За сведение на Фандъкова: Жълтите павета години наред издържаха дори тежестта на танковете на парадите

Историята жълтите павета започна да омръзва на всички. Още повече че тя се повтаря на всеки 4-5 години, когато се прави ремонт в центъра на София и си налага да се пренареждат.

Да, вероятно вече ги няма онези, старите майстори, които бяха вещи в тази дейност, не само за жълтите павета, но и въобще за тези  настилки. Това не оправдава тези псевдо майстори дето нанасят повече вреди, отколкото да ремонтират нещо. Безумни са обясненията, че спирачният път на колите бил виновен за разместването и деформацията на току що ремонтираната настилка.

За сведение на Фандъкова и търсещите оправдания от общината тази настилка за жълтите павета е издържала няколко десетилетия, без да помръдне дори и при мащабните деветосептемврийски военни паради, когато по тях минаваха танкове бетеери и друга тежка военна техника.

По-паметливите и възрастни софиянци помнят времето, когато булевардът беше централна пътна артерия. По него вървеше целия поток от превозни средства, рейсове, тролеи, товарни камиони, леки автомобили. И паветата си стояха, и тогава понякога ги пренареждаха. Но това ставаше някакъв бързо, неусетно и в никакъв случай не се превръщаше в градска драма. Сега си спомням и за проточилия се безкраен ремонт на „Графа“, тогава едно находчиво семейство дори си изнесе плажни принадлежности да летува в пясъците дюни, създадени по протежението на цялата улица.

Въобще тая работа с ремонтите на ремонтите започват да идва повече но софиянци.

Уверенията, че ремонтите са за сметка на фирмите не ни греят хич, защото затрудненията по придвижването, вместо да се намаляват, се увеличават с всеки ремонт на ремонта. Да видим колко ще се проточи ремонтът на люлинския тунел. А с настъпването на зимния сезон сигурно ще става още по-зле. Девизът „Расте, но не старее“ за столичния град изглежда просто комичен. Животът в него става все по-труден и невъзможен.

 Светлин Хаджиев, София, за „Ретро“