичко що все още шава…“
  Тъй че, стълбищното приключение отдавна е осмислено и легализирано от кирчовци, дори е прието за нещо банално. Все пак, става дума за опипване, а не за копрофагия, примерно, за каквато възможност ни припомня естественото предназначение на всеки задник. Иначе, нашите политици са майстори в създаването и консумирането на словесни фекалии, те, всъщност, и с това основно се занимават.
  Ние, ако сме достатъчно обективни, трябва да сме доволни – в края на краищата, кирчовци се опипват един друг, а не опипват джобовете ни. Обаче не е лошо да ви припомня един съвет, който преди време вече ви дадох: ако, не дай Боже, имате вземане-даване с кирчовци, дори това да става посред бял ден и пред сградата на Министерския съвет,

зашийте си предварително джобовете.

Но пък, в края на краищата, кои сме ние да осъждаме шавливите ръце на премиера – и то тогава, когато те търсят прозрения под полата на една дама. По начало, интересът към този човек отдавна трябваше, до голяма степен, да е пресъхнал. Та нали самият той си призна, че е един измамник (питайте Конституционния съд), неблагодарник (питайте Радев), също и лъжец (в този случай трябва да питате стотици хора). Сам ви е казал, че е това, което е.
И защо да няма право на поне мъничко човешка радост, макар и набързо изживяна на едно мърляво стълбище. Тъй че, разпространяването на снимките изобщо не притеснява ПростоКирчо, той не вижда в това епизод от компроматна война срещу него, а по-скоро възможност да се продаде другост на публиката, за да се освободи тя от задръжките на простолюдната си наивност и ограниченост. А и изглежда, че този човек не може да бъде смутен от никакви компромати, той не се чувства уязвен дори от най-скверният измежду тях.
Така мислят и подопечните му – например, дамата от стълбището беше питана, дали се притеснява в някаква степен. И тя отвърна, че двамата

с Кирчо имат „подкрепата на близките си“.

Това означава, че и те са на същия акъл по проблема с опипванията. Между другото, официално-неофициалният партньор на дамата Мирослав Иванов е заместник-председател на Парламента. Този факт придава други измерения, направо „другост“ на борбата с корупцията, за която ПростоКирчо плещеше толкова усърдно, главно преди да стане премиер и да тръгне по стълбищата. Обикновено зложелателите му припомнят, че като фалшив министър на икономиката урежда дамата на сърцето си като правен консултант в Българската банка за развитие, с грамаден хонорар. След това я прави началник на премиерския си кабинет. Това се приема като класически случай на конфликт на интереси, а то си е чиста корупционна далавера. Но отношението към третия персонаж в кроткият любовен триъгълник направо е безподобно – те се катерят по стълбищата, а онзи директно го наместват на шефско място в Парламента, спестено му е всякакво катерене. Това е

шедьовър не само на кирчовия тепегьозлък,

ами изобщо на корупционните практики у нас. Активирайте приятелките или съпругите си – да бъдат по-толерантни към опипванията.
Впрочем, въпросният късметлия изглежда е по-голям смотаняк, отколкото изглежда на пръв поглед. Чухме го веднъж да казва, че очаквал в Парламента да има повече представители на българския елит. Е, не всеки има шанса да бъде част от толкова остроумен бартер като неговия.
И тази история за сетен път ни напомня, че в българската политика и публичност се е намъкнал един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Кирчо. Но той, все пак, съществува и е готов да си достави удоволствие и с най-шантавата щуротия. Ден след това вече я е забравил и е готов за нова. Сякаш за него един писател беше казал, че „никога нямаше да види друго лице, което да обикне повече от своето собствено“. И този човек управлява държавата – и ако не бъде разкаран незабавно, може да я подпали от четирите й краища. И това между другото, докато се катери по някакво стълбище.
Тия дни стана ясно, че ПростоКирчо е опипвал не само жени – ако се съди по бързината, с която разцепи парламентарната група на Слави и отмъкна няколко депутати. Това стана само един ден, след като Слави обяви, че напуска управляващата коалиция – и затова е сигурно, че опипването/пазарлъците са започнали доста отдавна. А в пазаренето Кирчо също е безподобен – щом успя да съеши в едно „леви“ и „десни“, които се запрегръщаха, още

преди да са изсъхнали плюнките по лицата им,

с които до вчера се благославяха взаимно. Така Великият Случайник на Прехода изведнъж може да се окаже Великият Чейнджаджия на същия този Преход: може да размени буквално всичко, може да изтъргува всяка идея срещу първата глупост, която му хрумне, може да обещава всичко и изобщо да не спазва обещанията си. Може да се преправя на всякакъв – това е коронният му номер. Например, може да играе ролята на последния балама – докато вече ти е сипал отрова в чашата.
Когато един ден си тръгне оттук, по един или друг начин, списъкът на изиграните от него наивници ще бъде безкраен. Не е известно, откъде е научил, че честолюбието в политиката е пагубно – и усърдно избягва да го демонстрира. Предпочита да го смятат за никаквец, за човек без никакви качества, за някакъв пришълец, незнайно как изкатерил се до върха на държавата – някакъв лекомислен диджей, който пуска все фалшива музика и изобщо не се интересува, какво се случва с публиката. Той

не е използвал досега нито веднъж думата „Народ“

– и повечето от останалите ни „първенци“ са същите, обаче на Кирчо му личи най-много – той без никакво колебание би направил чейндж и с Народа, би го изнесъл нанякъде, без да иска нищо в замяна.
Никак не му личеше, но с голяма доза сигурност може да се твърди, че изобщо не хареса Зеленски – някакво човече, напъхало се във военни дрехи, непрекъснато плямпа романтични, псевдогероични глупотевини – няма никакъв шанс нашият чейнджмайстор да го хареса. На такъв никога не би пуснал ръка истински острастен. И никога не би се оставил да бъде излъган от някакво актьорче – самият той е отличен продавач на различни образи, но презира актьорската професия, главно защото тя се осъществява в един измислен свят, а той е човек на реалностите, на реалното надлъгване, на реалните далавери. Може да го смятат за какъвто си щат – но той си знае интереса, на неговото знаме е

извезана една огромна уста,

която няма насищане. Всичко му се услажда – от руския газ до американските енергийни проекти. Той и на самия Путин би станал любимото ваксаджийче, ако Императора случайно го забележи. Тия дни бръкна направо в мозъците на тукашните русофоби, защото се оказа, че „американският“ газ, който достави, е по-скъп от руския – в размер малко над две обичайни комисиони от по пет процента.
Накрая всички ще бъдат излъгани от него – и най-вече „левите“ и „десните“ шапшали.

Единственият им спомен от съвкупяването

с него ще остане, как са били унизени от някакъв талантлив шанаджия.
Онзи, който инсталира ПростоКирчо във властта, очевидно много е мразел България – става дума за истинския автор на операцията, Радев е само видимият и до голяма степен наивен и дори принуден брокер. Най-вероятно това да е „Херото“, шармантната вече бивша американска посланичка в София – тя непрекъснато се усмихваше, но очите й пронизваха като кинжали. Има нещо от левантинската мъдрост, игривост и коварство в избора на Кирчо. Хора като Херо Мустафа той няма как да предаде и продаде, няма и кому. Малко преди да падне Стената (1989 година), Западът упрекваше поляците, че искат да „продадат“ социализма. Тогавашният полски премиер възрази, че дори и да искат, няма на кого да го продадат. В наши дни са я докарали дотам, че няма мераклии и за „евроатлантическите ценности“ – утвърждават ги единствено прегладнелите български политолози. Всичко вече се върти около парите на ЕС – ценностите са ги оставили на такива, като Кирчо. И той трябва да угаси нечия обида –

като постави България на колене.

Това вече се случва, от шест месеца нищо не върви – освен обещанията, които са достоверни, колкото масалите на пияни каруцари.
Нещо се случва с големите телевизии – и човек се пита, дали и тях не ги е опипал ПростоКирчо. Веднъж само изтърваха записа на заплахата срещу една депутатка на Слави, едно наистина мутренско изпълнение – но това се случи по време на директно излъчваната пресконференция на „Има такъв народ“. По-нататък във всички емисии се говореше за някаква заплаха, но тъй и повече не я чухме. Струва ли си заради кефа на някакъв Кирчо да се злепоставят по този нелеп начин?
Същото се случи и с великата сделка за „американския“ втечнен газ – изредиха набързо някакви числа, но не си позволиха дори едно бегло обобщение. Едва ли ще станат по-симпатични на зрителите си с тази комична цензура, макар че по-справедливо би било да я наречем „свинска“. Подобни наглед незначителни неща оставят незаличими лекета върху репутацията на една медия.
А ако съдим по лекотата, с която ПростоКирчо сквернослови по адрес на хора, които безусловно и всякак го превъзхождат, нищо чудно той да „лекьосва“ така и телевизионните си ратаи.
Тъй или иначе, той вече остави своя разкривен отпечатък върху българската политика – и тя много трудно ще си възвърне някакво относително приличие след неговото краткотрайно пребиваване в нея.