Родното месо е много по-качествено от чуждото, но е все по-дефицитно
Българското свинско месо е на път да изчезне от щандовете на магазините ни, въпреки че потребителите предпочитат наша мръвка. Родното производство обаче покрива нуждите едва на 30-40% от купувачите, а 60 на сто е делът на пристигналото отвън. Така некачествено месо от Западна Европа залива пазара и измества нашето, предупреждават български производители.
Заради дефицита почти всички колбаси по витрините ни са внос, като производителите са категорични, че качеството на суровината е по-ниско от това на българското. Като капак, цените на месните продукти на щанда тръгват необратимо нагоре, пише „Уикенд“.
30-40 % е българското месо за прясна консумация, а 60-70% е за месопреработка. При преработката на колбаси се внася суровина предимно от Дания, Германия, Испания, Белгия и Франция, информират търговците. В същото време, търсенето на родното производство постоянно нараства. Търговците са категорични, че почти всеки купувач пред месния щанд пита „Българско ли е?”, а местното производство най-често недостига – голяма част от пържолите и колбасите са произведени от месо, добито в кланици на други държави.
Истината е, че страната ни в момента не може да задоволи потреблението на пазара – 1 милион прасета се произвеждат в България, а всичко друго е внос от Западна Европа. Свиневъдите са категорични, че качеството на вносното месо е драстично по-ниско. И те, и преработвателите отчитат драстично по-високи разходи – както за производството на месо, така и за направата на колбаси. Ето и отговорът защо пържолите не стигат- най-вече заради постоянно растящите разходи. Проблемите започнаха с чумата по свинете, после с намаленото търсене при Ковид-епидемията и сега с инфлацията. Година и половина сме продавали свинете на загуба, просто беше въпрос на оцеляване, обясняват свиневъдите.
Така любимите на потребителите плешка и врат, се внасят от Дания и Германия. Нашето месо изчезва, защото не се субсидират производителите и намалява производството, а оттам и продукцията, обясняват от свинефермите. Купувачите са категорични, че има съществена разлика и във вкуса, и в качеството на месото. „Като купиш вносното месо и го сложиш на скарата, то се стопява, нищо не остава, само мас тече”, споделят неволите си потребителите.
Родните производители обясняват предимствата на нашите си мръвки – месото е прясно, стига бързо до нашата трапеза. След клането буквално на другия ден вече е в чинията. Месото от Западна Европа идва в най-добрия случай на четвъртия, петия или шестия ден, сами вижте разликата, изтъкват те. Няма как месото да пътува от Белгия и Холандия и после да е прясно и да не е третирано. Да не говорим за замразеното – то се размразява, слагат се технологични добавки.
Преработвателите пък гарантират, че влаганите добавки не отстъпват по нищо от това от родните кланици. Месото, което добиваме и пристига от Европа, идва на третия ден и е изключително качествено е, затова се предлага в страни като Япония, Корея, САЩ, аргументират се те. Свиневъдите обаче се опасяват, че до витрините ни достигат част от месата, които не могат да се консумират от потребителите на Запад. Попадали сме на пратки с третирани меса, прани меса, обясняват те.
Преработвателите обаче контрират, че месото, идващо от Западна Европа е много качествено и в никакъв случай не отстъпва на българското. Това са големи концерни в Европа, те не могат да разделят продукцията – едното да остане за тях, другото за нас. Ние сме част от европазара, категорични са производителите. Свиневъдите обаче държат, че родното е по-качествено и заради различните технологии, прилагани на Запад. Технологията при клането там е съвсем друга. Големите кланици парят трупа, преминава термична обработка заедно с кожата, а когато премине през този процес, месото губи вкусовите си качества – става по-воднисто и по-бързо се разваля, поясняват те. Месопреработвателите твърдят, че драното месо се прави само в България, на Запад това не се прави. Месото, когато си е с кожата отвън, е по-здраво, по-защитено и с по-дълъг срок на годност, настояват нашите специалисти.
Когато вложеното в колбасите месо е вносно, потребителите трябва да са много внимателни, съветва Сергей Иванов от Центъра по биология на храните. Твърди се, че вносът е на принципа на най-евтиното – най-лесно се внася механично отделено месо, в него има всичко, но много често няма точно това, което наричаме месо.
Що се отнася до цените, те със сигурност ще вървят нагоре, а това се случва и сега, макар и на час по лъжичка. Цената на говеждото вече е скочила с 40 на сто, на пилешкото над 50, свинското засега е най-евтино с поскъпване от 20-ина процента.
Цените ще хвърчат нагоре най-вече заради скъпите горива и фуражи. Миналата година фуражите струваха 60 ст., сега 80, като с 44% е скочила себестойността спрямо 2021 г. Няма как при всички тези увеличения да не се бръкне в джоба на потребителя, категорични са в бранша. Още по-високи разходи се отчитат при преработката на колбаси, които поскъпват много повече, отколкото непреработеното месо. Сега свинската пържола върви между 10 и 12 лева, а преди година се продаваше средно на 9 лв. за килограм. Цените са вдигани с 10-ина процента на два пъти.
Макар че твърдят, че не предвиждат резки скокове на цената на свинското месо, нов ръст, специално при колбасите, които и бездруго напоследък са много скъпи, ще има. Свиневъдите напомнят, че сега, за китайската нова година, ще се консумира твърде много свинско месо в Азия и не се знае как и с колко това ще се отрази на крайните цени на вносната мръвка.
