Как Борисов и Радев станаха партньори

0

Мнозина смятаха, че между кабинета на Кирил Петков и президента ще цари синхрон, скрепен от общ императив – „изчегъртването” на ГЕРБ. Случи се обаче друго…

Напоследък президентът Румен Радев и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов станаха партньори. Обедини ги общият интерес и политическите сметки. А те сочат, че и двамата биха спечелили, ако задушат „Продължаваме промяната”. Обратът в позициите е главоломен, измеренията на политическата драма – направо стъписващи.

Докато ГЕРБ бе на власт, между Борисов и Радев течеше студена война. Президентът гласува доверие на Кирил Петков и Асен Василев като служебни министри, мнозина дори виждаха в „Продължаваме промяната” проект, който е тясно свързан с държавния глава. Очакванията бяха между кабинета „Петков” и президента да цари плодотворен мир и завидно разбирателство – някаква приказна идилия. Смяташе се, че синхронът ще бъде скрепен от общия императив: „изчегъртването” на ГЕРБ. Случи се обаче друго, писа „Уикенд“.


Чегъртащите удариха на камък. Като оставим настрана съпротивата на верните на стария режим кадри в съдебната система и липсата на конституционно мнозинство в 47-ото НС, за неуспеха имаха значение и необмислени, прибързани и аматьорски ходове на самия Кирил Петков, включително ареста на Борисов. Отношенията между младия премиер и президента бързо започнаха да се охлаждат. Стана ясно, че Петков няма да се остави да бъде воден за носа. Разломът между президента и премиера тръгна от външната политика: теми като българската позиция по членството на Северна Македония в ЕС и енергийната диверсификация.
Човек би казал, че за Радев запазването на отношенията с „Газпром” се оказа доминанта, в името на която той в един момент реши да хвърли под автобуса редовното правителство. Така „изчегъртването” на ГЕРБ мина на заден план.


Четвъртото служебно правителство, назначено от Радев, побърза да завърти руля на 180 градуса – обратно към прегръдката на „Газпром”, от която Петков се помъчи да ни отскубне. То оправда подозренията на евроатлантиците и потопи надеждите за нови американски танкери с втечнен газ за България.


Не на последно място, кабинетът Донев се зае да спасява страната от „хаоса и разрухата”, причинени от правителството на Петков. Същата реторика – за „хаос и разруха” – днес използват и от ГЕРБ, месец след като получиха отказ от ПП за съвместни действия.
Привидно между служебния кабинет, който е проводник на политическата визия на Радев, и ГЕРБ има една важна разлика.
В кабинета Донев харесват „Газпром”, който определят като неизбежен, в ГЕРБ – не. Напротив, Борисов и съпартийците му фактически поискаха да бъде потърсена наказателна отговорност на Петков за това, че не е подписал договора за американските танкери.


Тази разлика не трябва да се преекспонира. От ГЕРБ имаха 12 години да реализират енергийната диверсификация и да ни освободят от опеката на руската тръба. Вместо това чухме само сладки приказки и обещания, руските проекти се реализираха приоритетно, а газовата връзка с Гърция бе протакана.


За седем месеца кабинетът Петков направи повече за енергийната независимост на България, отколкото ГЕРБ за повече от десетилетие. Ето защо „Демократична България”, която ясно е заявила своите евроатлантически ценности, ще покаже голяма наивност, ако се подаде на лукавите и несръчни опити за ухажване от Борисов.


Сближаването между Радев и Борисов е закономерно. И двамата разиграват етюди по пиеската за двата стола: как България трябвало хем да е с Брюксел, хем да подържа топли връзки с Кремъл. В тази творба осветяването на зависимостите от „Газпром” помага много, за да бъде разбрано поведението на родните герои.


В случай че ПП и ДБ оглавят следващо редовно правителство, не би било никаква изненада, ако партньорството между Радев и Борисов се развие и задълбочи в името на борбата срещу инициативите на Петков и Василев.


Засега обаче партньорството между Радев и Борисов е ситуационно и конюнктурно. Не може се говори дори за наченки на траен съюз. Пресилено е да мислим, че президентът и лидерът на ГЕРБ ще станат побратими.


Радев едва ли си прави илюзии. Ако по някакво стечение на обстоятелствата ГЕРБ се върнат на власт, в правителство, в което президентът не е представен, полицейската палка отново ще бъде размахана заплашително към сградата на „Дондуков” 2.


Обратното също е вярно. Ако служебните кабинети станат норма, а редовните – по-скоро изключение, за каквото тенденция има сериозни индикации, изтребителите на Радев отново ще подхванат с пълни сили Борисов, особено ако ПП вече не са припознавани като непосредствена опасност за замислите и амбициите на държавния глава.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.