• Металургичният гигант на стойност 2,5 млрд. долара бе харизан за един пробит долар
• Банкерът Атанас Тилев прецакан от съдружника си Валентин Захариев
• От кумова срама цената е скрита чак на пета страница в договора
Двоен агент на тоталитарните Държавна сигурност и военното разузнаване се е опитал навремето да приватизира металургичния гигант „Кремиковци“, но само една буква в офертата е провали плановете му. Това сочат нови документи на Комисията по досиетата, с които „Уикенд“ разполага. Червеният ексбанкер Атанас Тилев и приближен на Жан Виденов е съдружник на главния приватизатор на комбината Валентин Захариев. Тилев се оказва в две качества – агент и впоследствие оперативен работник на обществени начала Румянцев на Първо главно управление на ДС – външнополитическото разузнаване на режима, и нелегален разузнавач Зингер на РУМНО – тоталитарното военно разузнаване. Малцина българи заради изключителна вярност към Партията са имали привилегията да са секретни сътрудници едновременно на две от ключовите комунистически тайни служби.
В горещия август на 1998 г. тогавашният изпълнителен директор на „Кремиковци“ АД Дилян Димитров гордо заявява: „Кремиковци” АД работи на 93% от проектната си мощност, произвел е 930 686 тона стомана и има 2,6 млрд. лева чиста печалба за полугодието на 1998 г. при задължения от близо 80 млн. долара. Бившият премиер Иван Костов, който е обвиняван, че буквално е харизал комбината за един долар наруши мълчанието след 20 г. „Кремиковци” беше във фактически фалит и бе обявен за изолация и ликвидация от правителството на Жан Виденов. Само просрочените му задължения в деноминирани левове в момента на сделката (юни 1999 г. – б.р.) бяха за над 642 млн. лева. Впоследствие бяха предявени претенции от различни кредитори за още 200 млн. лева. Това са аргументите на правителството да облекчи част от дълга на МК „Кремиковци” и приеме продажбата на комбината за 1 щатски долар”, обяснява бившият премиер в книгата си.
Сравнението на данните показва, че има нещо гнило в математиката около комбината. Година преди приватизацията той, макар и във влошено финансово състояние, категорично не е бил пред фалит. А само за няколко месеца „Кремиковци” е натрупал колосални дългове, за което трудно може да се намери логично обяснение. Има само два варианта – или някой е крил състоянието му, или е бил източван целенасочено, за да може да бъде продаден на избрани и то за един долар и да бъде сложен кръст на 50-годишната му славна история.
Идеологът на тази приватизация е бившия зам.-министър на промишлеността в кабинета „Костов” Марин Маринов. Той е и лобистът предприятието да бъде подарено на „Дару Металс” на Валентин Захариев, припомнят си участници в събитията пред „Уикенд”. Нещо повече, Маринов по това време е и шеф на Надзорния съвет на „Кремиковци”.
Мнозина днес си задават въпрос как „Кремиковци” беше изтрит от икономическата карта на България. Схемата започва от кабинета „Виденов”, когато през 1996 г. комбинатът е в включен в списъка на предприятията за финансово оздравяване. Две години по-късно вече при правителството на Иван Костов „Кремиковци” е сложен на тезгяха. С решение от 14 юли 1998 г. Агенцията за приватизация (АП) открива процедура за раздържавяване на 71% от „Кремиковци”.
Първоначално приватизационният меморандум е закупен от шест кандидати, но в крайна сметка в надпреварата се включват само три – швейцарската „Дюферко” (по-късно кандидат и за „Стомана” – Перник), турската „Едемир” и българската „Дару Металс”. Към момента на приватизационната сделка тази фирма стои на входа и изхода на предприятието като основен снабдител на суровини за „Кремиковци”. Собственикът й Валентин Захариев е сред избраните търговци, които в началото на 90-те години на миналия век натрупват първоначалния си капитал от търговия със скрап. Съдружник е и с бившия банкер Атанас Тилев във фирмата за покупка и продажба на черни и цветни метали „Дару Метал”. Двамата обаче се разделят заради спорове за контрола над компанията. Захариев регистрира фирма със сходното наименование – „Дару Металс” – разликата е само една буква.
Резултатът от всичко това, е че насред преговорите за „Кремиковци” се разгаря небивал скандал. Тилев обявява, че първата оферта за комбината е подадена именно от неговото дружество, като оспорва правото на АП да сключи договор с фирмата на Захариев. От своя страна Захариев твърди, че „Дару Метал” никога не е подавало оферта и единственото дружество, участващо в надпреварата, е неговата „Дару Металс”. Въпреки скандала и неизяснения казус с едната буквичка, в крайна сметка Агенцията по приватизация финализира преговорите с компанията на Захариев. Договорът е сключен на 14 юни 1999 г., а подпис под него слага тогавашният изпълнителен директор на АП Захари Желязков. „Дару Металс” печели, като придобива комбината за 1 долар.
За да не бъде скандализирана обществеността, в договора единият долар е скрит буквално под масата – чак на петата страница от 21-страничния документ. Има няколко подробности, за да стане ясно какво е продадено за един долар. Срещу него са прехвърлени 71% от собствеността на комбината. Тази собственост включва 17 завода, един язовир (Огняново), топлоелектрическа централа, множество почивни станции, железопътен и автотранспорт, огромна площ с изградена инфраструктура. Към момента на сделката в завода работят над 12 000 души, а по проектосметна документация неговата стойност е 2,5 млрд. долара. По това време комбинатът е произвеждал 100 000 тона стомана месечно. Срещу тези активи стоят огромните дългове, натрупани от комбината в годините на усиленото му разграбване по схемата „вход и изход” на предприятието, реализирана от „Мултигруп”.
„Дару Металс” придобива „Кремиковци” с ангажименти за инвестиции в размер за 300 млн. долара в рамките на 5 г. и задължение да плати 70 млн. долара дългове на комбината по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК), 35 млн. долара към Държавния фонд за реконструкция и развитие и борчове към държавните „Булгаргаз” и НЕК, НОИ и хазната (мита и данъци), но за не повече от 93,6 млрд. неденоминирани лева или 93,6 млн. деноминирални лева. Общата сума в долара на задълженията, които „Дару Металс” се ангажира да поеме, е на стойност 150 млн. Това означава, че заедно с обещаните вложения финансовият ангажимент на компанията освен заплащането на символичния един долар, е 450 млн. долара. Държава от своя страни заличава дългове на стойност 183 млрд. недоминирани лева и 183 млн. доминирани.
Заради съмнения относно възможността на „Дару Металс” да осигури парите за плащането на дълговете, АП поставя условие – акциите на „Кремиковци” ще бъдат прехвърлени само след като купувачът сключи договорка и създаде общо дружество с външен инвеститор. „Дару Металс” посочва италианската „Марчегалия” – една от водещите промишлени групи, оперираща на пазарите в Европа и света с неръждаема стомана. Официално „Ердемир” отпада от битката с мотива, че отказва да подобри офертата си. Турската компания предлага да купи „Кремиковци” за 1 долар, да инвестира в комбината 450-500 млн. долара, но отказва да поеме дълговете му. Освен това „Ердемир” разполага с достъп до широка мрежа от кредитни институции и завоювани пазари. Два милиона тона стомана е можело да пътуват към Турция, тъй като годишното й потребление по това време е 5 млн. т., а „Ердемир” осигурява само 3 млн. т.
Явно е, че българското лоби има по-добри позиции в кабинета „Костов”, а години по-късно тогавашният главен прокурор Никола Филчев, ще обяви, че те най-вероятно са били подплатени и с подходяща комисиона. „Приватизацията в голямата си част беше криминален процес“, констатира миналата година главният прокурор Иван Гешев.
Само няколко месеца по-късно държавата обаче се отказва от собственото си условие. Макар да е ясно, че италианското дружество няма да участва в сделката за „Кремиковци” АП прехвърля акциите на Захариев срещу банкова гаранция в размер на 2,5 млн. долара, издадена на „Дару Металс“ от регистрираната в Лугано швейцарска банка Ю Би Ес. Гаранцията е трябвало да бъде от 12,5 млн. долара, но чак през февруари – седем месеца след продажбата на комбината, тя е попълнена с още 7,5 млн. долара, за да стане общо 10 млн. Този номер вбесява посредника по сделката – „Райфайзен Инвестмънт”, който с официално писмо от 25 август 1999 г. до АП изразява становището, че агенцията би следвало да прехвърли собствеността върху акциите на „Кремиковци” на „Дару Металс“ едва след като получи реални обезпечения от купувача. Остава енигма и фактът как с тези 2,5 млн. долара ще бъдат гарантирани изплащането на дълговете и планираните инвестиции на обща стойност 450 млн. долара.
Държавата обаче завърта за Захариев колелото на късмета. До края на 1999 г. са опростени задължения в размер на 390 млн. деноминирани лева. Нещо повече, приема иска му за промяна в инвестиционния план за първата година, за да можело предприятието да има свежи пари. Следват цяла серия от отстъпки, резюмето от които е, че „Дару Металс” от всички обещани инвестиции не влага в комбината и една шеста. През 2000 г. вложенията са 39,5 млн. долара, а година по-късно – само 13,8 млн. долара. В доклад от 25 страници Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) посочва издънките на „Дару Металс” и на неговия собственик Валентин Захариев, които са повече от сериозни. За неизпълнение на инвестиционната си програма за 2000 г. купувачът е санкциониран от АСПК с неустойка от 5 млн. долара за 2000 г., която е платена от гаранционния депозит, и 23,3 млн. долара за 2021 г. Тази неустойка така и не е платена. Междувременно в комбината тръгват жестоки съкращения, които далече надхвърлят договореното със синдикатите, но той като в приватизационния договор санкции за това не са предвидени, за самия Захариев последствия няма.
Индиецът Митал довършва завода
Жили комбината, финансира с негови пари дейности в чужбина
През 2004 г. започват финалните акорди в грабежа на „Кремиковци”. Тогава „Дару Металс”, вече преименувана на „Финметалс Холдинг”, започва преговори с инвестиционната компания на индийският магнат Прамод Митал. Преговорите са финализирани през август 2005 г. Тогава „Глобъл Стиийл Холдинг”, част от „Испат Индъстрис Лимитид” на Митал, изкупува дяловете на „Финметалс” в комбината. Според публикации от този период индийците са платили за сделката между 100 и 140 млн. долара, като при договореностите е бил отчетено, че „Кремиковци” притежава активи за 1,2 млрд. лева. Задълженията му възлизат обаче на почти същата сума.
През 2004 г. „Кремиковци” е излязъл на печалба от 80 млн. лева, като ръстът на приходите от продажби на продукция спрямо предходната година е бил 30%.
Логично възниква въпросът как 3 г. по-късно комбинатът влиза в процедура по несъстоятелност, а през следващата 2009 г. е обявен във фалит. Обяснението е отново едно – източване. След поредица от сигнали на синдикатите, че Митал жили комбината и финансира с негови пари свои дейности в чужбина, през януари 2008 г. кабинетът „Станишев” погва фирмата на индийския магнат, като праща тогавашната Агенция за държавен финансов контрол в дружеството. Междувременно то се оказва в състояние на невъзможност да обслужва дълговете си и е открита процедура по несъстоятелност. През декември 2008 г. основните му дейности вече практически са спрени, а през май 2009 г. е прекъснато и газоснабдяването, в резултат на което спират коксохимическите мощности. Така най-голямото предприятие в страната изпада окончателно от икономическата карта на България и в края на 2010 г. започва фактическата му разпродажба на части за скрап. А индиецът Митал предвидливо си е обрал крушите и е забогатял с няколко десетки милиона…
Социалистическият гигант, реализиран от Живков
Решението за създаване на МК „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище е взето на Априлския пленум на ЦК на БКП. Проектът е реализиран само с активния натиск на Тодор Живков върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината. Като аргумент за започването на проекта се сочи, че извличаните от рудата барит и олово ще са достатъчни, за да осигурят рентабилността на завода – нещо, което се оказва невъзможно.
Строителството започва през 1960 г. В хода на изграждането първоначално планирания капацитет е увеличен, а сроковете за завършване са съкратени. След 10 ноември самият Живков ще признае, че създаването на комбината е грешка, и ще приписва увеличения му капацитет на съветски натиск.
През 1963 г. тръгва производството на кокс и чугун. През 1964 г. започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на бяло тенеке и на ламарина с пластмасово покритие.
Живият микрофон на КГБ
74-годишният Атанас Тилев е бивш собственик на фалиралите Банка за земеделски кредит (БЗК) и Добруджанска банка. БЗК финансира фирми около кръга „Орион“, близък до тогавашния премиер Жан Виденов. Тилев е голям приятел на ген. Бриго Аспарухов, който дори беше обвинен, че е унищожил досието му на агент Румянцев в ПГУ на ДС, възлизащо на 500 тома. През 1981 г. германският вестник „Велт ам Зонтаг“ пише за Тилев, че е „живият микрофон на КГБ“ .
Атанас Тилев завършва Немската гимназия в Ловеч, бил е преводач на Тодор Живков. Жени се за Кукка Мария, дъщеря на министъра на външните работи на Финландия д-р Ахти Карялайнен. Във Финландия Тилев създава фирма „Тампела“, която търгува с метали и земекопни машини с тогавашния СССР. През 2011 г. е окончателно оневинен за източването на 543 млн. лв. от БЗК. Делото за безстопанственост е прекратено поради – каква изненада! – изтекла абсолютна давност.
