Съветските ни братя не са просто мазохисти, те са вече откровени копрофили
В новинарския поток, преминал през всевиждащото око на „Роскомнадзор“, може и да сте пропуснали голямата новина на изминалите дни – укрофашистката клика взриви „мръсната бомба“, за която съветският Генщаб отдавна предупреждаваше. Само че не над бойното поле край Херсон, а в отходните канали на Волгоград, или както все още е известен у нас – Сталинград, и заля града-герой с няколко мегатона… течни лайна.
За зловещия инцидент няма да прочетете в клозетните миротворчески умозрения в социалните мрежи на путлеристите от последния ден като Дачко Яворов и Вацко Валентинов, които иначе с езически плам следят руските информационни източници. За тях новина няма, защото зариването на руския народ с фекалии е не само обичайно, но и напълно необходимо състояние на битието. Социално-ректален контрапункт на смъртоносното напиване с течност за чистене на вани или одеколон.
В тази посока хем имаме твърде много общо с руснаците, хем – не съвсем. И у нас всеки таксиджия знае как да управлява страната, ама там един успя да стане президент и наистина да я оправи за сто години напред. Родната митоманщина у Големия брат е повдигната на степен, умножена по патологична биполярност, засилена до психиатрично кресчендо. Когато ние дрънкаме по ракиено време за Джон Атанасов и за доктор Стамен Григоров, всичко е в реда на нещата. Нямаме избор, освен да ги преекспонираме, защото са ярката капчица в морето от крисковци, динковци, божинки и данипеткановци, които оформят националната ни идентичност.
Защо им е обаче на онези, които са родили Менделеев, Шарапова, Лермонтов, Набоков и Касперски да се пъчат с ракети, танкове, лентички Z и отпадъци като Сталин, Ленин и Суровикин? Ами отговорът е много прост – защото са свикнали да живеят в говна дори когато канализацията им работи по план. Това е изключително самобитна форма на фекален мазохизъм, присъщ на робската душа от Ванкувър до Владивосток, както обичаше да казва един стар русофил.
Как иначе ще наречете отдадеността и любовта към нещо, което очевидно им причинява физическа и емоционална болка, освен мазохизъм? Одобрението към Владимир Путин надхвърля 80%, две трети от руснаците подкрепят „специалната му операция“, а в същото време ежедневието им е едно безкрайно плуване в лайна. Късметлии са тези, чиито мъки свършват след точно попадение с „Химарс“ в небелязан гроб на украинска земя.
Истината е, че някои хора наистина извличат удоволствие от страданието. Познаваме преди всичко сексуалните измерения на този феномен – връзване, душене, рязане с бръснарски ножчета – всичко се брои в името на удоволствието. В случая говорим за една конкретна форма на интимно отклонение – т. нар. „копрофилия“. Това е възбудата и удовлетворението, постигнати в резултат на манипулации с изпражненията на партньора. Или на президента и Генералния щаб. Днес във Волгоград, утре и в други градове.
Източник: Уикенд.
