Нека благодарим на продавачите на храна, но и нека им напомним, че в икономиката освен печалба, има закон и морал
Съществуват отношения между търговци и потребители. Съществува и статуя „Лаокоон и змиите”. Троянският жрец се бори с увилите се около него и синовете му змии. Оставям на читателя да прецени каква символика му предлагам, писа „Уикенд“.
Започвам с инфлацията. Известно е че тя погубва едни и дарява други. Специално търговците на храни трябва да й запалят благодарствена свещ. Оправдаха се с нея. Знаят отлично, че у нас между „свободния пазар” и „държавната регулация” зеят дълбоки пропасти и се възползваха, както казват икономистите – „генерираха стопроцентови маржове”. А когато обществото им се възпротиви, минаха в окопна война и в обяснителен режим: извадиха папки с таблици и диаграми, с тенденции и динамики, задекламираха заучени анализи. В следващите редове се спирам на тях.
Беседи и агенти
Николай Вълканов (да не се бърка със съименника му от „Мултигруп” и скорошен носител на орден „Стара планина”) е новият директор на „Сдружение за модерна търговия” (СМТ), обединяващо 13-те най-големи търговски вериги. Яви се той на интервю в Би Ти Ви на тема „храни и цени”. Показателна е тази негова изява и реших да я цитирам:
Въпрос на водещия: Президент, премиер и вицепремиер заговориха за ценова спекула. Какво ще кажете?
Отговор: Ами, доставчиците увеличават цените. Освен това в правния мир не съществува термин „спекула”.
Въпрос: Италианско сирене в Швейцария и у нас струва съответно 7 и 9 лв. Не е ли това парадокс?
Отговор: Навсякъде по света ще срещнете несъпоставими цени. Освен това Швейцария е по-близо до Италия.
Въпрос: Бившият финансов министър Дянков каза, че нашите млечни продукти в Брюксел са по-евтини, отколкото у нас.
Отговор: Оставете го Дянков. Вярвайте само на официални статистики.
Въпрос: От 320 магазинни проверки са констатирани 150 нарушения. Какви са и защо са толкова много?
Отговор: Нямам тези данни. Но ако и вас ви проверя под микроскоп, ще ви открия всеки ден най-малко едно нарушение.
Въпрос: Освен Украйна, и ние сме големи производители на слънчоглед, но мои колеги бяха там и видяха олио тройно по-евтино от нашето. Какво ви е обяснението?
Отговор: Украйна е страна във война и там може да се случват всякакви неща.
Слушал съм безброй анализи, а и съм готвил такива (ръководих навремето отдел „Маркетинг и реклама” на външнотърговското обединение „Хемус”) – но като Вълкановите не съм слушал. Показа той лаишка експертност в комплект с вулгарност и софистика. Явно, опита се да защити своите работодатели, но свърши това като… знаете как. И за връх на всичко заяви: „Нека да успокоим разговора”. Може би не е давал друг път интервю и смята, че може да го докара на кръчмарски мухабет по една толкова чувствителна за обществото тема. Между другото – докато течеше интервюто, мобилния му телефон звънна, навярно шефовете са му наредили незабавно да спре да говори, за да не се олива повече.
В хранителния сегмент на СМТ членуват „Билла”, „Лидл”, „Кауфланд”, въобще всички големи – без „Метро”. Наистина, лоша услуга им стори този функционер. На мястото на неговите работодатели бих му наредил да си опразни незабавно бюрото и да затвори вратата зад себе си, като преди това се извини на потребителите. Ала изглежда точно усуквачи като него са полезни – да са не толкова оправни, колкото верни и жертвоготовни, а също „еничари” (всички служители във веригите са българи, които се потрошват да се докажат с печеливши хитринки, а и с всевъзможни такси: за логистика, за маркетинг, за промоции, за каталози, за регал)… Колкото за думата „спекула” – не е възможно човек на такава висока длъжност да твърди, че тя не съществува в правния мир, след като е фиксирана в заглавието на „Закон за борба със спекулата” (въпросното незнание е заразно, повтори го и аграрният министър Явор Гечев).
На първи прочит СМТ е извикано на живот да защитава интересите на членовете му едри търговци. По-точно казано – да ги брани от санкции и инспекции, да ги измъква от арбитражи и съдии. Но, притежаващо благовидния статут на „браншова организация”, „стопанска гилдия”, „кооперативно образувание” и прочие обтекаеми легитимации, по същество мяза на своеобразен картел. Прекрасно – веригите трябва да си пазят интересите, спор в това няма, но извинете – когато се съгласуват ценово, това какво е? Не е ли координация вместо конкуренция? А и публична тайна е, че „Лидъл” и „Кауфланд”, които заедно реализират над 3,5 милиарда оборот през 2021 г., имат общ собственик.
Комисии „книжни тигри”
Комисията за защита на потребителите (КЗП) се похвали, че тези дни е извършила стотици проверки. Активност ли е това? По-скоро е кампанийност – както беше с прочутите балони с райски газ, дето уж щеше да ги забранява Корнелия Нинова, пък децата пак си ги дишат на воля из дискотеките и баровете.
А борбата със спекулата в този критичен момент на галпираща инфлация трябва да бъде всекидневие. И да няма диригенство – трябваше ли да се чакат президентските разпоредби, за да тръгне контролът?.. Симулациите на контрол са стара практика у нас. Прилагаха се най-вече при Борисов. Действа комисията като тотализатор – не знае ще има ли ефект от проверките й извършвани с разход на време, на нерви и усилия. Защото можеха за миг „да бъдат пратени към дело” с едно само обаждане на премиера, на когото проверяваният е авер. А и се пази комисията от тежки и протяжни обжалвания на актове, които допълнително й образуват нерви. Защо ще се хаби – я по-добре да сготви някоя инспекцийка и глобичка от 1000 лева, колкото за „измий очи”, и за оправдаване на заплатките… Сетих се за легендарната антикорупционна комисия „Кушлев”, която безславно отмря, по причина че сумата на разкритите от нея корупции бе по-малка от нейния фонд „заплати”.
Да надникнем още малко в нормативите. Да разгърнем Закона за защита на потребителите (актуализиран е през 2006 г.). Ами няма по-пространен документ – по-голям е от Търговския закон, от Наказателния кодекс, по-обемен е дори от фармакопеята: съдържа 233 члена, 53 общи и 34 заключителни разпоредби, 63 директиви. Ако се спазваше всичко така подробно описано в него, държавата ни отдавна щеше да си живее без грам корупция и с предоволни и защитени потребители. За жалост обаче не е така. И обществото, напатило се от прекупвачи и търгаши, преименува формацията на „Комисия за защита ОТ потребителите”.
Ето още данни: извършени са 179 проверки и са съставени – да вярваме ли на очите си?! – само 2 акта. Сигурно тези две актувани фирми си нямат хора, та да ги отърват.
Разчита се и на още едно антикорупционно образувание – Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). А ето една нейна странна позиция: зам.-председателят Димитър Кюмюрджиев каза в ефир: „Ценовият контрол не влиза в прерогативите ни”. Моля? Да му припомним чл. 37 от Закона за защита на конкуренцията, в който ясно е записано: „Забраняват се нелоялни търговски практики между купувачи и доставчици на хранителни и селскостопански продукти” (изброяват се
Практиките). Но да кажем на г-н Кюмюрджиев че „няма да стреляме в кюмюра”, тоест ще го оспорим аргументирано. С въпроса: космическите маржове не представляват ли нелоялна търговска практика? Защо бурканче от любимата ни лютеница порасна за седмица от 4 лв. на 8? А едновременното поскъпване в рамките на ден, с еднакъв процент и в няколко вериги не е ли картел, тоест нелоялна практика, ощетяваща гражданите? Ако цените не са свързани с конкуренцията, не знам с какво друго трябва да са. Но явно и тази комисия не ще да си пъха пръста в скърцаща врата, да се опълчва на хранителните империи.
Ето още нещо, неподдаващо се на обяснение: през септември м. г. КЗК глоби „Кауфланд” с 565 000 лева и „Билла” с 250 000 лева за нарушения – забележете – за промоциите на олио. И се получава като с цените – не са те работа на КЗК, но рекламите са. И това ако не е същински хаос в практиките, здраве му кажи.
Все пак се задава важна контрамярка. Премиерът Донев обяви, че търговците едровици ще бъдат задължени да обявяват цените, с които храните идват при тях от доставчиците. Така всички опити за спекулативни надценки ще бъдат осветлявани.
Държава на стоте комисии
Спомних си стиха на Маяковски срещу чиновничеството: „Я волком бы выгриз бюрократизм”. Да, бюрокрацията наистина заслужава да бъде изгризана по вълчи. А че в държавата има поне сто комисии, е истина. Само дето с годините те доказаха своята абсолютна безпомощност, раболепие пред силния, симулации и маркировки. Най-тъжното е, че съдебните ни органи се оказват безпомощни да наложат справедливост и наказания, та в последните парламенти се създадоха комисии, очебийно дублиращи прокуратурата. Няма по-голямо доказателство за безпомощността на държавното обвинение от това ролята му да бъде поета от Народното събрание.
А ние, потребителите, остава да се надяваме държавата да си влезе в ролята и най-сетне да защити потребителите от безобразното поведение на хранителните гиганти.
