Не ни трябва нова, а стара левица (Още един клонинг на ренегатите от ПЕС е напълно излишен)
Трагикомичният сюжет на българската политическа сцена се развива с пълна сила. Наскоро почти се сгодиха ПП и ДБ, в ГЕРБ се разминаха в трактовката на „Магнитски“, някои даже се изрепчиха на Началника, но „Оскар“-ът отново се пада на ненадминатите майстори на фентъзи-жанра от „Позитано“ №20. Напълно заслужено! Наистина е необходим огромен талант, за да превърнеш форума на най-старата партия в бойно поле на адвокати и дебеловрати…
Представлението обаче е многопланово и далеч не се изчерпва с екшъните в кулоарите и пред камерите на 50-тия конгрес на БСП. От доста време се говори за учредяването на „Нова левица“, обединяваща червени дисиденти срещу Нинова, изключени видни фигури от вътрешната опозиция, както и някои от дежурните „социалдемократи“, винаги готови за „алтернатива“. Промоцията на новата платформа дори се състоя горе-долу успоредно с форума на Столетницата. В случая имената не са толкова важни, макар че именно персонажите подклаждат интереса на публиката. Независимо от това, че с артисти ала АБВ и виртуалните „земеделци“ нищо не става. Особено, ако към Проекта се присъедини и неуморният Лупи… А може би и Тити?!
От пусто в празно
казва нашият мъдър народ за подобни намерения и изпълнения. А като имаме предвид кой кой е и какви ги е говорил и вършил през годините, близо е до акъла, че алтернативната „Левица“ ще бъде все същата мъртва политическа душица като БСП. Възпитана, зализана, образована, позитивна, дори грижовна, но практически невалидна за идеята, от която уж произлиза. Тоест – ялова! Защо ли? Ами, защото почти всички от водещите личности около масата на новата конфигурация са добре познати като част от Статуквото. Не толкова икономическото, а политическото.
Вярно е, че фигури като Татяна Дончева и Костадин Паскалев печелят симпатии с ясната си мисловна линия и достъпната публична реч, но те едва ли ще прозвучат кой знае колко по-различно в сравнение със Станишев или Нинова. По елементарната причина, че за три десетилетия и нещо на изток от Рая нашенското „ляво“ почти се претопи в мъглата на „цивилизационния избор“ и „Американския консенсус“. За да заговори по много теми в съзвучие с „десницата“. Особено що се отнася до САЩ, НАТО, ЕС и някои от „ценностите“, които са органически чужди и неприемливи за мнозинството от автентично левите българи. И затова съм убеден, че още един клонинг на ренегатите от ПЕС е напълно излишен.
Впрочем, както и реванш на Станишев, Първанов, Миков, Гергов, Дъбов, Божинов, Мерджанов, Найденов…, които имат не по-малък принос от Нинова и Ко за трагичното дередже на БСП. Председателката е на челната позиция от пролетта на 2016-та, докато регресът на Столетницата започна много по-рано. Трудно е да се каже кой точно е по-по-най-най виновен, но е факт, че по стъпките на Луканов и неговите придворни „левият елит“ на Прехода в ускорени темпове фактически погреба някогашната милионна Партия с вековен корен в недрата на българския народ. А сега някои от главните герои на мазохистичния ритуал се заявяват като носители на спасителното „ново“. Всъщност, ако се замислим по-дълбоко, не ни трябва нова, а стара левица, много по-близка до БКП и Димитров, отколкото до БСП и ПЕС…
Червените линии отдавна са посинели
Вероятно ви е направило впечатление, че напоследък Корнелия Нинова получава най-тежки критики от своите, а не от чуждите. Нещо повече, немалко от така наречените „десни“ признават управленските качества на първата „червена дама“, даже й отправят комплименти за някои консенсусни действия, като да речем номинацията на Вежди Рашидов за шеф на Народното събрание. Оставям настана мътната история около експорта на българско оръжие за Украйна. Тази тема иска не приказки и декларации, а парламентарна анкета, но едва ли ще доживеем такава.
Да, БСП в лицето на Нинова и на някои от своите основни говорители направи много за социалната политика, най-вече за пенсионерите, които за първи път от времето на Тройната коалиция получиха осезаемо повишение през последните година-две. Инфлацията веднага го изяде, но по-добре ли бе с подаянията на час по лъжичка от периода на ГЕРБ, обсебен от „остеритета“ по Ангела Меркел? Тоест, стягане на коланите в името на имагинерната „финансова стабилност“, взривена за нула време от Вируса, енергетиката и Украйна.
Дотук добре, но защо този безспорен принос за обществото и най-уязвимите му части не се трансформира в изборен успех за формацията от „Позитано“ №20? Нещо повече – именно благодарение на БСП така наречените „десни партии“ у нас се видяха принудени да се отрекат от догмите на Айн Ранд и да заложат на подчертано социални приоритети в програмите си. До такава степен, че по едно време в редовния кабинет на Кирил Петков „Продължаваме промяната” и БСП звучаха в тандем. Чудесно, но Столетницата се свличаше все по-надолу, за да кацне засега на унизителното пето място, малко над сектата ДБ и сбирката с ограничен срок на годност на генерал Стефан Янев. Очевидно причината е другаде, извън пенсии, минимални заплати и машинно гласуване.
Фундаменталният грях на „червения“ елит след 10 ноември 1989-та се състои в това, че се отказа от корена, историята и идеологията. Вярно, шокът след сгромолясването на СССР и Системата бе огромен за стотици хиляди партийни членове и „безпартийни комунисти“, а мнозина от номенклатурата и наследниците на „червената буржоазия“ органично се вписаха в „приватизацията и първоначалното натрупване“, но нищо не може да оправдае предателството, примирението и подчинението на Западния модел. Именно в това се коренят причините за развода между лявата България и „Позитано“ №20.
Червените линии отдавна са посинели от припяване на „Американския консенсус“ с неговите опорни точки – „демокрация и пазарна икономика“, допълнени от екология, „ценности“, миграция и нацификация, ако вземем предвид реставрацията на свастиките в Украйна. В интерес на истината ръководството на БСП в лицето на Нинова все още удържа натиска на ПЕС по повод „Истанбулската конвенция“ и се опитва да говори умерено за войната в Украйна, но лявата България се нуждае от много по-категорична артикулация. Вместо това й предлагат бисексуална „социалдемокрация“. Уж лява, но всъщност попътна на Капитала и Олигархията, така както в момента изглеждат повечето от модерните „леви политически трансджендъри“ в Европа. Абсолютни подлоги на Дълбоката държава в САЩ и на корумпираната върхушка от Брюксел.
Нещо повече – клоуни като Шолц и „зелените“ в Германия се оказват много по-агресивни и милитаристични от традиционните десни консерватори, които с родовата си памет не са забравили Хитлер и (Сталин)град. И да си спомним една стара, проверена от времето версия, според която при републикански президент в Белия дом отношенията между САЩ и СССР/Русия се нормализират, докато при клоун от „демократите“ неизбежно следват войни и майдани. Ще го търсим Доналд Тръмп, който бе сготвен от Дълбоката държава и тайните служби във Вашингтон, защото бе заплаха за кървавата търговия на банкстерите и Военно-промишления комплекс. По този повод си спомням как незабравимият професор Юлиян Вучков ме събуди по телефона в една зимна сутрин на 2016-та с възгласа: Тръмп победи онази вещица, Хилари! Даваме ли си сметка колко прав е бил корифеят на телевизионната културна и политическа публицистика?
С картоф в гърлото
Странно, но ясно – „червеният“ елит от „Позитано“ №20 и наоколо не желае да върви срещу течението. И затова Нинова и сие уж се разграничават от ястребите от ПП-ДБ-ГЕРБ по повод Украйна, но в същото време не казват нищо за причината за войната и за реставрацията на нацизма в бившата съветска република. Подобна е визията им въобще за света под ботуша на „Американския ред“. Като ги слуша човек, остава с впечатлението, че иначе умни хора са се задавили с картоф в гърлото. Толкова ли е трудно да нарекат нещата 1:1? Очевидно…
Ето за какво си мисля на фона на промотираната „Левица“, очевидно замислена като контра на „Позитано“ №20. Познатите лица като Костадин Паскалев, Татяна Дончева, Мая Манолова и останалите ще имат някакъв шанс да се намесят в политическия пасианс само, ако изпълнят няколко задължителни условия.
Първо – правдив разказ за онази България до 10 ноември 1989-та с всичките й постижения и проблеми.
Второ – абсолютна, радикална конфронтация срещу Капитала и Олигархията без никакви лигавщини около „демокрацията и пазарната икономика“.
Трето – реабилитация на БКП и антифашистката Съпротива у нас в периода на Втората световна война. Оттук следват и оценките за монархо-фашисткия режим на Кобургите, обявената война срещу САЩ и Великобритания, бомбардировките на съюзниците и Народния съд.
Четвърто – ясна позиция за победата на СССР и Червената армия във Втората световна война и злоупотребата на Запада с историческата истина.
Пето – без усукване и „социалдемокрация“, присъда срещу криминалния преход като проклятие за България.
Шесто – отричане от сателитната роля на България в ЕС и НАТО.
Седмо – ясен прочит на войната в Украйна и причините за нея.
Само и единствено с подобен подход „Левицата“ ще успее да спечели доверието на левите хора в България, които се отрекоха от „Позитано“ №20 и се чудят на кого да дадат гласа си. Машинен или хартиен. В противен случай ще станем свидетели на поредното „ляво менте“ ала АБВ. Аз лично ще ги изчакам, защото ми омръзна да давам гласа си на вересия…
