Ген. Добри Джуров в последното си интервю: И на 10 ноември Тодор Живков се колебаеше за оставката
Наближава 10-и ноември, датата, която през 1989 промени съдбините на България. Какво се случи тогава, как човекът на върха Тодор Живков подаде оставка. Внуши ли му някой да го направи? Отговор на тези въпроси откриваме в интервюто на Аксиния Димитрова с легендарния генерал Добри Джуров, публикувано през юни 2002 година в пресата, броени дни след кончината на генерала.
Журналистката посещава Джуров в дома му на улица „Кораб планина“. Директно пита генерала каква е истината за 10-и ноември.
„Истината трябва да се търси в цялостната политика на БКП през последните 10-15 години до 10 ноември. В този период Живков нарушаваше марксистко-ленинските принципи за ръководство на партията и държавата. Честите структурни промени в икономиката не даваха желания ефект. Влияеха отрицателно в темпа на развитие, увеличаваше се външният дълг“, обяснява Добри Джуров. И признава, че с Петър Младенов, Георги Атанасов и Андрей Луканов са си говорили за необходими промени. Провеждали десетки разговори на четири очи с Живков. Самият Джуров разговаря откровено с него, казал му е всичко в очите. Разговаряли на „ти“, защото били „бойни другари“, твърди военният министър.
Генералът признава, че когато става член на Политбюро имал остри престрелки и спорове в Живков. С Йордан Йотов и Димитър Станишев се опитвали да убедят Първия да се оттегли от ръководството на партията.
Според Добри Джуров през 1989-а Тодор Живков сам усещал, че изпусна кормилото.
„Той винаги ме изслушваше внимателно, но не приемаш онова, което му казва. У него във висша степен бе развито чувството за единовластие, за едноличен диктат при взимане на решенията. Налагаше шуробаджанащината в кадровата политика. Особено съм му говорил за Людмила и за Владимир, че хората негодуват. Той не се съгласяваше и твърдеше, че на младите кадри трябва да се дава път. Настроението в БКП и икономическата ситуация налагаха промяна. Негодуванието в партията растеше“, казва Джуров.
Петър Младенов, Георги Атанасов, Андрей Луканов, Йордан Йотов Димитър Станишев и самият Добри Джуров взаимно се подкрепят. Опитват се да убедят Живков да се оттегли сам от властта, но дори на Пленума на 10 ноември 1989 година Живков се опитал да остане, поне като председател на Държавния съвет.
За последен път Живков и Джуров се срещат ден по-рано.
„Отидохме при Живков с Йордан Йотов и Димитър Станишев и му предложихме на следващия ден да си подаде оставката. Разговорът беше напрегнат. Каза: „Добре, ще предложа оставката си за обсъждане“. Но начинът, по който го казва, ми показа, че се колебае. В Политбюро на 9-и ноември имаше много оживено обсъждане. Решено бе да се предложи на Пленума да приеме оставката, а за генерален секретар да бъде предложен Петър Младенов.
Джуров твърди, че никой не е имал намерение да използва армията за промените.
„Нашето верую бе твърдо да не се използват силови методи. Никога в дните около 10-и ноември не ми е минавало през ум да струпваме военна сила в София. Софийският гарнизон разполагаше с достатъчно сили, ако се наложи. След това имаше спекулации за митинга пред Парламента. Бях там и мога да кажа, че не сме обсъждали въпроса за военна намеса. Манипулация е, че Петър Младенов е казал да дойдат танковете. Имаше гласове, които настояваха да се намесим, но заслугата на БКП е, че не се поддаде на провокацията на десницата, на СДС. Идваха при мен хора и ми казваха: „Бай Добри, дайте им урок, намесете се! И по възродителния процес някои имаха желание да бъде използвана армията, но винаги съм бил категорично против“, твърди Джуров.
Легендарният генерали откровено си признава, че не се е отказал никога от стилистически идеи. Според него 10-и ноември 1989 не е закъсняла дата в развитието на България. Условията за промяна у нас са назрели едва в края на 80-те.
Двамата бойни другари – Живков и Джуров, не се срещат повече. Когато Тодор Живков си отива от белия свят, Добри Джуров е в болница и не успява да отиде на погребението, пише „Минаха години“.
