Недоволни били личните лекари от размера на потребителските такси за посещение при лекар. Особено пък от пенсионерските, това един лев на нищо не приличало. И ние сме недоволни от опашките, на които се редим и чакаме с часове. В тъмните, мръсни душни и небоядисани от десетилетия поликлинични коридори. Най-често прави или седнали на изтърбушени потрошени пейки също от времето на соца. Приемани в неуютни, тесни и прашасали кабинети, пълни с папки и хартии. Ще рече човек, че не е при лекари отиваме, а при вехтошари някакви.
Дори по време на епидемия и пандемии никой не реши проблемите с висенето за отпусканите по здравна каса лекарства. Така хронично болни се смесваме с пациенти, които са носители на вируси, хора от всякакви възрасти, деца, млади стари. Изписването на лекарствата по здравна каса също се брои за проведен преглед и се заплаща такса.
Идеята на законодателя е била вероятно да си отиде, да се проведе преглед, да се установи моментно състояние на хронично болния и да си изпишат лекарства. Само че масово джипитата попълват документите, изписват рецептата, прибират таксата и това е.
8 лв. такса за преглед вече наистина е прекалено, както искат техните шефове. Тази такса е непосилна дори и за работещите, а пък за пенсионерите е безобразно висока. Ами ако се наложи след посещение при джипи да се отиде и при лекар специалист, ако е необходимо да се прави кръвно изследване. И това не е никаква изключителна ситуация, много често личният лекар те праща при кардиолог например, той пък за кръвно изследване. Можем ли просто ей така да бръкнем и да извадим 20-30 лв. при тези пенсийки, които взимаме, и при болестите, от които страдаме. А те от своя страна какво правят за подобряване на обслужването – нищо. Навсякъде – и в малкото градче, и в селото, и в големия град или столицата, проблемите са едни и същи. Стари сгради, тъмни коридори, тесни небоядисани и неприветливи кабинети, опашки, висене с часове. Това е грозната картина на доболничната помощ в съвременна България.
Надежда Величкова, Варна за „Ретро“.
