Толкова „хубаво“ беше при социализма, че ни пазеха с автомати по границата да не избягаме

Как живяхме при социализма, за който някои така носталгично тъгуват. Ето някои спомени от първо лице:

– Цял народ тънеше в блажено невежество, докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите.

– В България нямаше богати бедни. Всички бяха еднакво бедни.

– Една стотинка на земята беше „късметче“.

– Клечките кибрит се брояха, някои ги цепеха да имат повече.

– Найлоновите чанти се перяха и простираха.

– Имаше „всичко“ в магазините ни с по няколко артикула.

– Уиски се вземаше или за Нова година, или по бутилка на петилетка. Празната му бутилка задължително се пазеше на видно място, а след това се ползваше за съхранение на ракия и беше гордост да сервираш ракия от бутилка червено „Джони“.

– Във витринката в хола задължително се държаха на показ кристалните сервизи – само за гости!

– Десетки хиляди семейства имаха абсолютно една и съща холна секция, придобита с огромно дебнене в Мебелния магазин.

– Вносен алкохол само от Кореком можеше да се купи или пък някой шофьор на ТИР да го донесе през граница. Обикновено над шкафовете в кухнята или зад витрината в хола беше изложбата.

– Вносните сапуни и шампоани задължително се държаха в гардеробите поне един месец като ароматизатор.

– Маслините бяха като диамантите, а „екзотичните“ стоки се изкупуваха месец по-рано с връзки и записване. Даже и до опашката не стигаха…

– Дънки и джинси на детенцето се вземаха с 3-4 номера по-големи, щото то нали ще расте…

– Купиш си тапети и губер – после каниш цялата улица, да видят.

– Чорап се носеше до пето закърпване, дупка на жилетката… наплита се със сходен цвят.

– Държавни ателиета за „ловене на бримка на чорапогащник“ имаше навсякъде.

– Бирата в магазина: дори и да имаше, трябваше да имаш празни шишета, за да си купиш. И непременно трябваше да обърнеш бутилката, за да провериш дали нещо не плува вътре.

– Заплата за завършили средно образование – 80 лв., полувисше – 130 лв., висше – 155 лв.

– Опашки имаше за лигнин и банани. И за всичко друго!

– 15-годишни влогове за кола (ако имаш пари за такава), като даваш 1500 лв. предварително и след 10-15 години можеш след доплащане до цената на автомобила да получиш заветната кола.

– Освен че имаше опашки, имаше и купони все едно сме по време на война, но много често и след дълго чакане по опашки стоките не стигаха до последния да си купи това, за което чака.

– Толкова хубаво беше, че ни пазеха с автомати по границата да не избягаме, че и награда се даваше на войниците, ако застрелят някой беглец от „хубавото“.

– „Гражданството“ – роден си в град Х, жител си на Х, работиш в Х, учиш висше само ако за Х има отпусната бройка. В граничните райони се отива само с „открит лист“ издаден от МВР-то пак в Х.

– През социализма беше забранено да сме религиозни. На грандиозните манифестации се кланяхме на портретите на съветските и българските комунистически вождове.

– Електричеството – имахме АЕЦ, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, изнасяхме електричество за съседните държави, а електричеството все не достигаше и имахме режим на тока.
– Образованието беше платено от държавата (тоест от всички нас), обаче: Имахме право да кандидатстваме само в един университет и в 2 полувисши института!!! За специалностите „Международни отношения“ и „Международни икономически отношения“ първо се подаваха документи в Окръжния комитет на БКП за проверка на фамилията до девето коляно!!! Да не говорим за предимствата за децата на другарите и партизаните!!!
 
Х. Петров, в. „Ретро“.