Литераторката проф. Елка Константинова си отиде от този свят на 90 години в хоспис за хора с увреждания в хасковския квартал „Болярово“, посещавана от малцина близки приятели.
Министърката на културата от управлението на СДС е родена на 25 май 1932 г. Работила е в областта на съвременната българска литература, историческия роман, фантастиката и други жанрове. Съставител и редактор е на редица художествени и научни изследвания. Баща й е известният литературен критик Георги Константинов. Племенница е на Николай Лилиев.
Елка Константинова се опитваше да работи почти до прага на 80-те си години и допълваше пенсията си с преводи, пише „Минаха години“. Авторката на 15 критически книги обаче беше налегната от тежки болести, вероятно и Алцхаймер, и не е разпознавала дори членовете на собствената си фамилия, твърдят запознати със семейната драма.
Проф. Константинова е преподавател в Държавния библиотекарски институт, Висшия педагогически институт в Шумен, ВИТИЗ. Гост лектор е по български език и литература в Ягелонския университет – Краков, Полша. Сред научните й трудове блестят книги, посветени на Николай Лилиев, Георги Райчев, Георги Караславов и др.
От първите години на демокрацията я помним като депутат от Седмото велико народно събрание и в 36-ото НС и като министър на културата в кабинета на Филип Димитров.
Тя беше и председател на Радикалдемократическата партия.
От 1993 до 1997 г. е културен аташе на България в Полша.
Политическата й дейност никак не се приема еднозначно за разлика от литературната. Докато е шеф на Министерството на културата, тя ликвидира държавното обезпечение на престижни фестивали и на българския цирк.
Въпреки че името й се свързва с необратимо разграбване и унищожаване на културно наследство – като последица от управленската й недалновидност, през 2012 г. беше обявена за носителка на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата, но не са само като автор, отбелязват от медията.
