• Бай Тошо дремва в апартамента си в Бояна между двете заседания на пленума, с който съпартийците му го свалят от власт
• ¬„Дадох му само половин таблетка успокоително – той си я поиска, защото се чувстваше напрегнат”, свидетелства личната му медсестра
• Пенчо Кубадински и земеделецът Пандо Ванчев забиват „последния пирон в ковчега на Тато” на 17 ноември в Народното събрание
По-възрастните българи добре помнят как гледаше Тодор Живков на 10-ноемврийския пленум, на който преди 33 години бе гласувано оттеглянето му от поста генерален секретар на БКП – като същински абдал. Ченето му беше увиснало два-три сантиметра надолу, очите му бяха влажни и празни.
Доста хора подозират, че бившият Първи имал вид на ударен с мокър парцал заради личната си медицинска сестра – майор Ани Младенова го била дрогирала с голяма доза транквиланти. Самата тя обаче отрича.
„В обедната почивка между двете заседания на пленума аз и Милушев (шефът на УБО – б. р.) отидохме на обяд с Живков в апартамента в Бояна. Направи ми впечатление, че генералът не се докосна въобще до храната. През цялото време беше разстроен. След това Тодор Живков отиде да полегне. Помоли ме да му дам половин лексотан, защото се чувствал силно напрегнат. Лексотан той си употребяваше и не в това лекарство е проблемът. Всяка вечер пиеше приспивателно. Не може от половин таблетка лексотан да стане неадекватен”, свидетелства пред „Уикенд” жената, която в продължение на 17 години бдеше като орлица над здравето на легендарния генсек. Самата тя била уволнена дисциплинарно 3 дни след своя високопоставен пациент. Заради близостта й с Тато още на 13 ноември я изгонили от Управление „Безопасност и охрана” и Правителствена болница, та Ани трябвало да започне работа в Инфекциозна.
Не, Бай Тошо едва ли е бил дрогиран във финалната фаза на 10-ноемврийския пленум. По-вероятно е той да е изглеждал неадекватен в президиума, тъй като го изненадал неприятно докладът на новоизбрания партиен лидер.
Човекът, който ръководел България повече от 33 години, очаквал, че в словото си Петър Младенов ще го засипе с похвали, ще изтъкне заслугите му за развитието на социализма и благоденствието на народа. Но, уви, вместо само и единствено добри думи, изпратеният принудително в пенсия вожд чул куп критики за управлението си. Тато гледал и не вярвал на ушите си!
Нямало как при такова жестоко порицание Бай Тошо да не изглежда слисан, дезориентиран и дори парализиран на моменти? Та кой човек би запазил самообладание, ако му четат конско пред целия партиен и държавен елит?
След пленума рухналият психически Живков поканил своя приемник в кабинета си.
Там „паднал на колене“ и го ударил на молба – поискал да се реши въпросът с пенсията му, да му се оставят на разположение единият от двата му бронирани мерцедеса и вила №32 в Бояна, която била строена специално за него. „Обясних му, че за вторите две желания, няма проблеми. Размерът на пенсията му обаче трябваше да се реши от Политбюро. На следващия ден имаше заседание. От Продан Стоянов се осведомих за заплатата на Тодор Живков – беше 2500 лв. Предложих да се утвърди този размер на пенсията, а моята заплата да стане 1800 лв. Живков го оставиха във вила №32, после го преместиха в по-малка…”, разказвал е приживе Петър Младенов.
Всъщност, Тато не паднал напълно от власт на 10 ноември 1989 г. Той запазил един от високите си постове и след спретнатия от съпартийците му Младенов, Джуров и Луканов преврат. Останал председател на Държавния съвет (президент) цяла седмица след преломния пленум, с който членовете на могъщото Политбюро го изпратили принудително „на заслужен отдих”.
Освобождаването на Бай Тошо от президентската длъжност станало на 17 ноември в Народното събрание. Същия ден в сградата пред Коня, била открита XI редовна сесия на IX (XXXV) ОНС. Като първа точка в дневния ред председателят Станко Тодоров предложил депутатите да гласуват решение, инициирано от парламентарните групи на БКП и БЗНС за промяна в ръководството на Държавния съвет. Вносители били Пенчо Кубадински и земеделецът от Бургаски избирателен окръг Пандо Ванчев.
Преди да се пристъпи към същинския вот, началникът на НС попитал има ли желаещи да направят изказване. Да излезе на трибуната поискал шумкарят легенда Славчо Трънски. Той мразел до дъното на душата си Тодор Живков. По време на управлението си Тато използвал всяка възможност да му направи мръсно. Всевластният генерален секретар създавал главоболия на генерала и по най-малкия повод, но ето че дошъл момент за подобаващо отмъщение.
Застанал зад микрофона в пленарната зала, Славчо дръпнал убийствена реч по адрес на разжалвания с благословията на Михаил Горбачов диктатор от Правец. Думите излитали като куршуми от устата му и добре че Бай Тошо не бил в залата, та да не припадне от ужас. На Тато командирът на Трънския партизански отряд приписал всички възможни грехове.
„35 години той (Живков) стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. В последно време не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърляше в ЦК, че баща му е живял 105 години, с други думи- мислете му, скоро няма да умра”, нареждал Славчо от трибуната.
Според разпаления оратор Живков се отличавал със самонадеяност и редки пръсти. Нареждал инвестиции без да мисли за резултатите от тях и в крайна сметка довел страната до фалит. „Ние тепърва ще разберем как са вземани решения за строителството на заводи гиганти, за които са изразходвани милиарди, и тези пари са почти закопани в земята, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустими подходи на човек от този ранг – как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз. Неведнъж пред целия команден състав на Българската армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар. Може и на шега да е било, но един президент, един генерален секретар не може да си позволява подобна шега пред целия личен състав на войската.”
В емоционалното си слово Трънски изтъкнал и какви луксове си осигурявал Тато през периода на своето управление. Как царят имал само 4 резиденции, а Живков си построил цели 30. И колко поразии е нанесло хобито на Първия.
„Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби. Който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите си да готви?”, ораторствал Трънски.
В изказването си той не пожалил и „блюдолизеца” и „нечистоплътен човек” Милко Балев. Остро разкритикувал и децата на Тато – Людмила и Владко, а не пропуснал да се погаври и с „Тодориадата” – многотомната поредица с речи, доклади и концепции на самодържеца. Иронично отбелязал, че Достоевски, Балзак и Вазов не можели да стъпят и на малкия пръст на „световно известния писател” Живков по творческа плодовитост. „Жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на СБП – това е голям пропуск! Че къде ли не се издадоха неговите трудове? Няма кътче в света, където да не са тиражирани. Но, разбира се, за това плаща не някой друг, а българският народ. При това плаща с валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може пак да се запитате кога ли Живков пише тези книги? Имате това право. Пише ги колектив от 20-30 души, а той само се подписва.”
Ораторът с военна униформа бил безпощаден и към склонността на Бай Тошо да си издига паметници приживе. Той обяснил на колегите си депутати, че Тато наредил да махнат бюста му от Правец не защото осъзнал, че не е редно да има такъм монумент, а защото не харесвал как е изваяно лицето му.
Не била подмината и злопаметността на Вожда, и склонността му да вбива клин между стари бойни другари, да създава вражди, да вгорчава живота на партизански легенди. „И аз съм му сърбал попарата. Той неведнъж инсценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, се явяваше изведнъж в ролята на мой ангел спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, да е негово дело! Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив или са по-популярни от него. Най-характерна за стила и подхода му е старата максима – разделяй и владей. Живков не само че противопоставяше хората един на друг и подбираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, незабавно ги разгонваше.”
В речта си пред парламента Трънски заявил и че диктаторът не се свенял да си приписва фалшиво героично минало. Съчинил си бил версията, че в навечерието на 9 септември 1944 г. оглавявал някакво оперативно бюро, което едва ли не осъществило държавния преврат. Твърденията му обаче били опровергани от другарите Югов, Чанков и Драгойчева в доклад до ЦК.
„Благодарение на подлизурковците, всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата и в края на краищата ще се научи истината. Хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществувание на България – от основаването й до днес, с неговата особа. Добре е, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, докато е жив и е сред нас, за да чуе и да се убеди във фалша на своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби и суперлативи, защото ласкателите са сигурни, че от това ще имат лична полза”, казал към края на словото си генералът от трънското село Бохова. А за финал обявил, че е съгласен Тато да бъде освободен от президентската длъжност и на негово място да бъде да бъде издигнат другарят Петър Младенов.
Гласуването в залата се провело с вдигане на ръка. Всички присъстващи били за уволнението на Живков. С почти пълно единодушие (имало един въздържал се – б. р.) се приело и решението Младенов да оглави Държавния съвет.
В седмицата между 10 и 17 ноември 1989 г. Бай Тошо провел сондажи сред партийни дейци дали са склонни да го подкрепят, ако реши да направи контрапреврат. За намеренията му обаче научили и „реформаторите” в БКП. Младенов, Луканов и Добри Джуров изпратили Пенчо Кубадински при Живков, та лично да му скръцне със зъби да си опича акъла и да не буни партията. Мустакатият член на Политбюро изпълнил мисията и сърдито рекъл на бившия си началник: „Мирувай, Тодоре, че може голяма беля да направиш!”.
