Николай Шушков-Шушумигата е българският Рокфелер
Митнически шеф става зам.-министър в МРРБ! Така реши служебното правителство тези дни. Бакалавърът по българска филология от Пловдивския университет Захари Христов се махна от високия пост в регионалното министерство, уж по собствено желание, но след като и децата разбраха, че е искал подкуп от строителна фирма. Затова върви и разследване, макар и тръгнало с година закъснение, но така или иначе започнало, писа „Уикенд“.
Дотук добре, само че кой поема поста – Николай Шушков от Благоевград, който има дълга, напоителна и противоречива кариера в митниците. Последното му назначение е областен управител на Благоевград, два пъти е бил и зам.-кмет на града. Запознати казват, че е от „квотата” на прословутия вече национален кадровик Николай Копринков.
Шушков не е лице от строителните фирми, бил е дълги години големец в Агенция „Митници“, което пък има връзка с дългогодишното му вярно членство в БСП. Негови подчинени, казват, че прякорът му бил Шушумигата, но затова пък се издигнал до шеф на митницата в Кулата! От този възлов пункт е махнат от покойния директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов.
Години преди това, в навечерието на промените през 1989 г. Николай Шушков, който е завършил висше образование в Украйна, е зам.-кмет на Благоевград. Преди това пък е първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола. Биография, която гарантира светло бъдеще. Промените го вадят от номенклатурата, но престоят му в онези структури го изстрелва през 90-те години на поста шеф на Югозападната митница в Благоевград. Идват на власт сините от СДС и го уволняват. Да подчертаем обаче, че преди това е разкрита голяма афера с временен внос на огромно количество спирт. Съдът го връща на работа. Тогавашният шеф на Митниците Емил Димитров-Ревизоро отново го уволнява. Шушков се оттегля като зам.-кмет на Благоевград. Идва на власт Тройната коалиция, начело със Станишев и Шушков се връща отново в митниците. Става и леко застъпване на дейностите, понеже фирмата му „Сървистрак” тогава се занимава с митническо посредничество и спедиция. Казват обаче, че бил голям спец, каквото и да значи това, не само по контрабандата на цигари, но и по трафика на горива, а също и на някакви хероинови канали, свързани със Сърбия и Македония. При това цигарите от Гърция влизали тук в хладилни камиони, които по документи карали месо. Като виц се разказва, че някакъв подчинен на Шушков редовно ходел на специални срещи в Гърция, за да получава отчисления от контрабандистите.
Нещо чудно, че кръгът митничари и други партийни другари край Шушков още в онези години започва да изкупува ударно имоти край Бяло море. Други източници на „Уикенд” пък казват, че гръцките имоти са само малка част от инвестициите на този кръг. Големият им бизнес е в Чикаго, в така популярния трафик с тирове. Синът на Шушков – Христо, днес управлява две транспортни фирми с над 100 камиона.
Шушков спокойно може да се нарече българският Рокфелер, понеже историите им много си приличат. Само че Николай Шушков не е започнал с една ябълка, а с един камион. През 1993 г. неговият покоен баща купува първия камион, чисто нов, от завода в Шумен. Тогава новоизлюпеният зам.-министър е все още държавен служител, затова бизнесът с камионите се движи от баща му Христо и съпругата му Гергана. „Започнахме с наш приятел и партньор от Босна и Херцеговина. Той имаше своя фирма – „Хелмс Интернешънъл”, с два камиона, и се занимаваше с търговия. С нашия новозакупен камион, който му дадохме под наем, автомобилите станаха три и започнахме да возим стоки за Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония. Тогава се возеха основно химикали – амониева селитра, плодове от Гърция, доста олио, захар, хранителни продукти, защото в бивша Югославия беше криза, война и това се търсеше” – споделя в онези години Николай Шушков. И тировете започват да се трупат един след друг…
Той скромно отбелязва, че тогава е бил на държавна работа и не се хвали, че всъщност е бил митнически шеф. Години по-късно, когато е отново в Агенцията, синът му вече е поел транспортния бизнес, а съпругата му има митническа агенция, която обработва товарите през границата. При това бизнесът й е на пунктовете, които Шушумигата управлява. Клиенти на фамилията казват, че така професионално им са обработвани документите, че никога не са имали проблем.
Такъв размах изглежда невероятен за мнозина. Но пък колко са били секретари на Комсомола, и то първи през годините на соца, а после митнически шефове в най-мътните времена на прехода, че да не са в главната роля и досега. Както и целите им фамилии.
