Помните ли Живка Гичева? (Мафията принудила тв водещата да направи продуцентска къща с Мартина Вачкова)
• Известната журналистка, която загина в катастрофа през 2009 г., до последно вярваше, че „шъ съ оправм”
• От НДСВ я хвърлят в битката за Кърджали – нямат по-популярен кандидат за депутат от нея
• Първа отива да снима и интервюира българите в чужбина, за да покаже успелите сънародници
Живка Гичева – една от най-известните журналистки в телевизионния пейзаж от 90-те и първите години на новия век, неотдавна трябваше да празнува 65, но съдбата реши друго. Жената, която вечно се опитва да контролира времето, процесите в бизнеса и техните изпълнители, загива в катастрофа през лятото на 2009-та. Седмица преди това събира огромна компания в елегантен клуб зад кино „Изток“, за да почерпи щедро за рожден ден и за предстоящи мащабни продуцентски проекти, писа „Уикенд“.
„При нея всичко беше грандиозно, изпипано и амбициозно“, категорични са от обкръжението й. Едната продукция е „Арт трафик“ – предаване за култура, което след смъртта й ще се излъчва всеки делник по PRO.BG. Тя винаги държи да е първа – и „Арт трафик“ задава стил и динамика на всички следващи жанрови сутрешни епигони. Сценаристът Елин Рахнев и Петя Дикова с микрофон в ръка първи в по-ново време доказват, че в дебата за духовните пространства няма граници и табута. Едва след тях стартират „Денят започва с култура“ по БНТ и „Преди обед“ по Би Ти Ви, а във възкръсналото и втръснало „На кафе“ вкарват повече теми за интелектуалната горница.
Другият проект, в който Живка Гичева е набъркана, е фамилната сага „Стъклен дом“. Много от идеите за създаването, логистиката, стратегията и тактиката на първия модерен сериал идват от нея. Тя е истински визионер в професията си – умее концептуално да комбинира най-доброто от традициите на късния соц в единствената тогава телевизия, и челния опит на западните канали.
Когато започват снимките за първия сезон на „Стъклен дом“ – в началото на 2010-та, нея вече я няма. Не присъства и в паметта на основния екип, осъществил поредицата. Затова отсъства и в надписите. Най-близък с Живка от тримата кинаджии, стоящи зад „Стъклен дом“ – Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков, е Гочев. Нейни приятели припомнят, че на поклонението в столичния храм „Свети Седмочисленици“ той е в шок, трудно осъзнавайки загубата на безценен творчески и делови партньор като Живка Гичева. Тя е от единиците дами в ефира, които могат аргументирано да споделят „Телевизията – това съм аз“.
Страстта към телевизията като микс между журналистика, изкуство и его, се настанява в светоусещането на Живка Гичева, още докато е студентка в Московския университет. В руската столица е и срещата с бащата на дъщеря й Владимира – българин, с когото бързо се разминават без особени съжаления.
През втората половина на 80-те Живка е от малкото на „Сан Стефано“ 29, които имат диплома за телевизия. В онзи момент в публицистиката на младежка редакция вървят „Вариант“ 1 с Емилия Савчева и „Вариант“ 2 със Светла Каменова. Живка Гичева прави революция с „Вариант“ 3 – извън клишетата и канона, извън политическата коректност в навечерието на 10 ноември, извън скучните сиви и бежови костюми. Абсолютно различно от мухъла, който пъпли в телевизията извън хитовите „Всяка неделя“ и „Добро утро”.
За Живка най-важна е чистотата на езика, непосредствеността в стила на общуване, близостта до емоциите на зрителите. Винаги пречупва злободневието през тях и през оригиналността. Неслучайно вика Иван Кулеков, който по това време работи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР. Той представя във „Вариант 3“ своята партия за създаване и разпространение на слухове. Веднага след това Живка получава телефонно обаждане от драматурга Христо Бойчев: „Жижи, покани и мен – и аз съм готов с партия. Името й е „Съюз на сетните сили“. Така започва голямото шоу на триото, чийто запазен знак е тъжно-ироничната фраза на Живка Гичева „Шъ съ оправим“, изпълнена с напразни надежди и изречена с три вдигнати пръста, пародиращи жеста за победа, лансиран като голямото откритие на СДС.
Сатириците разиграват в студиото авторски скечове със сюжети от улицата и от парламента – ту червените са по-абсурдни, ту сините. Формално Кулеков е по-старателният – винаги е на бойна нога с часове преди предаването, идва на терен с подготвен текст. Бойчев е хулиганът в творческата тайфа – с неподражаемия си палатализиран говор от Полски Тръмбеш държи всички на нокти до последния момент, а след това спуква народа от смях. Ако двамата трябва да благодарят на някого за началния тласък в популярността им, то това е Живка Гичева. След „Вариант“ 3 първият отива при Слави Трифонов, а вторият хуква по света, за да обира овации за пиесите си.
Когато Асен Агов сяда в стола на генералния директор, сваля от схемата „Вариант“ 1 и „Вариант“ 2 – наистина остарели и овехтели в своята предвидимост и протоколност. Рейтингът на „Вариант“ 3 обаче е железен – зрителите му се радват като на глътка свеж въздух, Живка придобива статут на звезда, в три класации е №1. Публиката високо цени дозирано патетичните „антрета“ на Гичева, които разкриват начетеност, социална съпричастност, богата обща култура, остроумие.
„Вярвам, че един ден наистина ще се оправим!”, твърдеше тя. Много преди купешката дума „емпатия“ да стане задължителна за речника на умните и красивите, Гичева проповядва необходимостта от всекидневна доброта, положителна енергия, обикновен човешки патриотизъм. „Пишеше ги на бар стола в кухненския бокс. От раз, с огромно вдъхновение.“, връща лентата Камен Йорданов, директор и продуцент на „Вариант“ 3. Тя е първата, която редовно кани в студиото Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Боян Биолчев, за да говорят за актуалните измерения на народопсихологията и българския модел. Банкерът Емил Хърсев дебютира като тв експерт именно във „Вариант“ 3.
Неслучайно Живка е новатор в документалните си филми за емигрантите ни по света. Умее да открива най-интересните личности сред диаспорите – от западна Европа до Япония. Не задава въпроси, а отговори. Коментира всичко, което радва или тревожи българина, независимо от това „в коя точка на земното кълбо посреща слънцето“. Показва българите в чужбина не като намръщени прошляци, а като успели личности, които освен всичко друго, милеят за родината и извършват благотворителни жестове към нея.
Много след Живка са „Другата България“ и подобните пътешествия. Когато Светла Петрова става програмен директор на БНТ, първата й дейност е да разчисти потенциалната конкуренция – и изхвърля „Вариант“ 3 от „квадратчето“ му. Твърди, че ще „обновява“, а тя просто се освобождава от кадърните с благословията на генералната директорка Лиляна Попова. За да се върне в играта, Живка Гичева трябва да приеме условията на Светла, наричана с вътрешноведомствен черен хумор „Отрова“ – вместо Петрова, и често почерпената редова радио труженичка Лилияна Попова. Пъзелът от интриги е подреден така от кукловодите, че Гичева се принуждава да влезе като партньор в продуцентска къща с композитора Асен Аврамов, жена му – актрисата Таня Шахова, и Мартина Вачкова. Шоуто се казва „Защо не“ и негово лице става дъщерята на Григор Вачков. Живка дърпа конците зад кадър. Пуска на екран Деница Атанасова, бъдещата съпруга на Красимир Гергов, Андрей Захариев, Диян Мачев… Мартина е в стихията си на самозван лидер – шумно сменя настроения и прически. Извън обсега на камерите понякога е по-горещо отколкото в екшън – Гичева и Вачкова са два остри камъни, на които им е сложно да бъдат дипломатични и консенсусни. В крайна сметка Лиляна Попова уволнява Живка, опитвайки да постави под съмнение нейната правоверност към тогавашните управляващи.
В БНТ Живка е опасна за враговете и заради интереса на НДСВ към персоната й. Царските хора я хвърлят в предизборната борба в Кърджали на неизбираема позиция, въпреки че в тамошната листа няма по-оборотно име от нейното. Но е невъзможно да се пребори в бастиона на ДПС – това е по силите само на Стефан Данаилов. Тя обаче никак не страда от пропуснатата опция за депутатство – използва дар словото си единствено в името на телевизията.
След като в продължение на 10 години е репортер, редактор на новини, сценарист, водещ и продуцент в БНТ, Живка Гичева акостира в ТV2 не само заради добрите си отношения с един от нейните съсобственици– Красимир Гергов. Става програмен директор, успявайки да събере нахъсан екип. Заради нея Георги Любенов напуска БНТ и става най-младият главен редактор на „Публицистика“. Тя е продуцент на неговия „Параграф BG“, в който той загрява за „Денят започва с Георги Любенов“.
Задкулисието в занаята обаче няма дъно – Живка е уволнена в началото на 2009 г. Няколко месеца по-късно новите собственици на PRO.BG – наследницата на ТV2, я връщат в кабинета й. По това време тя вече е готова с проекта „Арт трафик“ и работи по свое предаване. И понеже е наясно, че никой не е пророк в собствената си телевизия, се занимава с корпоративен и политически пи ар.
До онзи фатален августовски ден, в който заедно с дъщеря си Владимира неразумно се качват в автомобила на някакъв плевенски приятел на момичето. Той кара като бесен и в един момент се забива челно в насрещното движение. Отървава се почти без драскотина, а Живка Гичева умира на път за болницата. Владимира, която носи фамилията на майка си, месеци наред се възстановява от физическите и психологически травми. Дълго време крият от нея смъртта на Живка. Днес Владимира е щастлива, тъй като вижда много от майка си в своя син Боян. Момченцето е визуално копие на прочутата си баба.
