Асен Василев бил гей, разгласиха медиите последните седмици. Той категорично отрече. Прекръсти се, че е хетеросексуален. Като корав царевичен кочан. Посаден в здравата българска почва и пуснал филизи на харвардските ливади.
Груба грешка от страна на Асен Василев. Защото Александър Велики също е гей, но създава най-обширната империя в човешката история. Асен и неговият побратим Кирил Петков се напънаха да подражават на великия си предтеча. Да преобразуват държавата в образец на планетата. Без корупция, със зашеметяваща икономика, космически заплати и пенсии, с които да събираш слънчев загар на Хаваите.
Думата „гей“ е със старофренски произход. Влиза в английския през XII век като „весел“, „радостен“, „игрив“. Следващите столетия мутира в „разпуснат“, „похотлив“, „разватен“, за да стигне до „хомосексуален“.
Най-известният гей в нашата история е Кокон Харизанов. Лъскаво елегантен, гладко обръснат и вчесан, с маникюр и накити. „Истински франт с бомбе, кожени ръкавици, жакет, велурена жилетка, копринен чадър или изящен бастун с позлатен монограм“, портретува го журналистът Петър Карчев.
„Кокон Харизанов – продължава той, – макар и да беше млад, не поглеждаше към жените. Интересуваха го хубавите мъже, здравеняците, младежите със смел поглед. Към мъжете, които му харесваха, Кокон Харизанов – независимо от това дали се познаваше с тях или не – отправяше с възторженост поздрава си с високо вдигнато бомбе и с грациозното извиване на тялото.“
Първите гонения на гей обществото са при Богдан Филов. Той е министър-председател от 1940 до 1943 г., после регент. Копира националсоциализма с репресии срещу евреи и хомосексуалисти. В обратно поведение са обвинени неколцина интелектуалци, между които писателят Владимир Полянов и журналистът Панайот Чинков.
Есента на 1941 г. се обсъжда кандитатурата на някой си Каракушев за софийски областен директор. На 1 ноември Филов хроникира в дневника си: „По-рано Царят напълно одобрил тази комбинация, но сега се противопоставял. Изкарали и Каракушев педераст като Полянов и Чинков!“
По същото време в кюпа на анормалните влиза варненският митрополит Йосиф. Негов клеветник е софийският му колега митрополит Стефан. Йосиф бил „педераст“, цитира го царският довереник Любомир Лулчев.
„Педераст“ е грешен синоним на „гей“. Думата иде от „пайдогогос“, възпитател на момчета в древна Гърция. Сексуалното значение е привнесено, защото някои посягали на младенците. В този смисъл „педераст“ се припокрива с „педофил“, а не с „гей“. Днес в уличния език е ругатня за „мръсник“, „подлец“ и другите сродни квалификации. „Ей, педераст, кой ти даде книжката!“, вика шофьорът на такси. На езика му не лепне „гей“.
„Педераст“ тръгва от капитализма и се утвърждава през социализма заедно със съкратената форма „педал“. В студията „Комунизъм и хомосексуализъм в България“ доц. Михаил Груев обяснява: „На този феномен се гледа като на „буржоазен остатък“, който предстои да бъде напълно и окончателно ликвидиран заедно със самата буржоазия и с проявленията на нейния начин на живот.“
През 1946 г. е приет Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите. „Във връзка с приложението на закона – дава подробности Груев – вътрешният министър А. Югов изпраща специална инструкция до регионалните звена на милицията и до кметовете на общините, в която изисква да бъдат направени подробни списъци не само на „битово и морално разложените“, на хората „прекарващи времето си в безцелно шляене из кръчми, гостилници и кафенета“, но и на хомосексуалистите или на набедените за такива. Всъщност този контингент рекрутира немалка част от бъдещите концлагеристи и затворници.“
Наказателният закон от 1951 г. постановява: „За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години. Ако това е извършено чрез насилие или чрез използване положение на зависимост, виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.“
През 1964 г. Георги Парцалев е сред 28 подсъдими в гей процес по поръчка на хетеросексуалната комунистическа партия. С него са още куп творци, между които критикът Атанас Свиленов. Емил Димитров също трябвало да бъде на скамейката, но предупреден заминава за Франция.
В обвинителния акт пише: „Повлияни от упадъчното влияние на Запада, обвиняемите станали вносители и проводници на уродливия западен морал, постоянно възхвалявали западния начин на живот и заявявали, че само на запад имало свободна любов между мъже и мъже и между жени и жени…“
Обществените бани и тоалетни бяха средоточията на гей контактите. В София легендарен беше кенефът в Докторската градина, а в Пловдив нужникът на гарата. Табло с ликовете на „опасните“ имаше в столичната Централна баня. Ако разпознаеш съмнителна физиономия, да не се навеждаш за сапуна. Хисарските и Красновските къпални също бяха хомосредища.
Изгря демокрацията и гейовете изпълзяха от подмолите. Йордан Соколов, известен като Данчето, оглави Народното събрание. Светослав Лучников се прочу с псевдонима Берта. Издигна се до министър на правосъдието и вицепремиер. Поетът Радко Радков го възпя в стих:
Бях на обяд у магистрата Берта –
щур чар без хубост като Белмондо.
Тя ми предложи своята оферта
за бягство от семейното гнездо.
На Лучников дори му вдигнаха паметник. Почитатели поднасят цветя на бронзовия монумент в градинката на улица „Цар Иван Асен ІІ“. Адашът на току-що споменатия цар Асен Василев също чака признание от грядущите поколения. Паметна плоча, там където потъва в прегръдките на Тони Парфюма.
Росен Тахов, в. „Труд“
