6 месеца изпростяване с Кирчо: Измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата…

КЕВОРК КЕВОРКЯН,
Специално за „Уикенд”

Миналата събота, зрителите, които все още са запазили разсъдъка си насред какафонията, която минава за политика, с радост са констатирали, че пациентът е в добро състояние – експремиерът ПростоКирчо продължава да лъже на едро.
И е опасно заразен – това личи от поведението на хора, които са в контакт – някакъв – с него. И те започват да лъжат като уличници. Всяка тяхна фраза се превръща в храчка върху истината.

„При коалиция с Борисов, няма да мога да изляза на улицата, а аз обичам да се разхождам“ – това са думи на Христо Иванов, изхвърлени са преди няколко дни. Човек може да побеснее от неговото нахалство: „Ами, нали ти се беше превърнал в третият семенник на Бойко, беше неговият министър на правосъдието,

подклякал си му предано“.

Тази насилена забрава, тази подла забрава е адресирана към „младите“, които не знаят нищо, затова го търпят този храбрец, този болшевишки плевел по фамилна линия – и дори подскачаха заедно на митингите. И точно това тяхно лековерие ги превърна в шерпи по време на Протести/2020, остави ги в ролята на безгласни статисти, на кукли някакви в ръчичките на мазни политически тарикати, които използваха ентусиазма им и сетне ги захвърлиха.
Напоследък „младите“ здраво са подвеждани и от кирчовци – сякаш всяка поредна лъжа на ПростоКирчо ги амбицира да бъдат още по-наивни. А никъде и никога, която и да е „Банда на Оушън“, не може да има успех, ако не е в среда, изобилстваща от балами.
Лорер, който е третият важен играч от тукашната „банда“, тия дни се беше загрижил за българското правосъдие: изборите щели да бъдат референдум – за правова държава или за статуквото. Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер сякаш не е достатъчно техен човек или е някак остатъчен, за да отваря изобщо уста за правосъдие/правова държава – след като неговият „войвода“ безцеремонно погази Конституцията, а български съд установи и друго закононарушение на кирчовци – ареста на бившия премиер ББ, съпроводен с левашка конспирация, която злепостави самата Кьовеши, шефката на Европейската прокуратура.
Между другото: Лорер, като филиз от един много патил народ, трябваше да се дистанцира от войводата си, още когато той отправи заповедта си незабавно да започнат арести на политическите му противници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина. Само башибозук си позволява да се държи така. Ако си такъв, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък най-малко.
Кирчовци искат на всяка цена да изглеждат като „пичове“, но най-често се държат като селски бекове, които мрат да впечатлят някоя селска мома, тя пък чужда. Сигурно знаете, откъдето идва това „пич“ – това е ненужен израстък, който пречи на нормалния растеж на едно растение. Последните седем думи дават пълна представа за кирчовци.
Хубаво е Лорер да си трае, и защото прокуратурата все някой ден ще намери време за една от най-арогантните врътки (да не кажа кражби), която вече е добре осветена медийно като „Аферата в бизнес-зона Божурище“. Тя се случва през далечната вече 2013 година и нейни главни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо. Сигурно дори Иван Костов е завидял на изобретателността на авторите на далаверата, те се представят като първокласни комбинатори и това се случва тъкмо по време на Статуквото, срещу което днес те привидно воюват.

Те са гениите на привидността,

тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето, ако се разбере, какво казват, и в действията. Смайващо е как са се изпедепцали толкова, това не се учи в мистифицирания покрай тях Харвард, това са умения, които се придобиват по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой гениален мошеник. Човек си казва, докато чете подробностите за „Аферата Божурище“, че тия дори и затвор биха продали, като нищо. Впрочем, досега не сме чули дори и най-мизерната референция от Харвард за тях – макар че поне Асенчо има международно признание: един негов бивш чуждестранен партньор го нарече „много умен измамник“. И това е нещо. Статуквото със сигурност ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, макар да сме убедени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата. Мастурбаторски гърчове, които само ни отдалечават от Истината. Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Не бива прекалено дълго да се слушат подобни хора. Маята им е отровна и това се отнася и до всеки, който е стоял дори само една минута край кирчовци. Самият Кирчо направо подмени разбиранията за морал – човешки и политически, изчегърта ги – а идиотите го направиха премиер.
Колкото пъти говорим за страстта му да бърка под полите на чужди жени, толкова пъти фактически го амнистираме за далеч по-големите му прегрешения. Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморим производител на лъжи, истински ударник в това отношение, сякаш генът му е нагласен така, че задължително трябва да изхвърли поне една лъжа дневно. И го прави с видимо удоволствие.
Още от първия ден на Кирчо като служебен министър на икономиката, вече можехме

да го наричаме Усмихнатият Лъжец.

Нахвърли се на Българската банка за развитие, за да направи кефа на Прокопиев – едно от най-оправните копелета на посткомунистическото малеби. Банката била раздала около един милиард лева кредити, само на осем фирми. Сетне обаче се оказа, че тя, всъщност, е подпомогнала с кредити и гаранции по кредити и над 18 000 малки и средни фирми – общо с пет милиарда и шестстотин милиона лева.
Стана ясно, че Кирчо се държи като нерез с фактите. Изведнъж се оказахме сврени под диктата на лъжи и фантазни изхвърляния. Трябваше да търпим и нелепите му самохвалства: бил получил 602 инвестиционни предложения от чужбина, подписал меморандум за автомобилен завод, без да има право за това – и това бе само началото. Лъжи, гарнирани с фалшиви усмивки. Никога досега, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест. Трябва в най-скоро време да му направят паметник.
Кирчо и хората му дрънкаха като некадърни търговски пътници, цъфнали на прага ви и готови да ви залъжат по всякакъв начин, понеже никак не са сигурни, че стоката им изобщо струва нещо. Но това бе нищо, в сравнение с отношението им към предишната власт, то мина всякаква мярка – уволняваха наред, набеждаваха мнозина за престъпници и го правеха с една дива радост. И в ерата на Падишаха са се случвали подобни неща, но някак скрито – изчукат те, обаче тайно, публиката не научава нищо, само срамът от изчукването ти остава.
Кирчо започна да „изнася“ прегрешения в насипно състояние – без изобщо да са проверени както трябва. Той и останалите край него наивно демонстрираха, че с приказки и главно с ненавист ще сменят Властта. Обаче

Власт, получена чрез ненавист,

няма да прокопса дълго. Показал си единствено, че можеш талантливо да мразиш. Е, добре, но какво друго можеш? Убеждават ни, че могат да мразят целодневно. И безплатно – уж. Скоро ще видим сметката, порядъчно надута.
Една от българските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата. Самият Кирчо не е управлявал дори една селска мандра. А на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва. Обаче опряхме до Кирчо.
До някое време президентът Радев смяташе Служебниците си за гении – макар че по-късно Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал нарече някои от тях „безпределни тъпанари“. Основателно: потребявахме най-скъпия ток, в някои моменти на борсата у нас той бе струвал 100 лева повече, отколкото в Германия. Кирчо обаче не спря да мели за „престъпленията“ на бившия режим – ами защо търпеше това?
Отгоре на всичко, от време на време, Кирчо плашеше и гаргите: ако се налагало, пак щял да протестира. Припомниха ни го от Протести 2020 – една невзрачна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – направо с премиерски пост. Получи и специалната привилегия, че спокойно може да обитава зоната на неприкосновеността и всепозволеността – дори и от Конституцията ни, след като бе пренебрегнато решението на Конституционния съд за двойното му гражданство.
Това сложи началото на болестта му. Докъде ще го отведе тя – и нас, покрай него – това е въпросът. Отговорът го даде Кирчо в съботното (9 юли) телевизионно интервю. Той се накисна сам с думите: „Най-късно до октомври ще си върнем държавата“. Точно така – той вече гледа на държавата като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени (изметени) от далаверата и мискинлиците. Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя наистина е лесна – само трябва да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди будали,

някак опечени и някак „машинизирани“.

Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак. При това, Кирчо няма да се изхарчи много – както за полуживите „десни“, нито пък за „левите“, които – поне елитът на това поколение – ще останат като талантливи приспособенци. Болшевик при болшевика отива – това е неизбежно, дори един атом болшевизъм да има някой човек. И всички заедно – при Кирчо. Чест велика. Ако обаче изборните машинарии са по-щедри към него – „партньорите“ му скоро ще бъдат натирени. На тях той гледа като на политически клошари, при това идеологически обременен. На него му трябват хора, които без никакви притеснения обявяват, че са измамници.
Машинации или машинарии – все тая, обречени сме да налитаме на идиоти. Няма значение, че никъде в ЕС няма – с едно-две изключения – машинно гласуване, без значение е също, че Германският Конституционен съд обяви неговата ненадеждност – тук тарикатите ще мишкуват до Второ пришествие, тук всичко е безнадеждно. Щяха да броят контролните разписки от машините за гласуване – още ги броят.
Та Христо казва, че ще подкрепят кирчовци, понеже те „имали морално право“. Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „морала“ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията. Вероятно и тогава е забранил в бандата му да споменават/използват тази дума, тя им изглежда ненужна, дори скверна. Не може да се опитваш

да набуташ в джоба си цяла България,

с всичките й останали ценности – и да оставиш в краката ти да се пречка някакъв морал.
Няма го „морала“ – следователно трябва да се види, какви са ги надробили Кирчо и двамата му авери Асенчо и Лорер, преди да са си вдигнали чукалата. Вече до голяма степен е ясно, кого ще обслужва Планът за възстановяване – но Нинова, примерно, мълчи, макар отлично да знае, че бедняшкият живот не се лекува с подаяния, а с крайна нетърпимост към големите гешефтари. Навремето яростно воюваше с червените олигарси, а сега стана милосърдната сестра на коалицията.
Мълчат и останалите от коалиционното кьопоолу (доскоро и от ИТН), всички са в очакване Кирчо да разпредели порциите, все нещичко ще стигне и до тях. Гледат да не го разсърдят, защото ще увеличи дневната си дажба от лъжи – както направи по адрес на ИТН. Ей, тоя понякога е по-сръчен от циганин на пазара за булки в Димитровград. Казвам го със симпатии към моите клетите цигани – пък и те отдавна са надбягани от него, във всяко отношение.
Мнозина продължават да размишляват, как бяха натресени тук кирчовци. От години качествата на Скаутите от „Фирмата“, които издирват

подходящи хора за монтиране

в някоя страна, не са високи, задоволяват се със случайни, дори с мътни персони, в някои случаи и направо с отрепки. Ако те притежават някакви актьорски качества или пък охотно съчиняват небивалици – готово, държавата им е сервирана: лапайте. Оттам-насетне важното е да се придържат към един ритуал: непрекъснато да славословят Чорбаджиите си, може да го правят неубедително и направо дурашки – важното е ритуалът да се спазва. И още нещо: да не си поемат дори дъх без разрешение. Ритуалът се спазва, обаче и, примерно, американофобите се увеличават. Скаутите са изправени пред тази загадка – и не могат да я разрешат.
В такива случаи обикновено се прибягва до организиране на локални военни конфликти с конвенционални оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, разбира се. Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев. Но за нас е важно друго: когато един тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „отпор“ на агресора (разбирай руснаците), ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница? Само си спомнете, колко дивотии направиха кирчовци за шест месеца.
И, когато наесен

Студът пристигне с наложен платеж,

тичайте при Асенчо с непосилните за вас сметки. Няма да го откриете – тогава поне поискайте автограф от комисионера, който пак ще пробутва руски газ, но ще вдигне цените до небето.
Не можем да се разминем от евроатлантически ценности, но това не пречи кирчовци да се държат дивашки: вижте ги, дори една проста търговска сделка – вноса на два танкера втечнен газ – прикриха като „държавна тайна“. Утре могат да ви кажат, че и управлението на самата държава е търговска тайна. Тия неща са толкова нелепи и срамни, че сякаш става срамно и да ги коментира човек. И въпреки това, Хр. Ив. ги приема като „морални“. Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато феновете на кирчовци си дъвчат палците, за да измислят как да ги защитят, нека им подскажем един факт, на който да се уповават. Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този повод почти се сляха. И очертаха реалния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква полза. Съвременен вариант на измамата с красивите, но фалшиви картонени селища покрай Волга, изградени от „принц“ Григорий Потьомкин, за да впечатли великата императрица Екатерина Втора – но дори те са били далеч по-ефикасни от кирчовите щуротии.
От цялата шарлатания може да има една полза: да се отучи българският народ да се

доверява на първия срещнат кретен.

Как обаче хората да разберат, че нямат насреща си кретен? Нямаме предвид Кирчо.
Това пък е много просто: ако не дрънка за някакви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „Аферата на века“ – златната концесия на „Дънди прешъс“. Имаме предвид точно Кирчо.
Обаче, да кажем така: сладостта да бъбриш невнятно е много по-изкусителна от възможността да отвоюваш за държавата поне въпросната концесия.
След години, неколцина особено усърдни изследователи вероятно ще успеят да разкрият, какво точно е прикривал кирчовия Бъбреж. И ще останат смаяни от елегантната простота на замислите и аферите му – а после ще призоват да бъдат съборени паметниците му, няколко все ще има -един в Музея на хумора и сатирата в Габрово, друг – на входа на Министерския съвет, украсен с надписа „Огледай се, и ако не приличаш на мен, влез“.
В САЩ започнаха да събарят паметниците на Томас Джеферсън, когато се разбра, че той е имал цели пет деца от своя робиня – което е прекалено интимно проникване на този велик президент в робството. Сравненията с нашия мъник са неуместни, но е любопитно да научим, в коя забранена цепнатина е проникнал Кирчо, за да го харесат Скаутите. Няма изгледи скоро да се доберем до тази тайна – освен, ако руската „пета колония“, измъдрена от ПростоКирчо, не ни ориентира предварително. Знаете, че проклетите руснаци винаги научават тайната на всякакви неща, дори преди те да се случат, много са подли в това отношение.
А ще бъде и справедливо, все пак, да знаем как и срещу какво се харизва една държава.