Легендарният дисидент Фори Светулката: СДС бе създаден под контрола на ДС

Николай Коцев за в. „Галерия“

Христофор Събев със светско име Христо Петров Събев е роден на 3 май 1946 г. в Габрово. Известен е като Фори Светулката заради митинг-бденията, които организира. Известен дисидент, йеромонах, един от основателите на СДС и колоритен активист на Съюза от зората на демокрацията. Многократно е арестуван преди промените от 1989 г. заради дисидентската си дейност. Депутат в 36-ото народно събрание, където е шеф на Комисията по вероизповеданията. Завършва „Атомна физика“ в Софийския университет, а през 1985 г. получава висше богословско образование в Духовната академия в София. За кратко живее в Юта, САЩ. Пряк свидетел и участник в политическите процеси от края на 80-те и началото на 90-те  години на миналия век у нас. В момента служи като епископ към нерегистрираната Традиционна православна църква. Вестник „Галерия“ го потърси по повод 10 ноември.

Докато говорехме за раждането на опозицията, д-р Желю Желев имаше среща с Андрей Луканов в Партийния дом

Бягам от всички тайни и така оцелявам, нямам пари и собствени имоти

На Великден през 1989 година ме прибраха с кърпа върху очите, можеше да ме убият, но ми се размина

Не знам дали ще има правителство, ние сме в цайтнот

• Дядо Христофор, 33 години след 10 ноември 1989 г. демокрацията ни навърши Христова възраст. Помъдряхме ли след промените?
• Помъдряхме, но остана и голяма горчивина. Мъдростта винаги идва с разочарования и горчивина. Взехме си много поука за тези години, а демокрацията е като всяка работа – има плюсове и минуси.
• Добре ли сте със здравето? Имате ли болежки, проблеми?
• Никакви! Кръвно 120 на 80, сатурация над 90! Всички показатели са ми както когато бях на 20 години. Мога да тичам, стълби качвам, ползвам си метрото. То не бива да се хвали човек, но съм пенсионер и никакви лекарства не ползвам. Това ми е Бога! От коронавируса не съм боледувал и които са ме слушали, и те не боледуваха. Има средства, които предпазват – елементарни средства, като билки. Аз познавам билките. Служа литургия всеки ден, тъй че вирус не може да ме хване. Работил съм на Мусала, изучавал съм космическо учение на Тяншан. Кольо Босия ме беше понаплюл, че съм работил „секретно“. Не е вярно, бягал съм от всичко секретно в живота си. Дори когато бях депутат в 36-ото народно събрание, излизах навън, когато имаше секретни заседания. Бягал съм от всички тайни и така оцелявам. Бягал съм и от всякакви занимания с пари. Често се чува в политиката, абе щом няма пари тука, няма да се занимаваме. Критикувал съм много тези неща.

• Къде ви свари 10 ноември 1989 година?
• В София. Аз бях под домашен арест, но не го спазвах! Иначе първият ми арест е от 1972 г. Д-р Константин Тренчев и негови съмишленици също бяха под домашен арест, защото се усещаше какво ще стане. Тренчев ме извика от Търново и тръгнах за София. Разбрах, че имало нареждане да ме задържат още преди да се кача във влака, аз пътувах от Горна Оряховица. Началникът на милиционерите, които трябваше да ме арестуват, носеше златен кръст под куртката. По-късно разбрах съдбата му – като дете този милиционер бил болен, чели му в Рилския манастир и се спасил от смъртта, оцелял. Оказа се, че е вярващ. Заради него не ме арестуваха, пусна ме. После се запознах с този човек, не го познавах преди това.

• Защо бяхте под домашен арест?
• Бяхме следствени – аз и още много други като мен, неформални ръководители на неформални организации. Моята организация се наричаше Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Веднага след 10 ноември я регистрирах в Търновския окръжен съд. Спираха ме преди 10-и, защото Синодът категорично беше наредил да не ми се дава регистрация. С тази организация още през 1988 г. правех шествия и излязохме на улицата. Религиозни бдения – с кръстове и икони. Тогава започнаха да ме арестуват. В един момент ме заточиха в Черепиш, там беше Семинарията. Държаха ме в една сграда отделно от манастира, като престъпник и затворник. Сам в цялата сграда! Два месеца бях заточен там. На Богоявление през януари 1989 г. пуснах молба до общинския съвет във Велико Търново да хвърля кръста в Янтра. Вместо да ми разрешат, те ме заточиха. Следяха ми пощата, всичко знаеха. Сегашният плевенски митрополит Игнатий питал защо съм бил снимал с фотоапарат как влакът излиза от тунела край Черепиш. Прати игумена да ме принуди да унищожа филма от апарата. Казаха ми, бъди мъж, дай ги тези работи. Не знам от какво толкова се страхуваха? Унищожих лентата, разбира се.

• Кротнахте ли се след заточението в Черепиш?
• На 30 април 1989 г. пак ме арестуваха във Велико Търново. Защо? С д-р Тренчев и други хора се бяхме събрали да празнуваме Великден. След като ме арестуваха, ми сложиха на главата ей тази кърпа (вади от джоба си чиста, но износена, грижливо сгъната мъжка носна кърпа и я показва – бел. авт.). Винаги я нося с мен, защото тя е реликва. Те сега не се ползват много тези кърпи. На кърпата има надпис: „30 април 1989 г. Полковник Иван Трифонов, РДВР-Ловеч“. Осем милиционери дойдоха тогава с две коли.
• Защо ви хвърлиха тази кърпа на главата?
• Покриха ми главата с кърпата и отгоре метнаха едно съветско списание „Огонек“, то беше в огромен формат. Целта – да не гледаме къде ще ни отведат, да не знаем какво става.
• Защо ви арестуваха тогава?
• Те се бояха, че на това събиране ще направим СДС без надзора на Държавна сигурност (ДС). Бяхме аз, Тренчев, представители на християнски и граждански организации. Организацията на д-р Желю Желев не беше на това събиране. Те се страхуваха, повтарям, че ще направим СДС без техния надзор. Не е тайна, че СДС малко по-късно бе създаден под контрола на ДС. СДС-ДС! Мен ме арестуваха малко по-късно от другите, защото съмишленикът ми Иван Чолаков ме предупреди и спах у тях в кухнята на едно диванче. После тръгнахме към търновската Света гора да се събираме. Другите вече били арестувани, а ние цял кордон хора отиваме на Света гора! Хвърлиха се двама души и ме навряха в колата. Взеха ми паспорта и с тази носна кърпа на главата ме закараха в село Стояново в Джамбазовата колиба.

Това беше вила на ДС. Като махнаха кърпата от главата, видях първо цокъла – в бяло, зелено и червено. Не са ме заплашвали, не са ме били и по това разбрах, че е сериозна работата. Можело е да ме убият. По-късно вече научих, че освен осемте души, които ме прибраха, във вилата имало скрити още трима. То си има документи за това. През 1992 г. се разсекрети тази работа. Тримата души, скрити във вилата, са били специалисти по операции от типа „български чадър“. Тогава в тази вила им казах само едно – който умре на Великден, си отива направо при Господ. А полк. Иван Трифонов ми отговори: „Спокойно, никой няма да те убива“. Другото момче, Иван Чолаков, се уплаши много, и не го виня.

• Толкова притеснения от властта за един свещеник!
• В архивите на ДС за мене пише, че съм религиозен фанатик, заради тези християнски шествия. До 9 часа вечерта ни държаха с Чолаков в тази вила, после ни върнаха. Не са искали да попречим на операцията, която по-късно се случи – създаването на СДС под контрола им.
• А след 10 ноември какво се случи? Как се роди СДС?
• Беше юруш на маслините! На 13 ноември се събрахме, а по-късно на 7 декември основахме СДС. Петко Симеонов беше там, но д-р Желю Желев не беше. По това време Желю е водил преговори в Партийния дом с Андрей Луканов, така ми е казвал Петко Симеонов. Вечерта гласувахме и избрахме д-р Желев за лидер на организацията. Д-р Желев действително е основателят на СДС, не оспорвам. Преди 10 ноември се събирахме в неговата квартира до Румънското посолство. Там Желю ни събираше мен, Петко Симеонов, Димитър Батолов, Георги Спасов, Константин Тренчев. И Любо Собаджиев идваше, но той искаше всички да се влеем в неговата Гражданска инициатива, да бъдем една партия. Всички отказахме. Аз лично отказах, защото не мога да бъда в партия и никога не съм членувал в такава. Но в коалиция, с моята организация, мога да участвам. Девет организации учредихме коалицията СДС, аз бях зам.-председател.

• В какви отношения бяхте с д-р Желю Желев?
• В много добри отношения бяхме в началото, но след това нещо се разминахме. Около Боянските ливади ни станаха сериозни търканията с него. Никога не сме се карали. Вторият път, когато го избираха за президент, аз исках да подпише декларация, че ще остане лоялен на принципите, с които основахме СДС. Желев отказа и всички скочиха срещу мен – може ли такива работи да правя? После съжаляваха. А сред главните виновници за падането на правителството на Филип Димитров беше Димитър Луджев. Но и Филип Димитров си беше виновен, защо си направи харакири сам, като поиска вот на доверие. Никога не съм имал началник в политиката! Аз си имам Господ, началници не ми трябват.
• След промените бяхте един от най-колоритните политици у нас, но някои ви обвиняват за разкола в църквата?
• Бях депутат и шеф на Комисията по вероизповеданията, когато на 3 март 1993 г. от БСП заедно с руски дипломати организираха протести срещу мен пред Руското посолство. Московската патриаршия ме обяви за главния виновник за разкола в българската църква. Защо? Защото настоявах да се извадят досиетата на владиците, настоявах за правдата Божия! Те са свързани с ДС всички.

• Какво мислите за днешната политическа ситуация? Ще има ли редовно правителство?
• Това не е толкова важно. Всички проблеми в България идват от там, че духовната глава е изпортена, замърсена, грешна. Какво да чакаме от политиката? Ние въобще не видяхме никаква нравственост в политическата класа – само грабежи! Има хора, които взеха, но вършеха работа. Повечето обаче само грабят и си живуркат! Дали ще има правителство, не знам. Ние сме в цайтнот. А причината е, че нацията не се прочисти морално и нравствено.
• Вие сте един от малцината, които не излязоха богати от политиката.
• Моята личност не е важна, важна е мисията на човека. Моята мисия е България да преживее своя духовен катарзис. Аз нямам нищо. Мои са само тези одежди, с които съм в момента, и одеждите, с които служа. Сам съм си ги ушил от евтини парцалки. Епископската ми корона и тя е евтина – 120 лева. Служа в Традиционна православна църква на Гърция и Традиционна православна църква на България. Гърците имат регистрация, а ние тук – не. Нямам пари, нямам собствен дом, но имам покрив над главата. Живея в една стаичка в „Люлин“, благодарение на мои благодетели. Те ми дадоха убежище, а аз се моля за тях. Пенсията ми стига, не се оплаквам. Но ако трябваше да плащам наем, вече щеше да е трудно. Иначе като депутат направих Коледа и Великден официални празници, върнах имотите на всички вероизповедания с мой закон. Спорихме с Орсов от БСП, той настояваше, че вероизповеданията трябва да са бедни. Върнах Семинарията от Черепиш отново в София. Върнах пенсиите на монахините. Бяха ги оставили без доходи, а те работеха много – по цял ден в женския манастир в Арбанаси блъскаха на едни преси. Аз само в женски манастири съм служил, това си го пише в трудовата ми книжка. Защото в мъжки манастир ще се сбия с някой гей. Дълголетието не е много хубаво нещо, защото идват тежки времена. Вече виждаме конниците на Апокалипсиса – биологичните атаки, войната, икономическата криза, недоимъка. Но хората да помнят, че самоубийството е най-тежкият грях. От каквото бяга човек, който се самоубива, то го застига многократно повече в отвъдното.